ДРУГ НАРОД СИ НЯМАМЕ

Ожесточените спорове вчерашния ден отново ме накараха да се замисля накъде отиваме. Взаимната омраза между изповядващите различни идеи и толкова нетърпима, че ако беше насочена към общия враг, досега да сме се оправили и България да е процъфтяваща държава. 

Нормално е всеки човек да има убеждения. Не е нормално да отричаш човек заради убежденията му и да искаш да го трепеш, пращаш в Белене или Сибир съответно и да отричаш правото му да казва мнение. Прави ми впечатление, че никой не прави разлика между убеждението, мнението и постъпките. То и аз мога да съм с убеждение, че определени групи трябва не само да бъдат пратени на лагер, но и някои и по-тежки наказания да получат, но от това убеждение, до предприемане на някакви стъпки в тази насока стоят няколко вселени. Някой може да е с убеждение, че мястото примерно на сирийците и афганистанците не е тук, но докато не е тръгнал да ги гони с действия и дела, няма как да го упрекнем.

Може много да ти се иска да удушиш някого, но от това до предприемане на действия, които да са престъпление по Наказателния кодекс и морално укорими, има голяма разлика.

Обяснявам го, за да разберете, че подписването на декларация, петиция, изказването на позиция и мнение, без значение в каква насока, не е престъпление, и няма смисъл да мразим хората за това, че имат мнение, различно от нашето. Ако предприемат реални действия да застрашат това, което смятаме за редно, разбира се, ще се защитим. 

Всеки има право да има позиция, дори и тя да не ни харесва. Важното е да не допускаме вредни за българския народ дела. За съжаление хората не са еднакви. В народа винаги ще има хора с различно мнение. Не можем и не трябва да тръгваме да се мразим жестоко и да се заканваме взаимно да се трепем заради различията ни.

Преди време евроатлантиците направиха списък с хора, които трябвало да бъдат изгонени от България, путинофили, русофили и т.н. Моя милост, разбира се, беше в списъка. Много тържествено по случая си сложих черна кадифена панделка на яката. Възраждане също си правят списъци - на учители, подписали петиция, на врагове на вожда си, той си има и личен списък. Службите си имат едни списъци. Политиците си имат други списъци. Дори кварталната клюкарка си има списък.

Е, и? Докъде я докарахме? Докога ще се мразим и трепем взаимно? Знаете ли колко много българи са убити между Освобождението и днешно време от други българи точно поради различия в мненията? Колко хиляди българи, които са можели да станат родители, са загинали във Войнишкото въстание, по мазетата на полицията преди Девети, с отрязани глави по площадите, след това разстрелвани от Народния съд, убити по концлагери? Не вземам отношение кой крив и кой прав, а колко българи сме се избили взаимно.

Разберете, друг народ си нямаме! Ние сме си, хубави, лоши, но това сме си българския народ. Трябва да търсим пътеки един към друг, а не да сеем омраза, която като кинжали да се забива в тялото на народа ни. Само враговете ни печелят от тази неистова омраза.

Всъщност вредителите и предателите са малко. Един стадион хора и то малък, селски стадион. За тях има състави от Наказателния кодекс и предвидени наказания, които един наистина независим съд може да наложи. Оттам нататък омразата е безсмислена.

Българският народ се състои и от Христо Иванов, и от Костадин Костадинов. И от Иван Костов, и от Ренета Инджова. И от Елена Поптодорова, и от Мадлен Кирчева. И от Евгений Минджев /опс, не мога се сдържа/, и от Кирил Петков, и от Цончо Ганев, и от леля Пена и бай Иван от Горно Нанадолнище. Не можем всички взаимно да се изпратим на лагери, в Сибир и до стената, защото никой няма да остане! А и без това сме много малко вече.

Затова и вярата трябва да ни спаси. Обичайте ближните си - не безкритично и безусловно, а подхождайте с любов към тях, а не с омраза. Защото те са други българи. Колкото и да са ви омразни, помнете, че имаме врагове на целия народ, срещу които трябва да се съпротивляваме. ВРАГ НЕ НИ Е ТОЗИ, КОЙТО Е ЗАБЛУДЕН ИЛИ ПЛАТЕН БЪЛГАРИН, А ТОЗИ, КОЙТО ВСЯВА РАЗДОРИ И ПЛАЩА НА ПРЕДАТЕЛИТЕ. И всички ние го знаем кой е. 

Бог да пази българския народ! Понякога и от самите българи!

Елена Гунчева-Гривова