Кеворк Кеворкян – една легенда на 80

Има една знаменита карикатура на Борис Димовски, на която е нарисувал журналиста Кеворк Кеворкян като лъв, чиято опашка е микрофон. Не ще и съмнение – прав е талантливият художник да сравни телевизионен водещ №1 за всички времена с царя на животните. И до днес първото място на Кеворкян е запазено в класациите.

Той е единственият представител на медиите, за когото дори е измислен глагол. Заради неговия неповторим начин на задаване на въпроси в легендарната програма „Всяка неделя“ е създадена специална дума. Голямата актриса Катя Паскалева първа в студиото изрича вместо интервюирам „кеворкирам“. По-късно в книгата „Всяка неделя – легендата и нейните герои“ обяснява, че не тя е автор на думата, но я е чула в артистичните среди и просто я е споделила в ефир.

Макар днес да не е на екран, Кеворк Кеворкян продължава да има силно влияние над общественото мнение. На 11 септември той ще навърши 80 години, но не се е пенсионирал от журналистиката. Не е останал нито да живее в миналото, нито се е отказал от писането. Напротив! Журналистът е на „ти“ със съвременните технологии и е много активен в социалните мрежи, а публикациите в личните му интернет страници са четени от стотици хиляди хора.

Кеворк Кеворкян е роден на 11 септември 1944 година в Сливен. Родителите му са бежанци от Армения и са приютени в Града на стоте войводи.

„Майка ми е била на една годинка, когато родителите й са тръгнали да бягат от Адана. По някое време другите бежанци ги накарали да я изоставят, за да не ги издаде с плача си на турската потеря. После я прибрали пак. Баща ми пък е бил на 13 години, неговата колона е бягала от Родосто. Накрая се приютяват в Сливен и това се случва през 1920 г. Този град е невероятен. В гимназията, в която учех, всеки ден гледах цигулката на Добри Чинтулов. А гимназиалния ни оркестър го ръководеше прочутият Мишо Тодоров, авторът на първата българска оперета.“
В гимназията Кеворк е пълен отличник, а по-късно завършва право. Нито един ден обаче не е работил като юрист, тъй като друга е сферата, в която иска да се изявява – журналистиката.

С баща си в Армения през 1978 година

„Баща ми беше ял попарата на режима след 9 септември 1944 година, но беше справедлив и милостив човек, гледаше по някакъв начин да укроти гнева си и да не ми го предаде. Не успя – признава Кеворк Кеворкян през 2012 г. в интервю за списание „Биограф“. – Веднъж, уж между другото, ме попита какви ще ги дъвча, когато завърша университета. „Ами ще ставам журналист“ – рекох с известно смущение, понеже вече активно пописвах литературна критика.

„Хубаво – каза татко. – Преди 9 септември в Сливен излизаха седем вестника и нямаше по-окаяни хора от вестникарите… Но все едно не съм ти го казал.“ Изтърси го и веднага смени темата. А аз станах телевизионна звезда, но и така не намерих време да го питам какво мисли вече за журналистите. Той се радваше, пак така кротко, когато натривах носа на някой нахалник – но пък откъде да знам, може би още не си беше променил отношението към нашия проклет занаят.“

Кеворкян не започва своята журналистическа кариера от телевизията. Преди да прекрачи прага й, той работи във вестник „Литературен фронт“, но е уволнен оттам заради „лош произход“. След това е поканен в най-голямата медия за онова време.

