Култовият вокалист на група „Медикус“ Коцето-Калки е сред най-разпознаваемите гласове и лица в родния шоубизнес. Въпреки, че музиката е в сърцето му, той учи и специализира за стоматолог, а по-късно става и асистент в Катедрата по детска стоматология на Медицински университет. През 1987-а, заедно със свои колеги лекари и стоматолози създават емблематичната група „Медикус“, с която печелят много фенове. Коцето жъне успехи не само като певец, но и като актьор. Задно с Дони и Ивайло Христов, той играе в хитовото представление „Секс, наркотици и рокендрол“, което чупи всички рекорди и продължава да се радва на успех вече повече от 30 години. Калки има незабравимо участие и главна роля в известния мюзикъл „Исус Христос Суперзвезда“. Популярна става и появата му като Коце Паунов в игралния филм „Мисия Лондон“. Той е един от участниците и съинициаторите на „Еверест концерт“, който е регистриран в рекордите на Гинес. През 2018-та година певецът сключи брак с талантливата пианистка – Мартина Табакова, с която издадоха и съвместен албум „Great Love Duets“.
- Калки, каква равносметка си правиш за вече изминаващата 2023 година - кое беше най-хубавото събитие за теб и имаше ли и драматични моменти?
- За мен най-хубаво беше лятото на тази година, защото постигнахме една прекрасна наситеност с музикални участия и като че ли за наше удоволствие, всичките бяха по морето. На Теди (синът на Калки-б.а.), който като всички деца е палав, му се случи едно малко нещастие – счупи си малкия пръст на дясната ръка. Това се оказа с интересни последствия за него, защото го извади от ударните инструменти, обаче точно заради този пръст пък се запали по китарата. Така започна да идва с нас на участията - да пее и свири на китара. Този инцидент му даде тласък и след прибирането в София със съучениците му направиха и група, в която той свири на китара!
- На 9-ти декември ти имаше рожден ден. Как го отпразнува и с какво те изненадаха любимата ти жена Мартина и синът ви?
- Всъщност, рожденият ми ден започна още на осми вечерта със спектакъла „Пак ще бъде Коледа“. На другия ден отбелязахме рождения ми ден в по-тесен семеен кръг, в уникалната къща на моя приятел – архитект Стефан Добрев, която е под формата на кошница! Там проведохме и „Черешката на тортата“. Тази къща е истинско произведение на изкуството и в нея има изкуство от много и различни държави, вкл. и един красив син роял. Стефан свири на класическа китара и заедно с него и Мартина си направихме един импровизиран концерт за празника ми. Мартина и Теди ме изненадаха с една специална фланелка с усмихнато лице и голям надпис „Найс, а!?“ (култовата реплика на Калки от „Мисия Лондон “-б.а.) Вчера, на спектакъла „Секс, наркотици и рокендрол“ излязох с нея и хората реагираха много одобрително! (Смее се.)
- Имаш ли незабравим рожден ден?
- Най-хубавите си рождени дни празнувахме по време на съществуването на Кънтри клуба, там беше основното ни място за изява с „Медикус“. Тогава си правихме музикални вечери като маскен бал – с театрални костюми. Режисьорът ни Ники Ламбрев се обличаше като Наполеон, а ние с Дони и Ивайло (Христов), като герои от приказките на Шехерезада! Подаръците ни бяха вдъхновени от филмите на братята Маркс – в един от тях те си подаряваха щафета от салам. Ние с Дони пък обикновено си подарявахме връзка банани! (Смее се.)
- Твоят син Теди какъв подарък си е поръчал от Дядо Коледа? Ти самият какво си пожелаваше от Дядо Мраз, когато беше малък?
- Теди в момента още разсъждава върху подаръка си, но аз предполагам, че ще е ски оборудване, защото е запален скиор, а тази седмица се открива ски сезона - ще видим, като прочетем писмото му! (Смее се.) Като се замисля, аз като малък си пожелавах влакове и самолети. Те бяха рядкост в моето време, а пък това да имаш домашно влакче беше невероятно и вълнуващо, трябваше баща ти да отиде в командировка в чужбина, за да ти купи. Моят баща беше пилот от ВВС и най-често си пожелавах от него сглобяеми модели на самолети. С днешна дата бих си пожелал нови музикални сцени.
