Краят на свободата е когато първият държавен и партиен ръководител е на таен инструктаж някъде, при някого, сега.
Краят на свободата е медиите да лъжат къде е. И абсолютният край на свободата е ако Киро, желаещият да управлява, е на срещата на Сорос в Братислава.
Да те управляват американците е едно, приемлив компромис донякъде. Да се срещаш със Сорос в този отчаян за страната момент е заговор срещу нацията. А да лъжат къде е Киро - е простото доказателство за заговор.
Да, Киро е в Братислава, за да гради структури. Партийна членска книжка номер едно явно ще е за нашият недоказан пъпетиер Джордж. Вече нямаме съмнения.
Това е политически кошмар, управленско блудство, невероятна акробатика на предателството.
Краят на свободата е и хубавата реклама на Загорка - да връщаме бутилки. В съзнанието на социалистическото дете връщането на бутилки е част от великата ни и екологично чиста бедност, в която живеехме. Спиралата на живота е пак там - където ще връщаме бутилки, където маршируването е задължително, където някъде в Братислава някой дава указания. Уж няма връзка, но има.
Връщането на бутилки е символично връщане на тоталитаризма. Няма значение колко е полезно за природата. В нито един амеркански филм никой не връща бутилки. Измамата на кокаколената кутийка свършва днес.
Ние пак сме там, където бяхме. Който и да ни управлява - бедната ни страна остава прост амбалаж. Ние я предоставяме за пълнене с всяка актуална идеология. В нея няма “друга бира” освен подчинението и зависимостта.
Тъжният ден, в който не знаем къде е Киро е само началото. Утре ще има правителство, което ще изпълни заканата си къде законно, къде незаконно да изпълни умопомрачителния план за някое ново робство.
Ако помните еуфорията на освобождаването от Съветския амбалаж, то днес трябва да усетите другият край на махалото - че свободата беше дотук.
Ужасен страх, че лъжата се завръща. Засега лъжата е само къде е Киро.
Но щом един път позволите на лъжата да ви убеди - тя ще ви завладее.
Ще видите.
Мартин Карбовски
Иван Пеев
1 year before
Краят на свободата е когато медии започнат да цензурират мнения и призиви на граждани, като така наречените "Гласове" например, краят на свободата не е когато политик, журналист се осере и му се забърсва задника заради евроатлантическа перверзност. Политик може да бъде свален от народа, може да бъде пребит с камъни и колове и това е борба за свобода, но няма свобода когато се забранява да се говори за това, когато призивите за СВОБОДА се изтриват от коментариите. Г-н Карбовски, не журналистите, гражданите имат право на мнение и действие, дори срещу непочтени журналисти.
Коментирай