„През първия ми ден в телевизията реших, че съм попаднал в ада – разкрива легендарният журналист. – Може и да не е било съвсем така, но все ми се струваше, че непрекъснато се сбутвам с хора, здраво оцъклени, които бързат като изоглавени нанякъде. Това беше техният рай, но никъде в него не се мяркаха Тончо Жечев, Здравко Петров, Йордан Радичков или Ивайло Петров, край които работех във вестника. Доплака ми се, също като в първия ден в казармата. Но сетне постепенно свикнах, при това без да се оцъклям непрестанно.“

Телевизионната си популярност Кеворкян получава, когато започва да води предаването „Обеден информационен дневник“. Истинската му звезда обаче изгрява в програмата „Всяка неделя“, стартирала на 7 януари 1979 година, а рубриката й „Събеседник по желание“ се превръща в истински феномен. Най-популярните личности не само у нас, но и по света сядат на стола срещу водещия и са по-откровени от всякога. Кеворкян не само ги провокира с въпросите си, но и включва зрителите, които също могат да питат гостите в студиото. А за финал събеседниците оставят една своя мисъл, написана собственоръчно от тях.

„Когато човек е обсебен от онова, което върши, много неща не го интересуват – между тях и горделивостта – отговаря в рубриката ни „100 въпроса“ Кеворкян през 2021 година. – Знам, че в моя занаят винаги съм бил най-добрият, това ми е достатъчно.“

Тези откровени разговори пред камерите му носят както много слава, така и доста врагове. Той кани инакомислещи за онова време личности и това направо вбесява тогавашната власт. Но проблемите не са били само тв водещия, а и за неговите събеседници. Такъв е случаят с художника Георги Баев. Той си позволява да говори много откровено и отправя остри критики срещу готованковците в изкуството, но явно това не се е харесало особено на някои правилно партийно ориентирани хора преди 1989 година. В деня на предаването, случайно или не, в ателието му в Бургас избухва пожар. Унищожени са голяма част от картините за предстоящата му изложба. Самият Кеворкян няколко пъти е свалян от екран. Мнозина още помнят онова интервю с академик Амосов на 26 декември 1988 година, което направо взривява ефира. Тогава руският учен заявява, че най-неприемливият лозунг е „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“. Във времето на социализма такова изказване няма как да остане без последствия.

„Мен са ме спирали достатъчно пъти, за да знам, че нашият занаят живее именно заради тези моменти – тогава става ясно, че ти си свършил някаква работа – казва в интервю преди години Кеворкян. – Спирали са ме и през 1984, и през 88-а, окончателно и през 89-а, пет месеца преди промяната – не е известен друг такъв случай. Сетне това пак се случи и през 1999, още по-късно и през 2005. И къде са сега всичките тези тиквеници, които го правеха? Но и тези спирания бяха ценни уроци, не е нужно обаче да хленчиш.“

Когато през 1980 година Кеворкян прави интервю с тогавашния генерален директор на БНТ Иван Славков, му задава въпроса: „Можете ли да предвидите съдбата на най-добрите журналисти в телевизията?“.

– Уви, да – отговаря Славков.
– И каква е тя? -продължава Кеворкян.
– Не такава, каквато на мен ми се иска.

И Иван Славков се оказва много прав. Защото нито преди, нито след 10 ноември 1989 година на телевизионен журналист №1 му е лесно. Нещо повече, противниците му освирепяват, когато през 1990 г. е назначен за програмен директор на БНТ. Пред сградата на телевизията се събират групички, които носят плакати и крещят: „Кеворкян и сие да се измете!”. В отговор негови привърженици също идват на „Сан Стефано” 29 да го защитят. А в безпрецедентен „вот на доверие” „Всяка неделя” получава подкрепа от близо половин милион зрители.

На 15 януари 1991 година Кеворкян подава молба за ползване на платен годишен отпуск. Водещият посочва за свой заместник във „Всяка неделя“ Петко Бочаров. След като му изтича първата отпуска, Кеворк взима и втора. Тогавашният директор на БНТ Огнян Сапарев е бесен. На 23 март извиква Кеворкян и Бочаров в кабинета си, но нито един от двамата не се явява на срещата. Така на 24 март 1991 г. „Всяка неделя“ не се излъчва. Водещият му се скрива от хорските очи и не се появява почти три години. След това връща програмата, но не показва лицето си, а задава въпросите зад кадър. Години по-късно все пак застава пред камерите и води „Всяка неделя“. През 2012 г. започва да я излъчва по Нова телевизия, като казва, че иска да „върне умното говорене сред силиконавата врява“. Но през 2014 година я спира окончателно. А сега, когато вече не е на екран, журналист №1 е категоричен: „Днешната телевизия е магазин за еликсири и отрови. Еликсири за властта, отрова за слабите“.