- А каква емоция е за теб спектакълът „Пак ще бъде Коледа“, който играхте отново на 8 декември?
- Когато съм на сцена с мои близки, познати и приятели е най-големият празник за мен, още повече, че имах рожден ден на другия ден. Спектакълът „Пак ще бъде Коледа“ се развива, като тази година беше с деца от частно училище „Рьорих“ и с учениците от VI-A клас в Музикалното училище – класа на Теди. От другата година ще прерасне в нещо повече, защото се свързахме с един уникален човек - цигуларят Георги Калайджиев. Той е събрал бедни деца от различни квартали на Сливен, за да не са на улицата - обучил ги е и е създал оркестър. Много ми се иска догодина да направим този спектакъл и с техния оркестър. Откакто съм с Мартина, започнах да се увличам по симфоничната музика и аранжиментите, които направих за новите ми песни са за симфонични инструменти. По време на коледните празници ще си пеем „Търсехме щастие“, която е от албума „Пак ще бъде Коледа“. В него всички песни са нови, ще имат клипове и ще ги представим в рамките на другата година.
- Ти си влизал в ролята на Исус Христос, в популярния мюзикъл „Иисус Христос Суперзвезда“. Това повлия ли ти по някакъв начин?
- За първи път за този спектакъл ме покани покойният проф. Светлозар Донев, който през 2002-ра го постави за първи път у нас. Наско от БТР бе в ролята на Пилат, а Звезди от „Ахат“ - на Юда и беше много силна постановка - играхме я пред препълнени зали в Музикалния театър. Беше незабравимо преживяване за актьори и публика. На сцената имаше повече от 100 човека - оркестър, хор, балет, актьори... През 2010 г. Музикалния театър направи нова постановка, под режисурата на Бойко Илиев, дори в НДК я играхме. Тази роля и самата подготовка за спектакъла изключително много ме промени. Трансформиращо е навлизането в далечните времена на Исус и допълнителното преосмисляне на евангелските текстове през погледа на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс. Открих по някакъв начин бунта, изразен в този спектакъл, като възможност да видиш бунта в духовността, защото знам от Евангелието, че тя не е само смирение. Духовната връзка с Бог при мен е започнала още преди да се покръстя, когато бях на 23 години.
- За теб вярата упование ли е в трудностите и случвало ли се е да се спасиш по чудо в дадена ситуация?
- Винаги вярата е била упование, но тя е преди всичко връзка, защото човек трябва да си дава от време на време почивка от тази илюзорна матрица, в която живеем. Сега си припомних една случка от 96-та година - на първото ми голямо ветроходно пътешествие с яхтата „Фронтлайн“, когато се изви тридневна буря и изпотроши почти всичко на яхтата! Тогава имах усещането, че иконата на Свети Никола, подарък от един специален човек, някак си ни запази, както и нашето упование на висшата сила!
- Съгласен ли си с Васил Петров, че днес атеизмът е станал много войнстващ и опустошава духовно?
- По-скоро материализмът е станал войнстващ, защото хората не умеят да свързват материалните неща с духовните, което е най-важно, за да е щастлив човек, защото като се наруши баланса не е добре. Ако висиш само в Мола не е добре, на мен ми е много странно, когато времето е слънчево и всички бързат да се натъпчат в Мола, при положение че Витоша е наблизо! Аз влизам там главно за плащане на сметки. Честно казано, дрехи не съм си купувал отдавна - не ми трябват, опитвам се дори да раздавам дрехите които имам.
- Вълнуваш ли се от политиката?
- Честно казано, винаги най-много ме е вълнувала музиката, а политиката ми е неприятна. Имам чувството, че тя съсипва живота ни и от много години страдаме от политиката и политиците, които напълно са обезсмислили думата демокрация, защото тя би трябвало да означава управление на народа, но открай време не означава това...
- Ти общуваш с много духовни хора, вкл. и шамани. Те споделяли ли са ти предсказания за бъдещето?
- Има хора, които имат изразено духовно виждане. С Мартина се бяхме запознали с един български шаман, който беше предвидил войната в Украйна няколко месеца преди това, като той каза, че нас няма да ни засегне – дано да е така!
