Нямаше как да го снимам, иначе си е за милион гледания

Нямаше как да го снимам, иначе си е за милион гледания.

Купих си прахосмукачка робот. Синът ми я разучи, че тя е, баси, сложнотията - да си запомни къде обикаля, че и с телефона да я пускам, като че ли си нямам ръце. Заступори се на зареждане. И си стои там.

Обаче котаракът нещо се развъртя около нея, падна отгоре й и тя тръгна. Той бега от туй непознато нещо, качи се на дивана и направи стойка за нападение. Непознатото нещо се позавъртя и пак се върна на зареждане. Котакът отиде към кухненския тракт да си чака мишка - май има още една. 

Преспа на горния етаж и на другата привечер отново слезе в хола. Първата му работа беше да отиде до робота. Ти кво си, бе? Ходиш самичко, ама не си съвсем живо. Доближи се и с лапа го наби - тряс, тряс!

Като видя, че не реагира на побоя го заряза.

Аре, без мен с ваште простотии, дето ми влачите в къщата! Свикнал съм на ония, на които слугувате - разни рейнбуи. Що не си чистите по човешки, та ме плашите и карате да бъда лош? 

Животинка, но и тя разбира, че тая работа е изкелифенчена. Друго си е да гони парцала след мен по пода. 

Иновациите не му харесват...

Зоя Деянова