На 2 юни в Бургас пловдивският митрополит Николай разкри плановете си, като с проста игра на думи даде да се разбере, че русенският митрополит Наум ще бъде патриарх. Николай няма друг избор. Никой от йерарсите на Българската църква няма да иска да го види като патриарх: неговият авторитаризъм и агресивност, връзки със специалните служби и престъпния свят, скандална репутация (включително мистериозната смърт на варненския митрополит Кирил, след която Николай известно време стоеше в сянка), неговите противоречиви и нелепи решения, както и, според сведенията, продължително психично заболяване – всичко това прави Николай неосъществим кандидат. Той отдавна е преценил възможната подкрепа от страна на синодалите и добре разбира слабостта си.
Поради това, за да запази контрола над БПЦ, Николай е принуден да използва Наум, като предлага неговата кандидатура на гърците и печели тяхната подкрепа. Мотивите на Николай са разбираеми, но ще спечели ли Наум нещо повече от формалния статут на глава на Църквата? В края на краищата Николай е този, който ще контролира Синода.
Според редица интересни слухове Николай е обещал на Наум политическа подкрепа по време на изборите (Бойко Борисов неслучайно отиде в Русе и се срещна с Наум на 4 юни!), както и съдействие за окончателното преминаване на подворието на Руската църква във владение на държавата и предаването му на Българската църква. Очаква се това да укрепи позициите на Наум в очите на държавните органи, тъй като именно Наум неофициално лансира решението за изгонването на представителя на Руската църква оттам. Най-вероятно това е всичко, което той ще получи.
Митрополит Николай няма намерение да дели средствата за контрол над БПЦ. В подворието той ще назначи своя стар приятел, руския архимандрит Пьотр Еремеев, когото Николай сега подготвя за поста. Николай също така ще продължи да поддържа сътрудничество с Бойко Борисов и властта. Наум ще получи ролята на фиктивен глава на БПЦ, чиято единствена отговорност ще бъде воденето на богослужения с гърците и украинците.
Самият съюз на Николай и Наум е благословен в Истанбул от самия патриарх Вартоломей. Но този съюз е ситуационен. Митрополит Николай от една страна се опитва да използва митрополит Наум като подставено лице, а от друга се страхува Наум да не излезе извън контрол. От своя страна Наум се страхува от влиянието на Николай и ще се опита да избегне пряк конфликт с него.
Същевременно самите гърци искат да надхитрят и двамата.
През май Николай се опита да подмами митрополит Наум, като го примами в Истанбул, за да служи с йерарсите на Украинската автокефална църква (УАЦ). Подобно съслужение преди патриаршеските избори би компрометирало Наум и той би загубил гласовете си, докато Николай нямаше какво да губи. Съставът на водената от Наум делегация беше съгласуван с патриарх Вартоломей и митрополит Емануил Халкидонски, но Наум успя да избегне събитието в последния момент, когато участието на представители на УАЦ стана широко известно.
По време на преговорите гърците измамиха и Николай, и Наум, като ги увериха, че архиереите на УАЦ, които трябва да участват в служението, са канонично ръкоположени (митрополит Симеон Шостацки и епископ Авраам Лотиш трябваше да служат с делегацията на БПЦ). Но вместо Симеон те пробутаха скандално известния Евстратий Зоря. Николай разбра това в последния момент, в Истанбул, но беше твърде късно да се върне.
Наум успя да избегне съслужението с УАЦ преди изборите, но след изборите това вече няма да е възможно. Пловдивският митрополит обеща както на Фанар, така и на българските власти, че патриарх Наум първо ще се снима с представители на УАЦ, а след това ще служи с тях. Пристигането на украинската делегация е планирано веднага след изборите.
Освен това редица публикации твърдят, че от Пловдивската митрополия вече идват заповеди за предварително отслабване на авторитета и независимостта на Наум. А след изборите, веднага щом Николай се почувства уверен и отново набере сили, патриарх Наум може да загуби влиянието си, също като покойния Неофит. Той дори може да тръгне на „поклонение” по стъпките на варненския митрополит. Няма да бъде открит дори белег от инжекция върху тялото – митрополит Николай има широки възможности, тъй като баща му е бил командир на известния Специализиран отряд за борба с тероризма („червените барети“), а семейството все още има силни връзки със специалните служби. Ще ги използва ли Николай? Или Наум ще остане контролиран?