- С Дони и Ивайло Христов играете „Секс, наркотици и рокендрол“ с голям успех вече повече от 30 г. За тези години сигурно сте имали много забавни случки на сцената, или в живота?
- В живота какво ли не ни се е случвало! Най-смешната ситуация на сцената беше през 90-те години, когато бяхме на турне в град Белене. Тогава „Медикус“ и деветдесетарската музика бяха много нашумели и хората бяха останали с впечатление, че ще е рок концерт. Когато Ивайло започна да играе спектакъла, те започнаха да крещят като на концерт и той разбра, че трудно ще успее да ги убеди, че това е театър! В един момент взе дайрето и каза: „Пейте момчета!“, и така направихме концерт, вместо спектакъл. (Смее се.)
- Би ли разказал историята на някоя твоя песен, която е вдъхновена от реална случка в живота ти?
- „Красива като Коледно утро“, от спектакъла „Пак ще бъде Коледа“ е посветена на Мартина. Преди две години тя имаше концерт в Рим, заедно с цигуларката Зорница Иларионова, като в края на концерта й прилошава много – има силна болка в корема и дава знак, че трябва да излезе, но публиката иска два пъти бис и тя издържа! След това обаче й прилошава страшно и спешно й правят коремна операция. Оказва се, че е изгубила една трета от кръвта си и е била на минути от най-страшното! Интересно е, че последното, което е видяла в операционната е хирурга, който вече се е надвесил над нея и й казал: „Белла!“ Това беше повода да й измисля тази песен „Красива, като коледно утро“.
- Много артисти казват, че връзката между двама актьори е взривоопасна. Така ли е и с музикантите?
- Мартина има по-избухлив характер от мене. Понякога, като нещата са напрегнати започват да прехвърчат искри, особено на сцената, когато има малко време за репетиция, но вече сме постигнали някакъв баланс и знаем, че без него не може.
- А синът ви Теди приятел ли е с дъщерята на Дони и Нети – Лилия? Той в момента по какво се увлича, освен по музиката?
- Преди си общуваха по-често, но тя е един курс преди него в Музикалното училище и поради това не успяват много да се засекат. Тя учи виолончело, а той – ударни. Музикалното е елитно училище – изучават общите предмети в пълния обем, допълнително са музикалните и имат целодневна ангажираност, но не се оплакваме. Теди се увлича и по инженерство - чертае различни неща и схеми - на небостъргачи, на метра… Хубаво е, че природата също го е завладяла, защото е запален скиор и всички свободни съботи и недели сме в планината.
- Кои са най-ценните уроци, които си научил в живота и се опитваш да предадеш и на Теди?
- Мъдростта има много измерения и не претендирам, че съм достигнал до тази завещана ни от древните, но ако трябва да преподавам ценностна система - не е съвременната, която се опитват да ни налагат едни определени псевдо „ценности“, а по-скоро Конфуций и неговите трактати, като „Истински благородният“, в който се съдържат качествата на истински благородните хора.
- Какво мислиш за все по-бързото развитие на изкуствения интелект и опасностите от него?
- Според мен, бързото му развитие ще доведе до голямо социално разделение между хората – тези, които умеят да го използват и тези, които не умеят. От него ще бъдат засегнати почти всички професии и мнозина ще се окажат заменени. Като се замисля, дори в денталната професия един медицински робот може би до голяма степен ще бъде по-ефективен от човека, поради вероятността да бъде по-манипулативен и информиран, това се отнася за всички професии. Резултатът от всичко това е, че рано или късно ще има революции, защото повечето хора ще се окажат ненужни и те ще трябва да се надигнат срещу шепата останали, които са на върха и живеят добре, но това не е най-страшното за мен. Притеснява ме повече, ако изкуственият интелект стане по-силен от човека и започне да владее света, което не е невъзможно – гледали сме го и в „Матрицата“. Така че, духът от бутилката е изпуснат и не знам дали има връщане назад, а който го овладее ще владее света –най-вероятно Щатите, или Китай – въпрос на ресурси. Има обаче и още един „екс фактор“ - Божествената сила, която може да направлява света в правилната посока и на която всички се уповаваме.
trud.bg
