ХЕРПЕС ЗОСТЕР

"Не мога да отида утре в София за участие в Похода на мира. Ще бъда с протестиращите във Враца. От няколко дни баща ми е болен, а вчера се разбра и от какво. Едната половина от лицето му се покри с характерния обрив на херпес зостер. Втора нощ не спи, болките и паренето са страшни. Разбира се, веднага изпълних рецептата на лекарката и сложното лечение с антивирусни препарати, мехлеми и компреси започна. Но страданията на татко са непоносими, лицето от горната част на ухото до брадичката е подуто и покрито с мехури - по линията на нерва. Зъбите и ухото го болят - почти изгуби слуха си. Устните и езикът му са изтръпнали. Едва говори. Даже лигавицата на устната му кухина е изрината с херпеси.

Странно е, че 92-годишният ми баща се разболя от тази болест. Лекарката обясни, че в организма на хората, прекарали на младини варицела, вирусът се запазва в латентно състояние и при снижаване на имунитета, особено характерно за старостта, този вирус избива във вид на херпес зостер. Да, знаех това, чувала съм го от препатили познати, пише го и в Интернет. Но явно, за да се разболее човек от херпес зостер, условието е в по-ранен етап от живота си да е преболедувал варицела. Само че баща ми никога не е боледувал от варицела. От майка си, моята баба, знае много добре вида на шарките, които е преболедувал. Варицелата или "едрата шарка по децата", не е сред тях."

"В апартамента над нас се настаниха роми квартиранти. Уж щяха го обитават двама души, а те май станаха двайсет и двама. Е, със сигурност са поне седем. Имат малки деца. Макар че не пускат чалга и телевизор до дупка, тропотът по тавана ми е като галоп на селската черда към корито за водопой. През ден се качвам да им правя забележка. Невъзможно е да пиша при тоя шум, но те не са еволюирали до осъзнаването, че писмовният труд е работа. Поздравляваме се, когато се разминаваме по стълбището, но отношенията ни не са ярък образец на добросъседско съществуване. И ето, преди няколко дни, площадката, на която се намира нашият апартамент, бе оплюта - да, да, покрита с гадория, досущ прилична на човешки храчки. Стълбите, водещи към долните етажи - също. По стъпалата се виждаха и изплюти обелки от слънчогледово семе.

Тъй като вратата на входа винаги зее незаключена, влизат всякакви хора. Случвало се е да се промушват и бродяги за нощувка, въпреки че блокът ни е в центъра на града и някога минаваше за чист и обгрижван. Сега няма и помен от хигиена. Не мога да соча никого с пръст, но тая гнус не съм я свършила нито аз, нито другите собственици на апартаменти във входа, моите стари съседи, които познавам от 55 години. Разбира се, измих площадката и стълбите.

Живеем скотски - идва някакво си същество и ти оплюва малкото пространство пред жилището. Закон не го лови, няма на кого да се оплачеш. Може да е нарочно, а може и да не е - това стана начин на живот. Улиците на българските села и градове са гъсто оплюти, няма къде да стъпиш. Само в България можеш спокойно да се изръкаш ( изкашляш, врачански жаргон ) и да блъвнеш яка плюнка в краката на вървящия пред теб. Пък и да не е в ничии крака - просто на воля, господарски се изплюваш на тротоара. За да остане следа от теб и ДНК-то ти, полепено по хиляди обуща, демократично да влезе в чуждите домове."

 "Отплеснах се. Връщам се на главния въпрос. Варицелата като всяка шарка - а шарката е вирусно заболяване - се предава по въздушно-капков път. Тоя, който случайно или нарочно, за отмъщение, е плюл пред апартамента ни, може да е бил шаркав. От шарка боледуват най-вече децата, а ония отгоре, дето са на квартира над нас, имат деца. Може да са болни от варицела или тепърва ще се разболяват - заразоносители. Но тогава татко щеше да се разболее именно от варицела, а не от херпес зостер. Нали така? Тук е противоречието. И загадката.

Попадаме в територията на конспирациите. Чела съм, че разни индивиди влизали в домовете на хората - не да крадат, а да заразяват. И даже някакъв от британските служби си беше признал на смъртния одър, че е отровил ( отрова и зараза не са синоними, но деянието и целта са същите ) трийсет и двама "врагове". Като си помисля, аз досега съм била все враг - на всички режими в България. А напоследък сигурно ме броят за враг на квадрат. На куб! Влизаш в жилището на кубическия враг и му подсипваш доза херпес. Само че вместо "врага", се разболява бащата на врага, който със сигурност също е враг, щом е отгледал враг. Как обаче тоя баща-враг ще прихване тъкмо зостер, след като никога в живота си не е боледувал от варицела и даже не му е излизал херпес? 

Опака работа, как да я разнищиш?  

Ами за какво са направени толкова "биолаборарии" тук и там по света, в Украйна, Грузия, а сигурно и у нас? Тия биолаборанти със скръстени ръце ли стоят? Вероятно, за да си заслужат заплатите, вече са измислили как да съкращават инкубационните срокове и да лепят херпес зостери на общо основание. Кой ще те чака в тая евроатлантическа обстановка първо да се разболяваш от варицела, та после да ти натресе зостер? Друсва ти го, отмята те в тефтеря и хуква към следващия адрес!"

"Вече ви чувам да прихвате: тая съвсем изтрещя! За кого се взема? За Гешев? Някой й устройва атентати? Оня ден разобличаваше лъжливите овчарчета Гешев и Сарафов, а днес и тя почнала да крещи "вълк ми нападна стадото!" Или е яла халюциногенни гъби - или се е подмокрила от шубе!

Не, приятели! Не се правя на интересна и важна. Шубе никога не съм изпитвала - ако говорим именно за "шубе", което разбирам като мижитурщина и подлост. А колкото до страха, всяко живо същество изпитва страх, но аз знам, че не мога да живея в лъжа, не мога да не казвам това, което мисля. Каквато и опасност да ме заплашва ако казвам истината, тя е по-малка от ужаса на лъжата. Изрека ли лъжа, премълча ли истината, непременно ще умра. Така че за мен пътят е прав.

Фигурата на лъжливото овчарче ми се струва инфантилна, освен дето ми е органично противна. Аз задавам въпроси, не си въобразявам ситуации. Не викам за помощ - търся обяснение.

Как баща ми на 92 години се разболя от херпес зостер, което може да бъде фатално за него? Друг близък нямам на тая земя.

Възможният конспиративен отговор на този въпрос не пада от небето - такива случаи все повече зачестяват. Узнаваме за тях, когато те се отнасят до някоя видна личност - политик, държавник, изобретател, прочут творец - но може би жертви на подобни посегателства стават и неизвестни на широката публика хора като мен, позволили си да говорят истината. И техните близки.

"Баба ми някога казваше: "ако те дебне крадец и убиец, винаги ще те издебне". Ако са ме нарочили, няма как да се изплъзна. Но от "шубе" нито ще се скрия, нито ще замълча, нито ще престана да пиша!

Този, който си е сложил главата в торбата, отдавна се е съгласил да се раздели с нея - ако Бог е наредил така.

Милена Върбанова 

20.05.2023 

Враца"