За Лили, Слави и Симеон

Има интервюта на Кеворкян Кеворкян, които ще се помнят винаги. Сред тях са единственият телевизионен разговор с Ванче Михайлов, скандалната поява на полския дисидент Адам Михник, който по безпрецедентен начин показа среден пръст в студиото, и още много паметни срещи. Но безспорно едно от най-коментираните интервюта е онзи прословут разговор, в който той се опита да събере в студиото Лили Иванова и Слави Трифонов. След като течеше реклама по телевизията в продължение на цяла седмица и зрителите със затаен дъх очакваха да видят двамата един до друг, това така и не се случи. Лили Иванова си осигури директна връзка от своя дом, докато Слави, наречен от Кеворк „папата на шоубизнеса“, бе дошъл в студиото. В крайна сметка примата на родната поп музика каза каквото има да казва, определи си цената от 100 000 долара, за да остане в ефир, и след като й бяха отказани, тя демонстративно стана от стола си и не продължи разговора.

„Това интервю, в което Лили се опита да си закичи етикет колко струва, далеч не е емблематично, а по-скоро е забавно – обяснява водещият на „Всяка неделя“. – Може да се каже дори, че е тъжно – не всеки ден се вижда подобно нещо: някой да си определи цената, а да се окаже, че никой не е склонен да му я плати.

Направил съм немалко за Лили, повече дори от Политбюро на комунистическата партия, за което тя по едно време се беше омъжила. Канил съм я поне на десетина интервюта – и тогава, когато никой пет пари не даваше за нея, и тогава, когато я бяха изолирали от телевизията, и тогава, когато се направи на дисидент веднага след промените през ноември 1989 година, и тогава, когато беше вдъхновяващ пример заради усилията и упорството си. И винаги, във всички тези случаи, съм изпитвал нежност към нея, понеже знам, че тъкмо онзи, който говори, че не е самотен – е самотен, че тъкмо онзи, който се хвали, че е силен – е уязвим.

Лили е уникално явление в природата, което доказва, че от всеки човек може да стане истинска звезда, дори и примадона. Нейният случай трябва да се включи в часовете по естествени науки, където се изучава произходът на видовете.“

Друг паметен разговор на Кеворк Кеворкян е този с монарха в изгнание Симеон Втори. Макар журналистът да е направил първото телевизионно интервю с него през 1990 година в дома му в Мадрид, днес той е един от най-яростните му критици. Именно в това свое появяване на екрана Симеон публично заявява, че няма да има претенции към имоти в България. Години по-късно всички видяхме какво се случи.

„Царят успя да разочарова дори пределно наивния български народ, та какво остава за мен – вечния бежанец – категоричен е водещият на „Всяка неделя“. – Имам за него един кеворкизъм: „Царят тича след влака на историята с нотариален акт в ръка“.

Среща любимата си Джени на светофар

Тайната сватба на Кеворкян с Надежда Дженева в Пловдив. Кумове на младоженците са Любомир Левчев и съпругата му Дора Бонева

След смъртта й той живее с дупка в сърцето

Веднъж големият режисьор Крикор Азарян попитал Кеворк: „Какъв е този танц на Смъртта край теб?“. И наистина – незнайно по кои вселенски закони, за няколко години последователно от живота на журналиста си отиват едни от най-близките му хора – майка му, жена му и сестра му. Съдба!

