Култура и овце: Водопад от награди в страната на чалгата и кюфтетата

Писатели, поети и художници се появяват в медиите много по-малко от актьори и певци на популярна и чалга музика. Затова и много от учениците и студентите участват формално в честването на 24 май, а за помпозните абитуриентски тържества дават душа и сърце. Но кой да им изгради културни навици? Родители, които купуват на зрелостника нова кола и я връчват с розова пандела?

Или родителите, дали 2 хилядарки за обувки на щерката, която ще ги ползва два-три пъти? Дори бедните са готови да теглят заеми, за да вдигнат лъскава гюрюлтия и да се похвалят, че отрочето е изкласило. Няма как да стане. Щом задължителното средно образование се празнува с епични купони, значи все още сме съвсем в началото на пътя. Честно.

Трима-четирима писатели обират всички награди и медийно пространство, но са на светлинни години от Гео Милев, Дебелянов, Вазов, Йовков, Димитър Димов, Георги Божинов. Не се приближават по можене и до представители на соцреализма като Джагаров, Левчев, Матев, Фурнаджиев, Орлинов, Райнов. Да не говорим за Фотев, Павлов, Хайтов, Радичков, Стратиев, Радоев…

Книги се издават, дори много книги се издават, но литературни събития няма. Освен изкуствено организираните. Което не е задължително лошо, защото иначе ще настъпи зловеща тишина.

Художници се радват на медийно внимание, когато или са извършили пробив някъде в цивилизования свят, или навършват юбилейна възраст. И когато си отидат от този свят, разбира се. Тогава и цените на картините им скачат…

Преди седмица една голяма телевизия посвети 15 минути в най-гледано време за снимките на наш фотограф, направени в африканска държава. Хубави са, да, но кой български художник или скулптор се радва на такава щедрост?

Актьори, които са окупирали театъра, киното, тв сериалите и реалити шоута всеки ден ни поучават как да живеем. Те наистина ли вярват, че са някакви мъдреци? Шегувате се. Някои от тях са толкова скучни и досадни, че могат да преспят кон в галоп. Претенциите им са семпли и дори глуповати. Някои от тях го доказаха по време на връчването на наградите „Аскеер“, опитвайки се да оригиналничат на тема „суматоха“. Чуха се истински нелепици и откровени глупости. Но никой от гилдията не смее да отвори дума за това. Всичко е залято с шербет и патетични клишета. Който прочете „Чисти мисли с една-две мръсни думи“ на Теди Москов ще разбере за какво говоря. А той го е написал честно, умно, правдиво и талантливо. Но отзвук няма. И валят награди като поройните дъждове преди дни, а обществените шахти се запушват от мътния поток.

Мария Стефанова и Руси Чанев са над тази шумотевица с елементи на хаос и досадни препъвания за оригиналност.

За Панаира на книгата съобщенията също са ужасно пестеливи. Истината е, че някои от излъчените секундни репортажи са плод на лични контакти, приятелства и доброто отношение на някой редактор към книгата.

Но какво да очакваме, когато над 1 млн българи нито учат, нито работят. Те ли ще отворят книга? Имат ли въобще нужда от култура? Нямат, разбира се. Чалгата им стига.

Свикнали сме 24 май да е свързан предимно с културни мероприятия. Но на този ден бе открит и 12-я Национален събор на овцевъдите край Петропавлоския манастир в Лясковец. И понеже случайности няма, що да не потърсим връзка между културата и отглеждането на овце?

Общото е, че всички тези събития се случват в Деня на българската писменост и култура. Дават се и награди: за най-добра женска и мъжка роля, за режисура, сценография, поддържащи роли и пр. Вид Оскари получават и най-породистият коч и овца от дадена порода, както и техните стопани. Не не е обидно сравнението, защото наградите са заслужени с труд и пот, а в някои случаи и с талант.

Но има несправедливост, която се набива на очи. Овцевъдите, когато нещо не им върви както трябва излизат на протести, вдигат цени на млякото, сиренето и кашкавала, а държавата бърза да ги компенсира, за да не ги настройва срещу себе си. Пък и президентът откри онзи пилон в Родопите, дето го вдигна един амбициозен и шумен овцевъд.

Театралите и кинопроизводителите също получават сериозни пари за проекти. Спори се дали критериите са справедливи, но пари са отпускат. Още по-спорни са резултатите, според някои зрители, но авторите са доволни.

При художници, писатели и поети е доста сложно. Техните картини и книги се излагат в галерии и книжарници, но ако не се продадат или се продаде само част, никой не ги компенсира за положените усилия и фактора време. А овцевъдът получава пари по европрограми и дотации от българската държава. За изобразително изкуство и писано творчество такива пари няма.

Свидетели сме, че актьори, режисьори и дори министри правят изложби, пишат книги и медиите излъчват репортажи и интервюта с тях. Представете си художници и писатели да се качат на сцената – но как е възможно! Тия да си гледат четките, длетото и писалките! Но манекенки и джуконди често са пред камерите на кинопродукции, пропяват и откриват изложби с лекуващи картини... И се хвалят, и ги хвалят – егати…

Култура и овцевъди. Отива ни. Нали Захарий Стоянов е започнал като овчар, но става летописецът на едни от най-страховитите и величави събития в историята ни.

Творци и овцевъди от цяла България – обединявайте се. Някакъв такъв процес се забелязва. Производители на духовна и реална храна.

А статистиката е:

82,5% от българите не са били на опера, балет, концерт;

72,6% не са стъпили в библиотека;

62,1% не са били на театър;

60 на сто не са били на изложба или в музей;

55% не са били на кино;

40 на сто не са прочели нито една книга.

Причините?

43 сто нямали свободно време; (съмнително)

Почти 40% нямали пари; (но пари за кръчми, цигари, алкохол и дрога имат)

25% нямали достъп до такива прояви;