Фердинанд наричал малкия Борис III „пърдящо чудовище“

В рода на Сакскобургготски се задава голямо събитие – честването на кръгла годишнина от рождението на цар Борис – монархът, управлявал страната ни в периода 1918-1943 г. Той се е появил на бял свят точно преди 130 години – на 30 януари 1894 г. Когато се възкачил на българския престол, правнукът на последния френски крал Луи-Филип бил на 24, а при кончината си – на 49.

 

Когато княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска заченала Борис III, съпругът й Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски сипел обиди по неин адрес, задето тялото й се обезформило. Бебето в утробата й пък наричал малко черно животинче с голям мърдащ нос. Бисексуалният княз твърдял на всеослушание, че жена му ще роди чудовище, мравояд, което ще пърди и повръща.

 

При появата на престолонаследника на бял свят, княгинята вдигнала висока температура. Всички в двореца се притеснявали за нея и опитвали да й помогнат, само на Фердинанд не му пукало за състоянието й. „Вълнува ме само едно – ако умре, къде ще погребем кекавата нещастница“, споделял циничният монарх пред секретаря си.

 

Борис първоначално бил покръстен от папата в католическо вероизповедание. 2 години след раждането си обаче приел и православието – задочно от Негово Величество Николай II Александрович, последния руски император.

 

Когато бъдещият владетел поотраснал и възмъжал, започнал да обикаля нощем с татко си стаичките на женския персонал в двореца. Понякога дори бащата и синът се изреждали последователно в леглата на слугините. Затова и съществуват подозрения, че един от Кобургите – Фердинанд или синът му, може би е родител на Тодор Живков. Майката на комунистическия вожд забременяла с него тъкмо по времето, когато работела като камериерка в царските покои.

 

В онези години било дълг на монарсите да осигуряват сексуално обучение на синовете си тийнейджъри. За целта най-често владетелите уговаряли жени, работещи като помощнички в дворците. Прислужниците, които предоставяли телата си на подрастващите, впоследствие били щедро възнаграждавани. Слава богу, Фердинанд не успял да научи сина си на други сексуални особености, практикувани с охота от него.

 

За разлика от голяма част от западноевропейската аристокрация, Борис не успял да получи престижно образование, но качествата и потенциалът му били безспорни. Неговият интелект неведнъж  впечатлявал чуждестранни владетели и благородници. Младежът живо се интересувал от философия, зоология, орнитология и дори от железопътно дело, твърдят изследователи на живота му.

 

Синът на Фердинанд взел участие във войните. за национално обединение. През Балканските (1912 - 1913) бил офицер за свръзка при началник-щаба на армията и получил отлична оценка като стриктно изпълняващ възложените му задачи. Включването на България в Първата световна през 1915-а прекъснало обучението му във Военната академия и Борис станал офицер за поръчки при главнокомандващия. На 14 януари 1916 г. го произвели в майорски чин.

 

Краят на Първата световна променил обстановката в България – Държавата била изправена пред втора национална катастрофа и бисексуалният Фердинанд абдикирал от престола. Той отстъпил короната на сина си на 3 октомври 1918 г., напуснал страната и се посветил на ботаниката и орнитологията. В следващите петилетки осъществил не една и две изследователски експедиции в Южна Америка и Африка, а наблюденията си докладвал на научни конгреси.

 

Последния си дъх царят изгнаник изпуснал на 10 септември 1948-а в град Кобург, като на смъртния си одър изразил желание тялото му да бъде погребано в любимата му България. Костите му обаче не са пренесени у нас и до днес.

 

1930-а е годината, в която Борис III взел за своя съпруга Йоанна (Джована Елисавета Антония Романа Мария Савойска) – дъщерята на италианския крал Виктор Емануил. Бляскавата им сватба се провела на Апенините по католически ритуал, а впоследствие имало и православна церемония у нас.

 

Проливен дъжд се излял върху българския владетел и съпругата му на венчалното им тържество в Асизи. За да е пълен кошмарът, водните капки се обърнали в градушка и не само измокрили, ами и очукали младоженците. В базиликата, където бил извършен обредът, Сакскобургготски и булката му влезли посинени от изсипалите се върху им ледени късове.

