Днеска е втори юни. Не е лошо да се замислим на какво се дължи съдбата на Ботев... И да потърсим вина и в себе си.
Да си припомним оня плач на Ботев пред кръчмата в Борован. Да си припомним, че обещаните въстаници останаха само обещание. Светла памет. на героите.
(Това стихотворение е писано през 1984 година. Как ми се иска сега да не е вярно.)
ПОХВАЛНО СЛОВО
за
БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
На Никола Дамянов
Не народ – а желязо. Не желязо – а вол.
Да ти е мило и драго да го бучиш на кол.
Да го пържиш на клада и на шиш да въртиш,
тоз народ е научен векове да мълчи...
Тоз народ от парцали. Без зъби и език...
Останал без тяло... Останал без вик...
Тоз народец е правен от ням пришълец.
От усмивка на червей. От бездарен щурец...
Христо Стоянов
Андрей К
6 months before
Е, Христо Стоянов, голям хейтър си бил навремето, голям хейтър си и сега...
Коментирай