Кеворк Кеворкян направо е съкрушен, когато умира втората му съпруга – журналистката Надежда Дженева. Тя издъхва на 14 януари 2006 година. Но в живота на Кеворк година преди това се случва нещо, което сякаш иска да го предупреди за ужасното събитие. През 2005 г. той сънува как вода залива къщата им в „Бояна“. Първоначално смята това за някаква идиотщина, но след като Джени умира, прочита в „Съновникът на Рафаел“: „Ако сънувате, че ви залива вода – ще умре съпругата ви“. И до днес не може да си прости защо не е видял това тълкувание по-рано.

„Не знам какво щях да направя, ако бях прочел навреме „Съновникът на Рафаел“ – разсъждава години по-късно Кеворк Кеворкян в интервю. – Вероятно нищо. Но това не пречи сега да се усещам като последния глупак. Джени умря 8 месеца преди да навърши 60 години, и това никак не беше справедливо. Поне 15 от тях се беше грижила неистово за родителите си. А когато човек толкова е обсебен от другите, няма време да обърне внимание на себе си. Във всичко, което правеше обаче, се усещаха две дискретни капки френски парфюм. Момиче от сой, вън от съмнение. Сега такива жени са рядкост. Основният ми грях е, че не успях да попреча Джени да си отиде. След смъртта й живея с дупка в сърцето.“

Кеворк Кеворкян губи и първата си съпруга, която е и майка на двете му деца. Но това се случва години след като двамата вече са разделени.

„Една вечер, в края на 80-те, тъкмо се бях качил в стаята си в телевизията след поредната емисия на „Всяка неделя“, ми се обадиха от Пазарджик, че бившата ми жена е паднала от една черница и е в болница – разказва в интервю журналистът. – Попитах дали мога веднага да взема децата при себе си. Направих го, естествено, те отдавна знаеха за Джени, имахме вече брак от 1984 г. и често се виждахме заедно. След няколко месеца майка им почина в „Пирогов“. Няколко дни по-късно една заран децата слязоха малко ритуално по стълбата, тогава живеехме в един мезонет в Зона Б-5, и тържествено казаха на Надето, че ще я наричат Джени. Оттогава тръгна името. Самата тя беше много доволна, че тъкмо децата са я „кръстили“. Аз – още повече. Не знам дали децата тогава изобщо разбираха, че някои жени са жени по природа. Но тъй или иначе, още от първия ден аз си знаех, че тя си беше жена и половина.“

Всъщност Кеворкян среща Надежда Дженева на един светофар. Тя чакала на този, намиращ се на булевард „Драган Цанков“ и канала, на път за радиото. Кеворк пък точно в този момент минавал с колата, спрял на червено, погледнал я, тя се усмихнала и му махнала. Двамата все още не се познавали, въпреки че по онова време Кеворкян вече е голяма звезда. Няколко седмици по-късно Дженева станала репортер във „Всяка неделя“.

„От време на време ходя до този светофар, за да проверя дали пак няма да мине Джени“ – признава Кеворкян, който обаче и до днес не може да разтълкува едно от пророчествата на Ванга. На тяхна среща тя му казва: „Ти ще умреш при жена си!“. Никой от приближените до пророчицата обаче не иска да му разкрие какво значи това. Но той все пак избягва да се застоява покрай Военна болница, където почина Джени.
„Никога няма да приема, че човек престава да съществува в мига, в който умре – казва Кеворкян. – Това би било най-големият позор – ние сме обречени да преглъщаме всевъзможни неща, но това е най-отвратителното. И заради това правя едно или друго, за да помогна на Джени да се усеща все още тук, край нас…“
А Кеворк наистина прави в памет на Надежда Дженева много неща – дава стипендия на нейно име на студенти по журналистика, връчва награда за радиожурналистика „Златният глас“ и издаде и книга, посветена на нея.

Има си двойник във „Всяка неделя“

Никола Анастасов

За мнозина може би ще е изненада, но Кеворк Кеворкян е имал двойник в предаването „Всяка неделя“. Честта да изпълнява тази роля се паднала на големия актьор Никола Анастасов. Преди да си отиде от този свят, звездата на Сатиричния театър си спомня за този момент с усмивка.

