Капката, която преля…

Капката, която преля….

От доста време не съм писала и не защото не исках. Напротив! Исках и то, много… И всеки път, когато казвах това трябва – идваше следващото, което също трябва... и по-следващото… 

И всичко, което трябваше на всяка цена да коментирам, нарастваше и натежаваше дотам, че парализираше мисълта ми… Ръцете ми натежаваха – заставах пред компютъра и не знаех от къде да започна .Спрях да гледам телевизия. Не влизах и в интернет… Само малко, колкото да ме удари в лицето следващото, което искам, не - длъжна съм, да коментирам. Което нямам право да премълчавам… 

Днес отворих телевизора и попаднах на Марияна Кацарова, която, доколкото разбрах е „Специален докладчик за правата на човека към ООН“ и ако не греша отговаряла за Русия?! И разбира се, бе поканена специално да коментира смъртта на А. Навални. /Нека Бог го прости./ Тя се борела, тя пишела, те не й отговаряли, тя знаела... Дали? Или всички знаят това, което трябва и говорят това, за което им плащат...

 Аз нямам какво да губя. Напълно осъзнавам как ще бъде посрещнато написаното от мен. Но да се експлоатира и прави политика и пропаганда чрез смъртта на един човек и то по такъв долнопробен, гнусен до цинизъм начин, унижавайки всички зрители, слушатели и читатели?!…

 Да, Навални не е случаен човек. Навални бе един от силните критици на властта и лично на Вл. Путин и никой не може да отрече това… Както не трябва да се премълчава, че точно Путин го изпрати на лечение в Германия. 

Какво се е случило с него в затвора, от какво е починал, ние още не знаем… Но няма държава, която ще предаде тялото или ще допусне чуждо разследване, без да е направила своето. Дали г-жа Кацарова не знае или не може да се досети за това? Журналистката не коментирам… 

Разбира се, демократичният ЕС веднага наложи нови санкции на Русия?! САЩ размаха тоягата...

За всички, които в хор ще гракнат, каква комуняга съм и русороб и путлериска, и рашистка, за първи /може би, не за последен/ път, ще кажа да си затворят човките, докато не изчезне жълтото около тях, защото, ако те ахкат и охкат, надпреварват се в кудкудякането и ронят подсолени сълзи, за смъртта на един инакомислещ човек, в едно по-друго време, аз съм го преживяла! 

Да, аз съм го преживяла! Аз знам какво е!

Защо съм жива? Не знам, може би защото не съм била толкова значима. 

Винаги ми е било неудобно да говоря по въпроса. За мен е било и е, неприлично човек да говори за себе си, за своята борба /освен, ако е нямало такава. Ако лъже, за да обслужи лични и чужди интереси... И очаква облаги./ 

Аз съм против политическите репресии!!! И винаги съм била. 

Против съм! 

Ако нещо ненавиждам са двойните стандарти, глупостта и най-вече лъжата. /Сега му казват дезинформация/. Затова се обръщам към г-жа Кацарова с молба, да отговори на няколко въпроса /дори да не са в нейния ресор/И не само тя. 

Джулиан Асандж 

На 20 и 21 февруари бе насрочено решаващо заседание на Върховния съд в Лондон, по делото за екстрадицията на разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж, в САЩ.

Докладчикът на ООН Алис Джил Едуардс , призова тази седмица британското правителство да спре и преразгледа екстрадирането в САЩ, на Джулиан Асандж, основателят на Wikileaks, тъй като се бои, че той е жертва на „третиране, равностойно на изтезание“ и липсват гаранции за хуманно отношение от Министерството на правосъдието на САЩ

 Джон Пилджър /австралийската легенда на независимата и разобличаваща журналистика/ е гневен на Австралия, че не спасява Джулиан Асандж „Ако Австралия иска да запази суверенитета си, правилното действие е да се застъпи активно за незабавното освобождаване на Джулиан Асандж”, заяви в той в Сидней.

Според адвоката на Асандж- той и "Уикилийкс" „са разкрили /затова САЩ им търси отговорност/, престъпни действия в безпрецедентен мащаб, от страна на правителството на САЩ“, включително изтезания, предаване, извънсъдебни убийства и военни престъпления.

Едно от най-скандалните разкрития на Асандж, е нашумял видеозапис от 2007 г. как пилоти на американски хеликоптер разстрелват от въздуха 11 невъоръжени цивилни в Ирак, включително двама журналисти от Ройтерс..

Сред основанията да се оспорва екстрадицията на Асандж в САЩ е и фактът, че това е в противоречие с договора за екстрадиция между Обединеното кралство и САЩ, който забранява такова действие, когато то се прилага по политически причини.

Ако Асандж бъде екстрадиран в САЩ, го чакат 175г. затвор.

На 19, 02, 2024г., СБЖ се включи в световните протести срещу депортирането на Асандж в САЩ. Твърде срамежливо...

