Да убиеш морето с лобистки закон

Бизнес, еколози, рибари и хора от крайморието категорично отхвърлят идеята

Предвиждат се и компенсации за инвеститорите при евтина енергия от перките

Нормативният акт бе предлаган и през 2022 г.

Законопроектът за енергия от възобновяеми източници в морските пространства не просто дава възможност за поставяне на перки в Черноморие, но прави подобна инвестиция задължителна според записаното в него.

След приемането му на първо четене репортерите на “Труд news” потърсиха становища от институции, бизнеси и организации, които биха били повлияни от реализацията на проекти по този закон. Можем да обобщим тяхната оценка с няколко изречения. Най-важното от тях беше обвинението, че след като бетонирахме брега на морето сега приемаме закон, с който да бетонираме и обезчовечим самото море. А най-кратката оценка на закона, която чухме беше, че това е закон, с който ще бъде убито морето за нашия бряг. В нормативния акт е записано, че страната ни трябва да изгради до 2027 г. минимум 1 GW мощности в морето, а до 2030 г. да удвои обема им. Така въпреки че собствениците на туристически обекти от цялото Черноморие, както и рибарите и еколозите са против изграждането на ветрогенератори в морето заради опасностите за екологията и бизнеса, като бъде приет на второ четене нормативният акт би направил подобни вложения, дори и да не са икономически ефективни или опасни, задължителни.

От закона са недоволни рибари, хотелиери, хора от туристическия бранш и дори еколози. А депутати го определиха като вреден, лобистки и обслужващ частни интереси. Любопитна подробност е че през 2022 г. същият закон бе внесен едновременно и от Ивайло Мирчев от ДСБ и от депутати на ГЕРБ. Тогава не се стигна до гледането му. Сред най-шумните и ревностни пропагандатори на спорните текстове се оказаха “експертите” по енергетика на Центъра за изследване на демокрация. И най-вече Мартин Владимиров.

Според този закон министърът на енергетиката ни трябва да изработи План за развитие на енергийни мощности в морето, с който да определи кои са приоритетните зони, на които да се монтират мощностите. При това тези зони трябва да са съобразени със съществуващите вече такива за военни учения, риболов, туризъм, научна дейност, морски пътища и други. Според експерти обаче по родното крайбрежие почти няма такива зони, което реално е сигнал, че законът е лобистки и се приема за конкретно вложение, за което алармираха и политици от различни партии.

Още по-притеснителен е фактът, че според закона неприоритетните зони, тоест тези, в които изграждането на ветрогенератори доказано ще наруши екоравновесието или ще повлияе негативно на рибните пасажи например, също ще могат да бъдат отдавани на концесия и върху тях да се изграждат ветрогенератори, но това няма да се случва по Законопроекта за енергия от възобновяеми източници в морските пространства, а по реда на Закона за концесиите. В този случай проучванията няма да се правят от представителите на българската държава, а от потенциалните вложители.

Законопроектът за енергия от възобновяеми източници в морските пространства предвижда, след като енергийният министър определи приоритетите зони в Черно море за изграждане на мощности да се обяви търг за проучване и концесия за изграждането им. Концесията ще е със срок за 30 години с право на еднократното и удължаване за допълнителни 5 години.
Самите проучвания ще се правят от енергийното министерство, а цената им впоследствие ще се изплаща от спечелилият концесията инвеститор в срок от 6 месеца от подписване на договора, предвижда още законът. В проектозакона е записано, че концесионерът задължително ще трябва да сключи т. нар. “договори за разлика” с Фонд Сигурност на електроенергийната система. Максималната цена по него не може да надхвърля 160 лв./MWh. Така когато цената на електроенергията от вятърните централи е над тази сума, то тя ще постъпва във Фонда, а когато е под нея операторът/концесионерът ще получава компенсация от Фонда.

Концесионерът ще е задължен да предлага цялата произведена електроенергия на свободния пазар.

От Центъра за изследване на демокрацията поискаха регламент

Мартин, най-ревностният борец за перките

Мартин Владимиров, който е директор на програмата “Енергетика и климат” в Центъра за изследване на демокрацията се изживява като истински борец за регламента за ветрогенератори в морето. Той магистър по енергийна сигурност и международни отношения от Центъра за върхови международни изследвания към университета “Джонс Хопкинс”, Вашингтон, САЩ.

Бакалавър по икономика и политически науки от университета “Аделфи”, Ню Йорк, САЩ.

