Не търсят за дългове 1,6 млн. пенсионери

Минималната заплата става 836 лв. след данъци и осигуровки

Оставят на хората с просрочени кредити и сметки 1077 лв. на месец

Подготвят промени за адекватни заплати

Над 1,6 млн. пенсионери няма да може да бъдат преследвани за дългове. Причината е, че от началото на следващата година пенсията им ще остане под минималната заплата и частните съдебни изпълнители няма да могат за взимат пари от нея заради дългове.

Предложението на правителството минималната заплата да стане 1077 лв. от 1 януари 2025 г. беше обсъдено със синдикатите и работодателите на Национален съвет за тристранно сътрудничество. Този размер на най-ниското възнаграждение е определен в изпълнение на Кодекса за социално осигуряване, където е записано, че минималната заплата за следващата година се определя като 50 на сто от средната заплата за последните две тримесечия на миналата и първите две тримесечия за настоящата година. При 1077 лв. минимална заплата, след данъци и осигуровки най-ниското нетно месечно възнаграждение става 835,74 лв. Това представлява увеличение с 15,4%, или с 111,76 лв.

Месечните нетни доходи от пенсии и от трудови доходи в размер до минималната заплата са несеквестируеми, тоест частните съдебни изпълнители нямат право да събират тези пари за покриване на просрочени битови сметки или вноски по кредити. Общият размер на пенсиите и добавките към тях на 1,597 млн. пенсионери са под 1000 лв., показват данни на НОИ. Като към тях добавим и тези с пенсии между 1000 лв. и 1077 лв., се оказва че над 1,65 млн. пенсионери от 1 януари не би трябвало да бъдат притеснявани за просрочени дългове.

По отношение на хората, които получават заплата, от месечни нетни доходи до 1077 лв. също няма да бъдат събирани принудително суми за просрочени дългове. За да получава човек нетно 1077 лв. на месец, брутната му заплата трябва да е 1390 лв.

За някои хората с по-високи заплати и с просрочени сметки или вноски по кредити догодина ще им остават повече пари след удръжките от частни съдебни изпълнители. В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е записано, че ако месечният доход е в размер между минималната заплата и двукратния размер на минималната заплата, принудително може да бъдат взимани една трета част, ако човекът е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа. Например, ако човек има брутна заплата от 2500 лв., нетно получава 1939,95 лв. Ако няма деца, догодина ще може да удържат заради дългове от заплатата му една трета от 1939,95 лв., или 646,65 лв. Реално за този човек няма да има промяна и следващата година отново ще получава 1293,30 лв. след удръжките от частния съдебен изпълнител.

Ако длъжник има месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната заплата и четирикратния размер на минималната заплата частните съдебни изпълнители могат да взимат една втора част от заплатата, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа, гласят текстовете от ГПК. Ако длъжник има заплата над четирикратния размер на минималната заплата, могат да му взимат горницата над двукратния размер на минималната заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната заплата, ако е с деца, които издържа. Хората с такива високи заплати ще разполагат с повече пари на месец след сумите, взети от частния съдебен изпълнител. Сега на хората с високи заплати и без деца трябва да им остават 1866 лв. след удръжките от частния съдебен изпълнител, а догодина ще им остават по 2154 лв.

На заседанието в петък на Националния съвет за тристранно сътрудничество не беше постигнато съгласие между синдикатите и работодателите за размера на минималната заплата. Синдикатите подкрепиха предложението на правителството минималната заплата да стане 1077 лв., а работодателите бяха категорично против. Но това несъгласие не спира процедурата по определяне на минималната заплата, и ако новият парламент не промени Кодекса за социално осигуряване, от 1 януари тя ще нарасне със 144 лв. до 1077 лв. Същевременно продължава работата по включване на директивата на ЕС за адекватни минимални заплати в българското законодателство.

Предложение на Асоциацията на индустриалния капитал: Минимална заплата 1031 лв. от януари

Новият размер не е адекватен

Минимална заплата от 1077 лв. ще увеличи сивия сектор, заяви Васил Велев, председател на АИКБ.

Минималната заплата от началото на следващата година да остане на сегашното ниво от 933 лв. или да бъде определена брутна минимална заплата от 1031 лв. Това поиска Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Брутна заплата от 1031 лв. означава в нея да бъдат включени всички добавки, като например класове за стаж, допълнителни суми за извънреден труд или работа през нощта.

Според Васил Велев предложената минимална заплата от 1077 лв. не е адекватна, а ще доведе до напускане на инвеститори и увеличение на сивия сектор, особено при малкия бизнес. Той призова да бъдат отменени текстовете от Кодекса за социално осигуряване, според които минималната заплата се определя като 50 на сто от средната за 12 месеца назад. Според АИКБ при взимане на средната заплата за страната като база за определяне на минималната, трябва да се взима не брутната, а основната средна заплата, без добавките за стаж, за извънреден и нощен труд. Освен това при изчисленията трябва да се махнат и доходите от договори за управление и контрол, тоест заплатите на шефовете на фирми, които са по-високи и вдигат размера на средната заплата в страната. Ако средната заплата се изчислява по този начин, а минималната е 50% от нея, би трябвало минималната да е малко над 800 лв.

