ПРАСЕТАТА ПРЕВРЪЩАТ И РАЯ В КОЧИНА

Докато обикалях Родопите вчера, на няколко места се натъкнах на сметища - сред прекрасните борови гори, сред ухаещата мащерка, някакви гнусни прасета бяха изсипали тонове боклуци. Счупени уреди, гуми, остатъци от животни, парцали, дюшеци....наоколо рай, красота, природа, а пред мен някой, на когото липсва и възпитание и човечност, си е изсипало боклуците, за да спести някой лев за сметището и за бензин.

Не мога да повярвам, че има подобни хора. Да живееш в рая на земята и да превръщаш всичко в кочина. Направо не заслужаваме тази прекрасна земя. Но манталитетът ни е прасешки. Гледам дори по селата - направили прекрасна къща, хубава ограда и складирали в двора боклуци от преди десетилетия - ръждясали варели, прогнили мотики и сечива...ей така, сакън да не се хвърли нещо, може да потрябва. Плюшкиновци отвсякъде. Малко са тези, които ценят красивото и го творят. То се и вижда - има къщи със засети цветя отпред, чистичко, спретнато, красиво. Но онези, слепите за красотата, са много. И мърсят като прасета.

В гората и на земята се вижда кой какъв е. Виждала съм гъбари с торбички, в които да си слагат боклуците - фасове, салфетки, за да ги изхвърлят след това в контейнерите за боклук. Виждала съм млади хора да събират боклуците на прасетата, за да има чиста природа. Виждала съм и гуми насред вдън гори тилилейски, чак се чудиш как не го е домързяло някой да влачи през гората гуми, за да ги хвърли.

Но е много подтискащо. Аз съм от поколението, което беше научено дори хартиено билетче да не хвърля на земята. Така съм научила и сина си. И да гледам подобна деградация....става ми тъжно. Бог ни е дал тази прекрасна земя, а някои без души и без възпитание я превръщат в кочина.

Толкова ли много се иска поне да пазим чисто? Не можем да променим основните неща. Но поне нещата, които зависят от нас? Като се правим на патриоти, да започнем от това да пазим чисто, а? Като се показваме с абитуриентски рокли за по десет бона, да вземем да си почистим пред блока, та да не се влачи скъпата рокля в боклуци? Малко усилие?

Елена Гунчева-Гривова