Работил е като енергиен консултант към международната компания “The Oil and Gas Year”, където пише енергийни доклади за страните от Централна Азия и Близкия изток.

В университета “Джонс Хопкинс” е и асистент в департамента по международни отношения, където води семинари по теория на международната сигурност.

Трябва да са в международни води, за да не развалят пейзажа и да не шумят на туристите

Хотелиери: Перките ще се виждат и чуват от брега

Вибрациите ще унищожат морските видове

От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) се обявиха категорично срещу Закона за енергията от възобновяеми източници в морските пространства и поискаха неговото оттегляне преди второ четене. От национално представената организация с 36 регионални структури са потърсили становището на експерти по какъв начин ще повлияе евентуалното монтиране на перки в морето на екологичното равновесие в Черноморския район. Според специалистите нискочестотните вибрации и шумове от ветрогенераторите биха имали унищожителен ефект върху морските видове под водата, миграционните потоци и като цяло биха довели до прогонване на пасажите на рибите, създавайки условия за тяхното изчезване.

“Ако генераторите се изградят в акваторията, прилежаща на България, отдалечена от брега до 12 мили, за да не се виждат генераторите от брега и да не пречат на туризма те би трябвало да са с максимална височина от 23 метра, докато нормалните турбини са с височина от 80-140 метра и големина на перката от 50 метра”, посочват още експертите, потърсени от БХРА. В съседна Румъния например инсталираните вече ветрогенератори са на разстояние едва 2 мили от брега, така че те са видими и дори шумът им се чува от плажа, но в този район на съседната държава няма известни и посещавани курорти, както е у нас. “От номограмите, които ни предоставят експертите, може да се направи извода, че за да не се виждат перките от плажа те трябва да са отдалечени на минимум 28 мили, при положение че нашата акватория се простира до 12 мили от брега. Тоест - в международни води”, се казва още в становище на БХРА, публикувано на интернет страницата на организацията.

Освен това експертите са категорични, че районът, предвиден за монтиране на ветрогенератори е такъв, в който възникват внезапни щормове, особено през зимните месеци. И припомнят, че силния вятър кара перките да се самоподрязват тоест самоунищожават, ако не се спрат своевременно, което поставя под въпрос и ефективността от подобен проект.
До значително замърсяване на региона според специалистите би довело и самото поставяне на подземните кабели, чиито диаметри са огромни и необходимостта от тяхната постоянна поддръжка и засилен трафик на плавателни съдове, ангажирани с тази задача.

Петко Ковачев, Институт за зелена политика, пред “Труд news”: Законът е по-скоро лобистки, но не в безкрайно лошия смисъл

Законът не е написан добре от гледна точка на това кой какво върши в държавата във връзка с този вид енергия и съответно поставя в риск добрите процедури по ОВОС и закона за биологичното разнообразие. В момента без предварителни проучвания никой не може да каже това ще вреди или няма да вреди. Законът дава шанс да се правят лоши анализи и лоши оценки. Това е вечният проблем - какво законодателство се прави дори за позитивни идеи. Законодателят е способен да развали всичко.

Законът е по-скоро лобистки, но не в безкрайно лошия смисъл за този вид енергия. По-скоро е лобистки, защото някой инвеститор е готов. Обаче от друга страна, самият закон предполага държавата да извърши някои дейности в рамките на две години - да определи например приоритетни зони, а този план за приоритетни зони да бъде вкаран в морския пространствен план, да се види от гледна точка на енергийната система къде и как ще са точките за свързване, ако има такива на българския бряг, да се напасва с военни, с археолози, с рибари - всичко това е предварителна дейност. И този смисъл може да има някой готов инвеститор, който не би бил българин, защото в тези проекти инвестициите са над милиард евро, но той трябва да изчака всички тези процедури. В този смисъл теоретично законът е лобистки, но някой няма да може ако законът се приеме утре, в други ден да тръгне концесията.

Чуваме, че ще падне глупавата идея КЕВР да провежда процедурите по концесиите и Министерството на енергетиката да провежда концесионните процедури. Вторият проблем е с т. нар. договори за разлика. Като цяло те са един ясен и добър начин за подкрепа на инвеститорите при неясен пазар, какъвто е електроенергията. Лошото е, че в момента се прилагат само в този закон за тази вятърна енергия. В съседна Румъния има закон, който е за всички зелени енергии. Тук имаме предимство за едни, за други -не. А в момента това е важно и за соларните перки. Защо в Черно море този закон е само за вятърната енергия, а не е примерно и за другите възможни, каквито са соларните, но и сероводорода, който БАН разработва? Защо чисто българска разработка не получава подкрепа? Това е много сериозен въпрос когато говорим за енергия от Черно море.

