Demography?

Demography?
Мнозина горестно оплакват намаляването на българите по статистическите показатели за броя на населението. Бият тревога. “Измираме! 
Бяхме девет милиона при Тато! 
Сега ще ни завладеят пуштуните! Тато, ела ни спаси, загиваме!”
Всъщност българите се изнасят и раждат децата си в чужбина и като общ брой, едва ли намаляват. Безценното ни племе е доста жилаво и се приспособява към всичко, без особени угризения на съвестта. Може би величавият патриотизъм, дал толкова жертви във взаимно унищожителни войни със съседите, е поотслабнал и е заменен от битов прагматизъм, но това не е новост. Светът вече не е онзи от 1912 година. Нищо вече не е и няма как да бъде същото. Какво още обаче чуваме като оплакване, освен вечния плачлив напев, че се стопяваме и изчезваме, като най-бързо топящата се нация на планетата?

Ами, да, това чуваме:
“ние сме малък народ”; “големите” постоянно ни подритват“; трябва “началството, посолството, другарите да ни казват какво да правим”; “от Брюксел наредиха да си избием всички кокошки и крави, които пърдят метан, да спим с маски и да се научим да ядем скакалци”; “Путин ще победи, тя Русията е непобедима, ще ни защити нас малките и слабите ”… И пр.
А истината е следната:
Исландия е колкото Варна по население и е много по-рядко населена от България, живее между вулкани и ледове и произежда повече от Бг. Люксембург малко по-голям от Пловдив, Литва няма и половин Бг, Монако е колкото град Монтана Михайловградско, а великата в новите технологии и бивша съветска република Естония е по население колкото София. Дания е по-малка с милион от Бг, Ирландия още по-малка, също и Норвегия, а по територия Нидерландия и Швейцария са колкото 1/3 от Бг. Първата е пресушавала морето, за да има земя, а втората има само планини в малката си държава. Малки сме били и бедни, изчезваме, спасете ни! 
Всъщност, нито сме малки, нито сме безпомощни пред силните. 
Глупави сме. А защо сме такива ли?

Защото силата на един народ се корени в подбора на най-добрите и способни хора, които да са неговите първенци и пример за останалите. В селекцията, традицията и законите, че не всеки самозванец може да е начело на селото, града и държавата. В Бг липсва честен подбор на най-добрите и липсва механизъм за отстраняване на негодните от общите за всички важни държавни дела. При бизнеса, дори и при квазикапитализма днес, все пак има наченки, след мутренския период, доколкото е преодолян, на някаква меритокрация. В държавните дела обаче —не. Докато България не се научи да цени качеството, ума, способните хора като свое най-важно съкровище, докато не се научи да не ги оплюва, а да им дава път и почит, да слуша тях, вместо всеки нахален глупак, който кряска най-високо, тъй шъй тя! 
И ще гледаме снизени, унизени чутури, публични фигури, началници,които се гънат и хленчат в чужбина и по екрана, че сме били малки, зависими и слаби. 

В историята на Бг, ако човек потърси в източниците, е имало периоди, описани добре впрочем, когато почти цялата страна е имала население под половин милион. Имало е времена на епидемии и чума, когато цяла Добруджа и всички равнини са били като пустиня, обрасла с плевели и с трупове край пътищата, които е нямало кой да погребе. И това са били периоди от век и повече. Но българите са оцелели и отново са се възродили като народ. Да, около Освобождението са били в цялата епархия сигурно под 3 милиона, заедно с Македония и Беломорието, но са се въздигнали бързо като нация. Пак ще стане, но трябва умът да застане начело, а не глупостта. Българите трябва да се научат да тачат и издигат онези измежду тях, които са по-умни и виждат далече напред. А иначе може да се намножат и до 10 милиона ‘’лош материал”, но ще бъдат на дъното.

Любо Канов