Държавата не изгражда язовир Черни Осъм, защото еколозите са против него

От над 3 десетилетия проектът за изграждането на язовир Черни Осъм, който трябва да снабдява Плевен, Ловеч и Троян с чиста питейна вода, е блокиран от зелени неправителствени организации. Еколозите са против него, защото съоръжението щяло да навреди на Национален парк Централен Балкан и биосферен резерват Стенето.

И тази година в областите Плевен и Ловеч има режим на водата, който засяга почти 200 000 души. Това продължава от вече години. Сега голяма част от водите за промишлени и битови нужди на Ловеч и Плевен се осигуряват от карстовият извор на река Черни Осъм в резерват Стенето. Дебитът е от 300 до 1300 dm, който рязко намалява през лятото и пряко зависи от падналите дъждове.

Единственият изход, за да може в бъдеще и двата града да нямат проблеми с питейната вода, е довършването на язовир Черни Осъм. Идеята за него е от 70-те години на миналия век, но не са предприемани никакви отчуждителни процедури. Започнати са някакви строителни работи, но през 1991 г. всичко е замразено. От десетилетията при всяка водна криза в Плевен и Ловеч държавните институции започват да говорят за язовир Черни Осъм и така до следващият път, но нищо реално. Дори през 2012 г., по време на първия кабинет на Бойко Борисов, изграждането на язовир Черни Осъм е включено в Стратегията за развитие на водния сектор, която е приета от Народното събрание. Тогавашният министър на околната среда и водите Нона Караджова заявява, "вярно е, че инвестицията е голяма и скъпа, но има консенсус около това".

Първоначално проектът за язовир Черни Осъм е той да бъде с обем 44,4 милиона кубически метра вода и височина на каменнонасипната стена 100 метра. В последствие обемът е намален до 27 млн. кб. м, а стената на 75 метра. Мястото на язовир Черни Осъм не е избрано случайно. В района, където той е ситуиран, съществува единен карбонатен хидрогеоложки масив, като под него има водонепроницаем слой, тоест няма да има водозагуби. Водозборният район, обхващащ тази част на Стара планина, е характерен с валежи до 1360 мм. на кв. м., едни от най-големите в страната. Това означава, че няма да има проблем със запълването на обема на язовир Черни Осъм.

Кои са против изграждането на язовира?  

На първо място срещу проекта за довършването на язовир Черни Осъм са еколозите от партията „Зелено движение“ и коалицията "За да остане природа в България". Въпреки лицемерните изказвания на съпредседателя на партията Тома Белев и други зелени активисти, че не възпрепиятстват подобни проекти, те от години показват с действия, че са против строитеството на нови язовири в страната. Според еколозите у нас имало достатъчно на брой язовири, а изграждането на нови щяло да засегне защитени територии и зони по Натура 2000.

Против са и жителите на село Черни Осъм, защото в чашата на язовира влизат техни имоти. 

Истината е много по-различна от твърденията на зелените. Язовири у нас не са изграждани от 80-те години. От тогава до сега няма построен нито един нов. След 1990 г. са довършени едва 11.

Въпреки твърденията, че България е на 3 място по язовири на глава от населението в света, това не е много вярно. Статистиката е, че у нас има 6840 язовири, но в голямата си част са за напояване, промишлени нужди и за ВЕЦ. От 1950 до 1985 г. са построени около 2000 язовира, но само 215 от тях са класифицирани като големи за питейни и битови нужди.

Гласове