Престъпната империя на изрода Стоян Александров

Убийството на бизнесмена Кирил Русев, за което сега са арестувани Петър Александров – синът на покойния банкер Стоян Александров и приятелят му – погребалният агент Александър Кинов, има своята предистория, която се заплита в далечната 2008 г. Това, което преживява в онези години Кирил Русев, показва много ясно бруталната схема, по която някога уважаваният политик и финансист Стоян Александров, е одирал кожите на длъжниците си.

 

Кирил Русев се свързва със Стоян Александров, понеже са му нужни свежи пари за бизнеса, припомнят си адвокати на вече покойния мъж. По онова време вече се е разчуло, че финансистът дава заеми, без да се интересува от доходите на длъжниците. Важното е да оставят имот в залог. Кирил Русев взема 260 000 долара кредит, но в договора му е записано, че получава 306 800 долара. Факт е, че той самият се съгласява на това.

 

Кирил Русев заедно със свои близки сключва договора в офиса на Стоян Александров в сграда срещу Руската църква. Той взема парите, като разписва и нотариален акт за договорна ипотека върху игрална зала с коктейл бар на ул. „Нишава“ №159 в столицата. Площта на имота е 175 кв. м. В документа, отново да уточним, е записано, че Стоян Александров дава безлихвен заем в размер на 306 800 щатски долара, въпреки че Русев получава само 260 000 долара. Разликата между двете суми е 46 800 долара. Това е скритата лихва от 18% годишно. Въпреки това в акта за ипотеката е заковано, че заемът е безлихвен, което изобщо не отговаря на истината. При така съставените документи обаче дори и при ревизия от НАП не може да се докаже, че Стоян Александров е дал по-малко пари. Както обясняват препатили, бившият министър на финансите винаги първо си прибирал лихвата, а после се погасявала главницата. Единствено движението по банковите сметки на двете страни може да разкрие какви са точните суми, с които е работено.

 

Стоян Александров дава пари на Кирил Русев на два транша. Първо прехвърля 220 000 долара, а след това още 40 000 долара. Русев не е получил нито стотинка повече, категорични са негови близки.

 

Според договорката, той е трябвало да върне парите на 4 вноски. Първите три са по 11 700 долара, но това са само лихви. Последната вноска пак е лихва от 11 700 долара, плюс главницата от 260 000 долара.

 

Кирил Русев започнал да връща дълга си, като превежда парите по личната сметка на банкера. Бизнесменът бил убеден, че всичко е наред, докато в един момент след забавяне на вноска, Александров започнал да му завежда дело след дело. При това поискал да му бъде върната пълната сума, без да отчита парите, които вече е получил от клиента си.

 

Кирил Русев и близките му изпадат в омагьосан кръг. Близо половин година нито той, нито адвокатите му имат възможност да се запознаят с делата. Подават сигнали до председателя на Софийския районен съд и едва след това успяват да получат достъп до въпросните дела. Оказва се, че те изобщо не са прошнуровани и номерирани! Затова пк от тях са изчезнали съдебни документи, а за капак не е платена и държавната такса. Излишно е да описваме хода на тези дела, които се водят в Районния и Градския съд в столицата. В крайна сметка Русев се разделя с ипотекирания имот на ул. „Нишава“. Атрактивният обект става собственост на Стоян Александров, а той го дарява на сина си.

 

Явно и съдът се оказал доста благосклонен към бившия министър, споделят наблюденията си юристи. Няма съмнение, че по онова време Стоян Александров е недосегаем. Едва 10 години по-късно, чак през 2018-а, той ще бъде осветен като лихвар и ще започнат да валят десетки сигнали на ужилени от дейността му хора.

 

Три години преди това обаче бившият финансов министър от правителството на Любен Беров ще се появява в политиката за последен път. През 2015 г. той става съветник в Столичната община като представител на „Движение 21“ на иначе много принципната и компетентна по всички въпроси Татяна Дончева.

