ПРАВО НА ОТГОВОР

Като лично засегнат от публикация на господин Овчаров (от 22.09.2023г.), в която той внушава

неверни твърдения относно събитие случило се на националния ни празник (22-ри септември) на

мегалитното съоръжение при село Татул, дължа на читателите ви някои пояснения като

присъствал на случилото се там. Християни (какъвто съм и аз), които почитат своите предци,

Овчаров нарича „сектанти”, „езичници”, „слънцепоклонници” или поради късогледо невежество

или поради злонамереност. В традицията на историческата православна църква Платон и

Аристотел се почитат като мъдреци сред езичниците, подобно на старозаветните пророци в

Израел. А въпросните философи са част от същата мистерийна школа, на която начинател е Орфей

(в „Закони” учителят на Платон – Сократ пише за него). Ако не знае това Овчаров, поне като виден

темплиер би трябвало да знае (но явно НЕ знае), че Христос е наричан от библейските пророци и

отците на Вярата – Слънцето на Правдата. Също така всички български обичаи на църковните

празници през годината, съдържа слънчева символика по същата причина. Участвал съм във

възстановки на различни нашенски обичаи и обреди, включително по мегалитните светилища на

България. Такъв бе и случая със събитието, което се проведе на празника на Независимостта на

България, на светилището на Татул. Нямаше никакъв персонал или общински служител при входа

на съоръжението, затова посетители на събитието считаха (в това число и аз), че влизането е

свободно, особено при положение, че историческите музеи обикновено на националните

празници са с вход свободен. Някой от посетителите наистина бяха облечени в разни везани

носии, но никъде нямаше „червени мантии” и „изрисувани дрешки” (вероятно на Овчаров му се

привиждат такива от сборищата на темплиерите в които редовно участва) или огромни свещи

(това се прави може би във вечерни сеанси на някои ложи, които посещава Овчаров, но не и от

посетителите през този слънчев ден). Но… по едно време присъстващите горе на мегалитното

съоръжение чухме как някой далече долу на висок глас се караше (викаше) на някого. Помислих,

че е някой от местните животновъди от селото, чиито добитък срещахме често на шосето по пътя

към Татул. След края на възстановката разбрах, че е бил… Овчаров. Когато се върнахме при колите

си на паркинга, един видимо агресивен човек, на който Овчаров нещо му нареждаше по телефона

(както отпосле се разбра), започна да рита колите, да заплашва и налита на бой, дори към

родители с малки деца, дошли на националния празник. Въпросният човек, който отказваше

всячески да се легитимира или да покаже евентуално служебна карта, не е бил на входа на

комплекса като общински служител (за което има стотици свидетели), но се появи на паркинга да

изнудва и тормози посетителите, без да се легитимира като служител на обекта. Въпреки това

някои от хората му предлагаха пари, но той отказваше продължавайки да буйства (за което има

множество свидетели, а и видеозаписи от телефоните). Овчаров не присъстваше на случващото се

на паркинга, но подозирам, че той е в основата на конфликта. Защото е казвал (както ми разказаха

отпосле) на мнозина преминаващи покрай него след края на възстановката на мегалитното

светилище, че е трябвало да му се обадят лично на него (на Овчаров), защото „той бил открил

обекта”. Няма да коментирам абсурдността на такова твърдение и изискване, но тук е моментът

да задам въпроса: въпросният обект е ли е отдаден на концесия на Овчаров? Или да не би да има

някакво негласно споразумение негови „пратеници” да събират такса? Само питам… Но пък

считам, че въпросното светилище принадлежи на всички българи наследници на цивилизацията 

на великите си предци – траките, а не частна собственост на археолог (в случая всъщност историк-

медиевист), било и той така известен и медийно рекламиран. А относно коментара на Овчаров за

политиците, той със сигурност е запознат много повече с нрава им, понеже отдавна е част от

политиката и нейните привички. Ние всички знаем за меркантилността и нечистоплътните игри на

политическите секти. Но да обиждаш сънародници, които без никаква своя лична изгода или

комерсиален интерес са дошли на лични разноски от четирите краища на България, за да почетат

древните си предци на националния празник, който отбелязва нашата независимост

(включително от нечии мегаломански претенции), не говори никак добре за професора…

Виждаме на какво са способни политическите сектанти и измамници, те никога няма да достигнат

висотите на въпросните посетители набедени от Овчаров като „крадци”. Но може би обратното –

наистина не е никак лоша идеята такива „сектанти” (на добрата воля и свещена памет), подобни

на тези, които бяха там на Татул, да разбутат блатото на българската политика. Защо не? Приемам

го като добър знак. Добра идея от професора…

Цветан Гайд