Европейска мрежа на системните оператори на преносни системи за електроенергия: Релефът на Черно море оскъпява перките

На българска територия дъното на Черно море се променя с много голям наклон - на 2-3 километра от брега морето е много дълбоко, и това прави изграждането на вятърни паркове трудно и много скъпо. Това става ясно от последния доклад на Европейска мрежа на системните оператори на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E).

Според Световната банка по-голямата част от потенциала за вятърна енергия в морето е свързан с плаващи вятърни паркове - към момента в България няма постъпили заявления за изграждане на централи в морето, добавят още експертите.

Публикуваните преди дни планове са част от десетгодишен план за развитие на ошфорната мрежа. Те са разделени в няколко групи, като България е поставена в групата на Средиземноморския изток, където е включено Черно море. В доклада се посочва още, че изграждането на подобна инфраструктура в Европа ще струва 400 млрд. евро - към днешна дата са инсталирани само малка част от предвидените мощности, а новите проекти се отлагат или напълно се провалят.

Заради инвестиции в бизнеса с вятърна енергия

Международни концерни с милиарди загуби

Експерти, потърсени от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), се усъмниха в икономическата ефективност на инвестицията в изграждане на вятърни генератори в Черно море, припомняйки, че дъщерното дружество, специализирано в бизнеса с монтиране и опериране на ветрогенератори на световна компания като Сименс претърпя милиарди загуби от същата дейност.

През август миналата година Siemens Energy AG започна подробен преглед на бизнеса си с вятърна енергия, след като проблеми с ветрогенераторите доведоха до нетна загуба от порядъка на 4,5 млрд. евро - определена като една от най-големите индустриални бизнес катастрофи.

Инженери на компанията откриха, че основна част от рамката на ветрогенераторите с времето може да започне да се разхлаби или огъва, като така поврежда други важни компоненти и прави вложението в тях нерентабилни.

Въпреки ясните становища на експерти, че инвестициите във ветрогенератори в прилежащата на страната ни акватория не само няма да са ефективни икономически, но ще съсипят и добре функциониращи и носещи приходи за местните общности и хазната бизнеси като туризма и риболова, никой от вносителите не е поискал становище от бизнеса или от Министерство на туризма и не ги е поканил за обсъждане на закона, посочиха в свое становище от БХРА.

От БХРА призовават политиците да погледнат отвъд лобистките и частни интереси и да помислят за сектора, който пълни 13 на сто от хазната и има потенциал да храни децата и внуците на управляващите. Не може да се приеме закон на първо четене, който засяга бъдещето на водещ икономически отрасъл, какъвто е туризмът, и чак след това депутати и властимащи да се сетят, че подобна нормативна промяна трябва да се обсъди и с браншовете, които пряко засяга - туризъм и риболов, обясни председателят на БХРА Георги Щерев. Идеята за поставяне на перки може да компрометират ранните записвания за предстоящия летен сезон, защото няма турист, който вместо да се наслаждава на приятен пейзаж иска да гледа перки в морето, допълни Щерев.

Поставянето на перки явно обслужва нечии чужди интереси, но не и тези на икономиката, хазната или бизнеса, посочи и зам.-председателят на БХРА Веселин Налбантов. Той допълни, че неслучайно Черно море носи това име заради неочакваните щормове и бури, които допълнително правят монтирането на вятърни перки неподходящо, защото има вероятност от събарянето им в морето и екокатастрофа.

Перки в морето в цяла зона се поставят в нетуристически, индустриални зони и това би била и първата асоциация на всеки турист, който ги види, посочи и хотелиерът Атанас Карагеоргиев, член на БХРА. Според него отново се защитават частни интереси вместо да се мисли за просперитета на държавата и региона, както и за бъдещето на един от най-важните сектори на икономиката.

От “Албена” АД, член на БХРА, също изразиха сериозната си загриженост относно въвеждането на ветрогенератори и ветропаркове по Черноморието заради негативните последици, които този вид инфраструктура ще има върху туризма, риболова и природната екосистема като цяло.

trud.bg