При вдигане на минималната заплата на 1077 лв. опасно се сближават минималната и средната заплата в определени дейности и региони на страната, обясни Васил Велев. В туризма средната заплата е около 1400 лв., а в охранителната дейност е още по-ниска.

В Унгария взимат поне 675 евро на месец

И с увеличението оставаме с най-ниски заплати в ЕС

В Румъния дават поне 743,37 евро

Редица страни изпреварват България по ръст на минималната заплата.

Дори с планираното увеличение от 1 януари 2025 г. минималната заплата в България ще остане най-ниската сред страните от ЕС, и то в сравнение със сегашните минимални заплати в другите страни. А от началото на следващата година и в останалите страни минималните заплати ще бъдат увеличени.

Сега минималната заплата в България е 933 лв., което прави 477,04 евро на месец. От януари минималната заплата ще стане 550,66 евро. А дори сегашните минимални заплати в другите страни от ЕС са значително по-високи. Най-близо до нас е Унгария, където в момента минималната заплата е 675,27 евро. След това са Латвия със 700 евро, Румъния със 743,37 евро и Словакия със 750 евро. Последните данните на Евростат от средата на годината показват, че погледнато не в проценти, а в абсолютна сума, минималната заплата в 10 държави от ЕС е увеличена с повече отколкото при нас в рамките на година. Така реално вместо да доближаваме доходите в тези страни изоставаме още повече. Например в Ирландия увеличението на минималната заплата за година е с над 236 евро, като достига 2146,30 евро. В Нидерландия минималната заплата за година е нараснала със 139 евро, а в Белгия със 115 евро. Хърватия ни изпреварва и по ръст на минималната заплата в проценти. За година минималната заплата там е нараснала с 20 на сто, или със 140 евро, като достига 840 евро.

Берат боровинки в чужбина за 20 долара на час

На дъното в Европа сме по неравенство на доходите

Заетостта е исторически висока

Няма кой да работи в страната, защото хората отиват в чужбина, каза Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ “Подкрепа”.

На дъното в Европа сме по неравенство на доходите, каза на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ “Подкрепа”. Минимална заплата от 1077 лв. означава нетна сума за получаване 836 лв. Това е едва 56% от необходимата заплата за издръжка, изчислена от КНСБ, каза Атанас Кацарчев.

За първи път за заплата за издръжка се говори в конвенция на Международната организация по труда от 1919 г. Вече над 100 години капиталът казва, че няма пари, а работниците казват, че парите им трябва да бъдат увеличени, обясни той.

Български студенти отиват в САЩ да берат боровинки и там дават между 16 и 20 долара на час. При осем часа работа на ден това прави 5800 лв. на месец, а ние се караме за брутна заплата от 1077 лв., каза Атанас Кацарчев. Според него няма хора, които да работят в България, защото отиват в чужбина, а не искат да работят в туризма за 1400 лв.

Минималната заплата не расте само в България и не сме първи по ръст на минималната заплата, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. Той обясни, че в България е най-ниското съотношение на минималната заплата към средната в сравнение с другите страни от ЕС. Според Пламен Димитров увеличението на минималната заплата води до това, че много хора започват работа. Заетостта никога не е била толкова висока, а безработицата е на исторически ниски нива, заяви Пламен Димитров.

Налаганите внушения в обществото, че чуждите инвеститори напускат страната ни и този процес ще се задълбочи при сегашното увеличение на минималната заплата, са манипулативни най-малко заради това, че нашата минимална заплата е най-ниска в ЕС, гласи становище на КНСБ. Производителността на труда зависи предимно от инвестициите и добрата организация на труда, посочват от синдикалната организация.

Позиция на Съюза за стопанска инициатива: Промяната носи рискове за икономиката

Разходите нарастват със 171,24 лв. на месец

Малките и средните фирми няма да понесат увеличението на разходите за труд, заявяват от Съюза за стопанска инициатива.

Предложението на Министерски съвет размерът на минималната заплата от 1 януари 2025 г. да стане 1077 лв., крие сериозни рискове за българската икономика, гласи позиция на Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Увеличението с 15,4% ще се отрази изключително негативно на работодателите в малките населени места и в секторите с ниска добавена стойност, посочват от ССИ.

Най-сериозни са рисковете за заетостта в туризма, строителството, селското, горското и рибното стопанство и др., където значителна част от фирмите са изложени на огромен риск от фалити. Има и области, в които средната заплата ще стане много близка до минималната, като това са Благоевград, Смолян, Видин, Кюстендил и Силистра. Това може да допринесе за по-ниска заетост на хората с по-малък опит и по-слабо квалифицираните и може да застраши тяхната интеграция на пазара на труда. В резултат на това, има реална опасност част от тези хора да бъдат принудени да работят в сивата икономика, заявяват от ССИ.

Предложеният размер на минималната заплата не отчита възможностите на бизнеса, особено на малките и средни предприятия, да понесат увеличението на разходите за труд. При вдигане на минималната заплата до 1077 лв. и запазване на данъчно-осигурителната тежест, месечните разходи за труд на работодателя за един зает ще се повишат до 1280,75 лв. Това представлява 171,24 лв. месечно и 2054,91 лв. годишно увеличение на разходите за труд.

Автор: Стефан Кючуков

trud.bg