ИСКАМ ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ И НАЦИОНАЛНОТО ДОСТОЙНСТВО

ИСКАМ ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ И НАЦИОНАЛНОТО ДОСТОЙНСТВО, ИСКАМ ЗАКОН СЪС СТРОГИ НАКАЗАНИЯ ЗА ОТРИЧАНЕ НА ТУРСКОТО РОБСТВО И ЗА ОТРИЧАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИЗМА, ФАШИЗМА И НАЦИОНАЛСОЦИАЛИЗМА

Този текст е по повод 24 май. Публикувам го от десет години. Предлагам Закона от пет години.

Нищо. Всеки във властта и в Парламента си гледа далаверата.

Дали след новите избори ще се открие начин да си върнем националното достойнство?

Родоотстъпници и етнически турци искат да заменят даже националния ни празник Трети март, свързан с Освобождението ни от петвековния турски гнет, с друга дата - обичния 24 май, - като по-удобна и политически неангажирана според тях дата, с нескритата си цел за отричане на турското робство, нямало било турско робство въобще, а не знаят, че даже и в химна "Върви, народе възродени", който кънти навсякъде в този ден, се говори за "тъжовно робско време... под гнета на отоманскиий властелин" (вижте долу оригинала).

В редица страни на ЕС отричането на Холокоста се счита за престъпление, наказуемо според съответните закони.

ЕС работи над предложения за широк общ европейски антирасистки закон. Законът ще предвижда и наказания за отричащите Холокоста.

Във Франция например и сега е наказуемо отричането на антиеврейската политика на Германия по време на Втората световна война.

В Германия, както и в Швейцария, има осъдени, които излежават тежки присъди за престъплението “Отричане на Холокоста”

Нови страни-членки на ЕС от бившите социалистически страни пък искат текст за забрана на отричането на престъпленията, извършени по времето на Сталин, по времето на комунизма.

У нас има закон за обявяването на БКП за престъпна организация. А нейният мутант БСП иска пак да ни управлява.

Редно е ние да имаме както Закон за носене на наказателна отговорност за отричането на комунистическите престъпления (320 000 избити българи от комунистите според R. J. Rummel), така и Закон за носене на наказателна отговорност за отричането на петвековното турско робство и за отричането на съществуването на Национално-освободителното движение, в което участват иконите на България: Раковски, Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Волов, Бенковски, Стамболов, Райна Княгиня, Панайот Хитов и много други, за чиито подвизи и героична смърт пишат Иван Вазов, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Добри Чинтулов, Димитър Страшимиров и др.

В последно време самозвани учени от комунистическата БАН, както и други родоотстъпници, соросоиди, агенти на ДС, майцепродавци и отявлени българофоби изписаха тонове хартия да доказват, че турско робство въобще не е имало, а имало съжителство, присъствие, владичество, поданство, обща история и др.

Нямало кланета, нямало Батак, нямало Перущица, нямало Кочо Чистеменски, нямало Стара Загора, нямало осакатеният от турците Балканджи Йово без крака и ръце, който не дава Хубава Яна на турска вяра, нямало три синджира роби, нямало опълченци, нямало революционни комитети, нямало Шипка, нямало Трети март и т.н.

Нищо нямало!

Пък нашите възрожденци просто са били тъпанари, крадци и терористи, като "разбойниците" Васил Левски, Христо Ботев, капитан Петко войвода, Георги Бенковски...

Наскоро “учени” от БАН обявиха официално, че “изразът турско робство е терминологично непригоден”, цитирам точно. Представяте ли си!

Какво казват те с тази прокламация, насочена към МОН?

Казват публично, че всъщност всички възрожденски песни – „Стани, стани, юнак балкански”, „Боят настана, тупкат сърца ни”, пламенните стихове на Ботев, националната епопея „Под игото”, тефтерчето на Васил Левски, „Записките” на Захария Стоянов и др. са всъщност негодна работа, да се махат от учебниците по история и български език, тъй като са пълни с терминологичните непригодности “турско робство”, “свобода или смърт”, “тоз, който падне “ и т.н.

Тези бюджетни “учени” искат да се ползва неуместният термин “съжителство”, като при конкубинат, като при влюбена двойка без брак, каква идиотска простотия!

Мисля, че подобни действия са всъщност най-голямо престъпление, и даже държавна измяна, доколкото оскверняват паметта на наши светци, дали живота си за Освобожданието на България от петстотингодишното турско робство, и внушават антиродолюбиви чувства и нихилизъм.

Подобно на законите за търсене на наказателна отговорност при отричане на Холокостта, у нас следващото Народно събрание, надявам се следващото да не е продажно като досегашните, които, знаем, еинаги са доминирани от крадливи продажници, фалшиви тлъсти патриоти и от етнически турци и техните ибрикчии, трябва да приеме най-спешно Закон против отричането на турското робство.

В него да се предвиждат наказания, съпоставими с наказанията за отричане на Холокоста в ЕС.

В 11 от 27-те страни-членки на ЕС (Германия, Италия, Белгия, Франция, Словакия, Румъния, Литва, Полша, Австрия, Унгария и Чехия), както и в Швейцария, се присъждат наказания до 20 години лишаване от свобода (затвор) за отричане на Холокоста (вижте долу къде колко години затвор е наказанието).

