Лутаме се из тъмнината и лабиринта, без да сме способни на съпротива. Ако бяхме народ:
- никога нямаше да гласуваме за идиоти да стават депутати. Ние си ги избираме, защото харесваме повърхностното, парите, простите и неумните. Защото предпочитаме крясъците пред разума, хубавата визия пред професионализма и парите пред морала.
- никога не бихме гледали турски сериали и реалити формати, защото допълнително изглаждат мозъка и ни отнемат време, което може да използваме съзидателно. Вместо да ревете на поредната драма в сериал, обърнете внимание на детето си, което има нужда от Вас и на семейството си.
- бихме потърсили отговорност от виновните за настоящата катастрофа, а не да се редим като пудели за книги на доказани престъпници и крадци да искаме автографи и да им пляскаме заради това, че са ни ограбили и унищожили.
- бихме си гледали семействата. Разпадът на морала е първата стъпка към разпада на държавата. Вместо това се възхищаваме на к..ви, известни повече с това колко мъже са сменили, отколкото с това, което са постигнали сами в живота си. Допускаме дъщерите ни да си правят млади пластични операции, за да заприличат на труженички от околовръстното, а синовете ни да ходят в козметичните салони и да си купуват любов.
- бихме запазили вярата си. За нас християнството е прасе на Рождество Христово и агнешко на Великден. Самите християнски ценности и Божии заповеди ги пропускаме. А народ без вяра няма бъдеще.
- бихме били по-добри с другите. Борим се с уж лошите за България, а сърцата ни са гнили и сме готови да се избием с другите, защото не споделят нашите ценности.
- забравихме децата си. Оставихме НПО-та и прайдове да ги възпитавам, улисани в поредните сериали и шопинги по моловете.
- не се впечатляваме от нищо. Нито от кражбите, нито от униженията, нито от престъпността, нито от злото, нито от враговете. Свинският комфорт на ден да мине, друг да дойде, да не правим нищо, за да не стане случайно нещо.
- отглеждаме деца, за да отиват в чужбина и да стават чужди, внуците ни не знаят български. Впрочем едва за половината деца от новородените, българският е майчин език. А ние дори не се впечатляваме.
- харесваме простащината и си участваме в нея. Всеки интелигент и смислен човек ни отвращават. Предпочитам шутовете на цирка, отколкото преподавателите в университета.
- неспособни сме да отличим доброто от злото, нормалното от ненормалното. Загубени в душата сме.
Ако бяхме народ, бихме се изправили. А не на колене да се питаме как да оцелеем и как да измуфтим нещо от тези, които ни унищожават. Доволни роби. Днес да мине....а утре?
Елена Гунчева-Гривова