 

След официалната церемония Борис и Йоанна посетили още един храм – катедрала, в която се съхранявали мощите на Свети Франциск. Там новата българска царица направила щедро дарение – скъпоценна чаша, в чието производство бил вложен цял килограм злато. После младото семейство се отправило към вила „Костанци” за сватбения обяд. На гощавката присъствали 300 знатни особи.

 

Сред гостите бил и Бенито Мусолини – по онова време премиер на Италия. „Сега вие, българите, се сдобихте с изящна по душа царица. Тя има всички хубави качества, за да бъде достойна съпруга на Борис III, заявил Дучето, докато вдигал тост. И допълнил, че много уважава нашия монарх.

 

Интересът към венчавката българския цар в Италия бил огромен. Хора от всички краища на страната се стекли към Асизи, за да се насладят на булката. В града се събрали и 10 хиляди автомобила – умопомрачителна цифра за онези години, в които леките коли не били често срещано явление по улиците.

 

В Асизи днес е и последният дом на царица Йоанна. Нейните тленни останки почиват в мир във францисканското гробище на града от 2000 г. насам. Запознати твърдят, че такова било желанието на самата височайша особа. Йоана надживяла съпруга си с цели 57 г. Борис III умрял по времето, когато Втората световна война достигнала своята кулминация, а България имала огромна нужда от политическа стабилност. Последната си глътка въздух той поел на 28 август 1943 г., скоро след като се завърнал от среща с Хитлер.

 

Версиите за смъртта на монарха ни са много. Някои историци подкрепят теорията, че Борис е отровен по нареждане на Фюрера, други твърдят, че за кончината му са отговорни британските тайни служби или СССР, а трети подкрепят тезата за естествена смърт. Истината, уви, остава неразкрита.

 

369 000 българи си взели сбогом с царя на поклонението пред тленните му останки в храм-паметника „Св. Александър Невски“. Впоследствие Борис III бил погребан в Рилския манастир. През 1946-а новите комунистически управници наредили ексхумация и кокалите на бившия владетел се озовали в парка на двореца „Врана“ – в малък параклис, който просъществувал до 1951-ва. В наши дни гробът на царя в Рилската света обител е възстановен и в него се намира единственото, останало от Негово Величество – сърцето му.

От десетилетия се мълви, че смъртта на царя е била предсказана от Ванга.

 

Софиянецът със синя кръв гостувал на пророчицата 2 години преди кончината си.

 

Синът на Фердинанд прекрачил прага на сляпата оката на 24 май 1941-ва. Когато влязъл, ясновидката седяла в кухнята и си хортувала със съседката Бонка. „Кой си ти и какво работиш?”, попитала Ванга Борис, а като разбрала, че е монарх, му рекла: „На тебе ке ти земат царството и ке те набутат у шлюпка орехова!".

 

„Защо смяташ, че ще стане така?”, поинтересувал се държавният глава. „Ами това виждам”, вдигнала рамене провидицата и предупредила госта, че на леглото на сина му – Симеончо, и на врата му ке сложат цървено”. „Ааа, значи за болшевиките казваш..”, изтълкувал си думите й царят. На сбогуване той пъхнал в ръката на незрящата врачка позлатена визитна картичка – да го потърсела в двореца му, ако случайно й се отворел път към столицата.

 

Изминали 2 години и Борис III умрял в навечерието на юбилея си. До края на земните си дни Ванга така и не могла да обясни какво точно е довело до смъртта му. „Утепаха ли го? Отровиха ли го? От удар ли си умре? Умре си!, нареждала тя, когато някой повдигнел пред нея темата за споминалия се монарх.

 

Пророчицата смятала, че синът на Борис – Симеон Сакскобургготски, има лоша карма по рождение. „Казвах да му вържат панделка над люлката, но изобщо не ме послушаха", ядосвала се пред близки и комшийки феноменалната българка.

Източник: Уикенд