Гледам Тютюн в ютуб и си задавам въпроса дали Теодора Димова е чела романа на баща си или гледала филма….
И отново ме налегнаха мислите за омразата, която вече я усещам във въздуха. Тя е навсякъде и във всичко, прелива от институциите, екрана, мрежите, на улицата. Въздухът тежи от нея, тя е лепкава като блатна кал и всепроникваща като въздуха. Тя е в нас и около нас, тя е инструментът, чрез който ние ставаме марионетки и кукловодите се забавляват с нашето джафкане. Гнусно е, но няма да е все така. Скоро ще съмне, Сатаната ще бъде победен, сигурна съм. Вече има първи продроми.
А дотогава е добре по-малко да си мразим, защото само така малоумнокресливитетът ще губи социалните си жизнени сили. Оставям ви, продължавам с Тютюн❤️
Цветеслава Гълъбова
Червената шапчица
11 months before
Любомир Камов - психиатър, поет и писател - ха ха ха, а Теодора Димова е проста кифла...
Коментирай