Едуард Сноудън

През 2007 г. е изпратен от ЦРУ да работи под прикритие в американското посолство в Женева, за което споделя пред вестник „Гардиан“ [12]:

„Много от това, което видях в Женева, наистина ме разочарова относно това, как моето правителство работи и какъв е неговият отпечатък върху света. Осъзнах, че съм част от нещо, което прави далеч повече злини, отколкото добро.

Сноудън споделя:

„Искам да жертвам всичко, защото не мога съзнателно да позволя на американското правителство да унищожи личната неприкосновеност, интернет свободата и основни свободи за хората по света с тази мащабна машина за следене, която те тайно градят. Единственото, от което се страхувам, са вредните ефекти върху семейството ми, на което аз никога повече няма да мога да помагам. Това ме държи буден през нощта".

… The Washington Post и The Guardian публикуваха материали, до които той се сдоби, отнасящи се за масово и всеобхватно наблюдение на американци и чужди граждани от западни разузнавателни агенции по телефона и интернет. Ставаше въпрос за повече от милиард души, включително водещи политици.

ГУАНТАНАМО

14 години зад решетките, 70 дни изтезания, разпити по 18 часа на ден в продължение на три години - и то без присъда. В Гуантанамо съдбите като тази на Мохамеду Улд Слахи са много. М. Слахи е освободен от затвора, но няма право да издаде дневниците си?! Не е получил и обезщетение за съсипания живот. 14 години?!

Лагерът в Гуантанамо превърна САЩ в страна, "която не спазва принципите на правовата държава", казва Холандер /адв. на Слахи/. Според нея ситуацията е "катастрофална". Това се отнася не само до 13-те затворници, които лежат в лагера без обвинение и вече от години трябваше да са на свобода, но и за предполагаемите организатори на атентатите от 11 септември 2001 - така наречените "вечни пленници", които и до днес чакат съдебен процес, 20 години след деянието..."

Такова беззаконие не е случайно, напротив: тъкмо това искаше тогавашният президент на САЩ Джордж У. Буш, твърди правозащитничката Дафне Евиатар от "Амнести Интернешънъл". Тя обяснява, че Буш е създал затвор извън територията на САЩ, за да блокира целенасочено правната система на своята страна. В доклад на своята организация тя остро критикува нарушенията на човешките права в лагера – най-вече безсрочното задържане на хора без обвинение и изтезанията срещу тях. За тези изтезания няма общодостъпна информация, но правозащитничката се позовава на различни източници, включително и на едно изслушване на Комисията за тайните служби пред Сената на САЩ, където става дума за бруталните изтезания над десетки мъже в Гуантанамо.

Лагерът все още съществува. Защо?

През януари в УКРАИНСКИ затвор почина американският журналист Гонсало Лира. Не, това не беше световна новина, а съобщение на семейството му.

„Не мога да приема начина, по който почина синът ми. Той беше измъчван, изнудван, в изолация в продължение на 8 месеца и 11 дни и посолството на САЩ не направи нищо, за да помогне на сина ми. Отговорността за тази трагедия е на диктатора Зеленски със съгласието на един неадекватен американски президент Джо Байдън“, заяви баща му Гонсало Лира-старши, цитиран от The Grayzone.

Бащата на Лира също се свърза с американския водещ Тъкър Карлсън, потвърждавайки смъртта на сина си. Синът му, на 55 години, живееше в Харков и публикуваше коментари в YouTube след ескалацията на конфликта с Русия през февруари 2022 г. Той беше арестуван от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) миналия май и обвинен в „ДИСКРЕДИТИРАНЕ?!“ на украинското ръководство и военните.

Лира се появи в края на юли с поредица от публикации в X (Twitter), разкриващи изтезанията му в затвора и опитите на СБУ да го изнуди за пари. Той заяви, че се опитва да избяга в Унгария и да потърси убежище. Опитът му за бягство беше неуспешен и Лира беше арестуван повторно.

Според ръкописна бележка, която сестрата на Лира е получила на 4 януари, той е имал тежки здравословни проблеми, причинени от пневмония и колабирал бял дроб, което е започнало в средата на октомври. Затворническите власти са признали за проблема едва на 22 декември и той е приет в болница…

Дали някой съобщи за това престъпление? Тази смърт разтревожи ли поне един от активните защитници на човешките права? 

Г-жо Кацарава, каква е реакцията на ООН относно геноцида в Газа – знаем. Знаем, каква е реакцията и на САЩ. На ЕС – също. На десетки други държави извън Европа – също. И на всичко това Натаняху казва – „Майната ви“. За жени и деца, за невинни хора, става дума – 30000?! За човешки същества. Вие чули ли сте за наложени санкции на Израел? Какво става с авторитета на ООН...

Не, не подкрепям нито едно насилие. Независимо кой го извършва… Старая се и успявам, независимо от пристрастията си, да запазя обективност в оценките си.

Все още имам способността да мисля и да търся отговори...

Не търпя /за разлика от т.н. наши политици/ да се отнасят с мен и народа ми, като с идиоти.

Нямам нужда и се гнуся от сдъвкана информация. 

Имам самоуважение, искам уважение и към българския народ.

Вие как мислите?

Нешка Робева