„Бях режисьор на спектакъла, който се провеждаше за Международния ден на театъра – 27 март – връща се във времето Никола Анастасов. – Тогава организирах бал с изпълнения на актьори от всички театри. Направих се на Кеворкян и даже го предупредих за това. Той имаше опасения да не би да карикатуря предаването, но аз нямах такива намерения. Той се увери в това на репетицията. Любомир Пеевски беше написал сценария с въпроси, с които освен че си казвахме истини за театъра, се шегувахме и със самите себе си. Балът имаше страхотен успех. Жалко че тогава телевизията не го засне. На него присъстваха Тодор Живков, цялото Политбюро и министри. Аз се появих в началото облечен със сакото на Кеворк, гримиран, с почернена коса, мустаци и вежди. Започнах с думите „А сега напред!“ и публиката много ме аплодира. Живков също се смя доста. Наистина голям успех имаше този бал за мен и като актьор, и като режисьор. След два месеца Кеворк ме покани да направим етюд във „Всяка неделя“. Той имаше една рубрика – „Сюжет за малък разказ“. Пак се гримирах по същия начин и двамата се срещнахме на „Раковски“ и „Гурко“. Спряхме се, а камерата тайно ни следеше. Хората минаваха, заглеждаха се и им беше странно, че има двама Кеворковци. Ние си говорехме съвсем спокойно, все едно, че не ги забелязваме. Един обаче дойде до нас и пита: „Абе, кой от вас е истинският Кеворкян?“. Тогава се разсмяхме и дотук свърши. Хубав номер си направихме. Една усмивка повече.“

Режисьорът Христо Христов го снима във филма „Събеседник по желание“

Сценарият получава отрицателна оценка от Държавна сигурност, но лентата е наградена на Варненския кинофестивал

Христо Христов

Малко известен факт от биографията на Кеворк Кеворкян е, че той се е снимал в киното. Режисьорът Христо Христов го кани да изиграе себе си във фирма „Събеседник по желание“. И журналистът приема. Как обаче се е справил той като актьор?
„Неслучайно избрах заглавието „Събеседник по желание“, защото се постарах самият филм да застане лице в лице със зрителя по главните проблеми – разказва режисьорът Христо Христов в книгата „Всяка неделя – легендата и нейните герои“. – Там героят е човек, чийто живот е минавал доста конюнктурно. Той е актьор, отвсякъде го търсят, получава звание… Всъщност аз го изправих пред самия него. Във „Всяка неделя“ това е същността. Всеки се изправя пред себе си и не може да лъже. Ако го направи, Кеворкян го усеща и веднага го провокира. За мен това беше предаване-откритие с голямо обществено значение. Дадох роля на Кеворкян, защото е артистична личност. Той може да играе не само себе си, а и по-сложни роли. Камерата не е проблем за него, има силен интелект и емоционално вълнение, необходимо за един актьор. Това беше експеримент, с който търсих автентичността. Исках зрителят да повярва, че ставащото във филма е истина. Големи неприятности имах с този сценарий и заглавието. В VI отдел на VI управление беше дадена отрицателна оценка от специалист, когото добре познавам, дори ми е бил приятел. За радост, все пак съдбата на филма беше много добра. Той получи специална награда на Варненския кинофестивал, ала до последния момент журито не знаеше дали да я даде. Зад граница също имаше успех.“

Безценни кеворкизми

Поне веднъж в кариерата си всеки би трябвало да драсне клечката и да запали собствената си клада.

Забравата е българската прокоба, а подмяната е нейната слугиня.

Интригата е по-търсена от истината, понеже е по-сочна, а и лигите й не правят впечатление на никого.

Българската история се пише всяка заран наново. Предишните листове се откъсват и изхвърлят.

Днешният телевизионен занаят не е кой знае колко по-различен от сервитьорския.

Един натрапчив страх у мен: хората, които имат минало, си отиват. Идват напълно анонимни и безлични особи.

Антон СТЕФАНОВ

https://filternews.bg/