Образът на България и българите в световното кино

Да уточня първо, че тук говорим не за участието на България или българите в световното кино, а за образа на България и българите, такива каквито те са показани и представени в световното кино, говорим  разбира се основно за американското.

    Прегледът започва с класическия филм „Казабланка” от 1942 година. Вероятно не са много българите, които са гледали този филм, а дори и онези, които са го гледали, някак си не са обърнали внимание на сцената с българската съпружеска двойка, всъщност младоженци. Сюжетът с билетите, до които всички искат да се домогнат, за да заминат за Америка и да избягат от немската окупация, е основен във филма. Включително и за красивата и чувствена млада българка и нейният млад съпруг Ян. Визата е скъпа, особено тази издадена по втория начин, а българите нямат достатъчно пари, предвид на скъпото пътуване от България през Европа до Казабланка. Младата българка се оплаква от ситуацията в България, с израз който е силно преувеличен, оплаква се и от липсата на средства и моли героят на Хъмфри Богарт Рик за съвет. Неговият съвет въпреки това е – Гоу бак ту Бългерия. Днес може да приемем тази реплика на Хъмфри Богарт като национален призив към всичките два милиона и половина българи напуснали отечеството през последните три десетилетия. Дълбоко лиричната и в известен смисъл романтично-трагична сцена с българите продължава около четири минути и завършва с един благороден жест от страна на главният герой и хепиенд. Доста хора са развълнувани, по различен начин, от сцената, а един руснак прегръща и целува добрия, в случая, Рик.

    Един друг филм с доста сериозно, макар и завоалирано присъствие на България, това е филмът Терминалът от 2004 с Том Ханкс в главната роля. Всъщност това е филмът в който героят реално е българин (Виктор Наворски), понеже говори на такъв език, макар че страната му е наречена Каракозия. В събитията и нещата около главният герой са приплетени и разнородни източноевропейски елементи. Името Каракозия (кара – черна и козия -коза) е по скоро иронично и не чак толкова обидно. Понякога в медиите Том Ханкс е наричан ласкаво българският зет, макар че бащата на жена му е българо-мохамеданин, роден в днешна Северна Гърция, а майка й е гъркиня от днешна Южна Албания. Преди няколко години медиите написаха, че на погребението на дедо Хасан Ибрахимов е имало три знамена – българско, гръцко и американско, понеже животът му е свързан и с трите държави. Изглежда обаче упоритият помак е понаучил зет си на български думи и реплики, а и на такива заучени специално за филма „Терминал”. Събирателният образ на все още тъмните за американците Балкани и неясната Източна Европа е представен във филма с доза ирония, но и известно съчувствие. Режисьор на „Терминал” е самият Стивън Спилбърг.

    Балканите и в частност България бяха съвсем тъмни за американците до 1989 година, като след това започна известно изясняване на картината. На това се дължи и една реплика в комедийния сериал Алф, създаден между 1986 и 1990 година, където героят Уили възкликва в една от сериите „Това да не е мис България”, гледайки към телевизора, така както и самите ние бихме казали по това време- „Това да не е мис Албания”. След 1989 година се разбра, че източноевропейките са доста красиви, включително и българките, но по време на „желязната завеса” в САЩ това не се е знаело и Балканите са едно тъмно място, подобно на тъмна Индия.

    Във филма „Жива плът” на испанеца Педро Алмодовар от 1997 година, също има българска следа, на която някои се смяха навремето, други се смутиха, но така или иначе репликата остана. В един от епизодите главният герой споменава, че по време на престоя си в затвора е научил нещо от съкилийника си българин и казва на езика булгаро - „Аз имам един голям к-р”. Е, навремето, преди двадесет години, дори и тази реплика на български в един чуждоезичен филм беше известен повод за гордост.

    Разбира се трябва да споменем и героят Виктор Крум в поредицата за Хари Потър, който е българин. Актьорът изпълняващ ролята на Виктор Крум в „Хари Потър и Огненият бокал” младият Станислав Яневски, също е българин. В романа и филма, героят Виктор Крум живее с майка си и баща си в България и играе като търсач в националния отбор на страната по куидич. Това вероятно е отзвук от представянето на българите на световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година. Аз лично обаче нямам преки наблюдения над филма, понеже подобна безлична английска боза като Хари Потър нито мога да чета, нито да гледам.

    Признавам си също, че през последните години все по-рядко гледам филми и вероятно съм пропуснал някоя реплика или сцена касаеща България и българите и начинът по който те са отразени в световното кино. Като цяло обаче, макар и спорадичен, образът на България и българите в световното кино е сравнително справедлив, макар че вероятно на нас би ни се искало да е по бляскав и идиличен.

Андрей Киряков