Ако такъв закон е налице и у нас, то той ще пази от поругаване националната памет на България и нейната национална идентичност, която в момента е силно заплашена по много линии и от много субекти отвътре и отвън.

Искам Закон за националната историческа памет и за националното достойнство, закон срещу отричането на петвековното турско робство и на турските зверства, както срещу отричането на престъпленията на тоталитарните режими!

Мъките на българите в общ план са по-големи, далеч по-дълготрайни и по-жестоки от Холокоста, представляват демоцид, и имат несравнимо по-тежки последствия за българската нация. Тя сега умира демографски и всякак.

Затова този Закон е толкова необходим, ако не е фатално закъснял!

Ето моето предложение:

ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ И НАЦИОНАЛНОТО ДОСТОЙНСТВО

Чл. 1. Този закон съответства на тенденцията за криминализиране в целия Европейски съюз на отричането, одобряването и банализирането на Холокоста и на масовите комунистически, фашистки, националсоциалистически и всякакъв друг вид масови насилия, убийства, терор и геноцид.

Чл. 2. Националната историческа памет е способност на общественото съзнание да запомни, съхрани и възпроизведе факти, обстоятелства и събития от миналото в техния реален истински вид.

Чл. 2. Националната историческа памет служи на обществения разум при сравняване, анализ и оценка на социалните факти и при прогнозиране на социалното развитие; представлява основа за създаването на Национална доктрина и спомага за формирането на вътрешната и външната държавна политика.

Чл. 3. Националната историческа памет е пряко свързана с обществените преживявания (чувства, емоции и настроение), влияе на обществения морал, на националното достойнство, на духа и на самочувствието на нацията, способства за нейната сплотеност и социална активност.

Чл. 4. Националната историческа памет представлява висша национална ценност, важен фактор е за битието и за развитието на обществото и държавата; като такава е обект на особени постоянни грижи от страна на трите основни системи на властта - законодателна, изпълнителна и съдебна, на съответните институции в сферите на политиката, образованието, културата, средствата за масово осведомяване, както и на всички български граждани.

Чл. 5. Националното достойнство е морално-нравствена категория, пряко свързана с националната историческа памет, то изразява идеята за независимост и справедливост и формира националното самоуважение и националното самочувствие, които в морален план характеризират обществото и определят в голяма степен обществената активност и креативност в различните области на живота.

Чл. 6. Всички действия срещу историческата истина, срещу националната историческа памет и срещу нейното правилно функциониране, включително и спрямо исторически доказани обстоятелства, факти и събития в България и извън България, имащи отношение и резонанс върху обществения живот на българските граждани, както и всички действия срещу националното достойнство, увреждат битието на нацията и нейните перспективи за развитие в близко и в далечно бъдеще.

Чл. 7. Конкретните действия по чл. 6 са:

1. Публично отричане, омаловажаване, фалшифициране на данни, одобряване и възхваляване на Холокоста в Европа, включително и България.

2. Публично отричане, омаловажаване, одобряване и възхваляване на петвековното турско робство, на дискриминирането, малтретирането, насилията, масовите убийства и демоцид спрямо българското християнско население на територията на завоюваното и окупирано през XV-я век от османските турци Второ българско царство.

3. Публично непризнаване, подкрепа, омаловажаване, одобряване и възхваляване на Арменския геноцид през 1915-1923 г.

4. Публично отричане на съществуването, омаловажаване, одобряване, подкрепа, пропагандиране и възхваляване на комунистически, фашистки, националсоциалистически и всякакъв друг вид масови терори, насилия и убийства.

5. Отричане, фалшифициране на истината и омаловажаване на борбата за Национално освобождение и Църковна независимост, на българското Възраждане и на Освободителната война през XIX-я век.

6. Поругаване по всякакъв начин на паметта на националните герои на България.

Чл. 8. Действията, описани в т.т. 1-6 на чл. 7, всяко поотделно, представляват състави на престъпления по Наказателния кодекс на Република България.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. В чл. 108, ал. 1 на Наказателния кодекс след думата "фашистка" се прибавят след запетая "националсоциалистическа, комунистическа", а след думата "антидемократична " се прибавя фразата "и антихуманна".

§ 2. В чл. 108 на Наказателния кодекс се създава ал. 3:

"(3) Който публично отрича исторически установени и неоспорими факти и истини за петвековното турско робство на България от XV-я до XIX-я век, за борбата за Национално освобождение и Църковна независимост, за българското Възраждане и за Освободителната война през XIX-я век, за Арменския геноцид от 1915 год. до 1923 год., за престъпленията на фашистки, националсоциалистически, комунистически и всякакви други антидемократични и антихуманни политически режими, включително за Холокоста, и по такъв начин накърнява национално достойнство и личното достойнство на пострадалите, починалите и загиналите, предизвиквайки съзнателно нарушения на обществения ред и спокойствие, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години или с глоба до десет хиляди лева.

§ 3. В чл. 108 на Наказателния кодекс се създава ал. 4:

"(4) Който публично по какъвто и да е начин съзнателно опетни името на националните герои на България - възрожденци, революционери, будители и просветители, - оскверни паметта за тях, или поругае по какъвто и да е начин техните домове, гробове и паметници, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до пет хиляди лева.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Това е предложението ми.

Знам, че няма да има такъв закон.

***

Четете моите текстове!

Купувайте и четете моите книги!

Търсете ги в сайта: www.tornadobg.com

акад. Петър Иванов