 

Дълго граденият образ на топ финансист обаче рухва през 2018 г., когато Стоян Александров най-после е посочен от прокуратурата като нелегален лихвар. Оказва се, че той е развивал успешна, макар и нерегламентирана лихварска дейност още от 2002 г. Подобно на договора с Кирил Русев, навсякъде в документите на клиентите си пишел, че това са безлихвени кредити. Да не говорим, че милионите, които е изкарал от черния си бизнес, остават невидими за НАП и за тях той не плаща и стотинка. А когато все пак е подгонен от прокуратурата, адвокатката му Татяна Дончева се гневи, че разследването срещу финансиста било… политическо! Освен това клиентът й давал назаем собствени пари и това според нея не било банкова дейност.

 

По груби сметки на държавното обвинение през годините Стоян Александров е раздал над 200 кредита за близо 10 млн. евро, плюс над 906 хил. лв. Само че не го питат как ги е изкарал, а той самият тръби по медиите, че всичките му пари са с чист произход и платени данъци. В крайна сметка му повдигат две обвинения. Първото – за дадени от него 61 заема за 541 000 лв., 1 693 160 долара и 3 738 600 евро и второто – че като управител на „СТАЛ 2007“ ЕООД и години наред е въртял незаконна банкова дейност. По това дело все пак са добавени и още 14 кредита за 1 006 400 лв. и 9 955 579 евро. Самият Александров пък запазва свободата си срещу 100 000 лева.

 

До развръзка в съдебна зала така и не се стига, както е известно. Първо, самият Стоян Александров прави всичко възможно, за да протака делото. Той залива Съдебна палата с жалби срещу „корумпираните“ прокурори и папките са върнати за доразследване. След това смъртта му от тежък инсулт през август, 2020 г. слага окончателно точка на съдебната одисея.

 

Стоян Александров върти лихварство още от времената, когато е банков директор. Първите ипотеки, свързани с черния  му бизнес, са вписани в Имотния регистър през 2002 г. Ипотеките се водят или на негово име, или в полза на фирмите му „СТАЛ 2007" ЕООД и „Александров и сие" ООД. Работел с лихви от 18 до 20%, каквито тогава предлагат и банките. Само че за разлика от тях, Стоян Александров не се интересувал от доходите на клиентите си и не им търсел данъчни декларации. Давал парите за кратки срокове, сключвал само едногодишни договори, а неизменното условие е първо да се изплати лихвата, а едва след това и главницата.

 

Бивши негови клиенти обясняват, че Александров въртял частното лихварство, без да се смущава, направо от кабинета си на банков директор в сградата срещу Руската църква, където, да припомним, сключил договор и с убития сега Кирил Русев. Разбира се отпускал заемите в лично качество, а не от името на банката, която управлява.

 

За първи път публично се разчува, че е лихвар, през 2008 г. покрай скандалната измама с общински имот за 10 млн. лв., станала известна като „Златното пате“. Бойко Борисов като столичен кмет по онова време дава сигнал до Градската прокуратура за аферата, в която е замесен Петър Драшков, брат на тогавашния зам.-директор на ДАНС Иван Драшков. Оказа се, че сделката за въпросния имот е финансирана със заем от фирма на Стоян Александров. Самият той не отрича, че дава заеми но повтаря познатото клише, че парите били лично негови, с доказан произход и платени данъци.

 

Особено скандална от онези години е историята, свързана с имотите на покойния бизнесмен Йордан Миланов и невръстната му дъщеря Елисавета, която при това се ражда доста след смъртта на баща си. Според някакъв документ, явно фалшификат, Миланов бил получил кредит от банкера през 2008 г. До смъртта му през 2012 г. обаче никой не търси парите от близките му.

 

След като той умира, майка му набързо разпродава имотите на сина си. Тя обаче не е изгоден длъжник за Стоян Александров. Причината е проста – скандалният бизнесмен Петър Цабалас, който нашумя като свидетел за обира на „Алфа банк“, е съдружник с брата на Йордан – Николай Миланов, и имат обща фирма. Съпругата на Цабалас и синът на Стоян Александров пък имат обща фирма „Рик Мениджмънт“ ООД. И за да не стане връзката явна, подходящият длъжник се оказва двегодишното тогава дете Елисавета.

 

С фиктивен съдебен процес. момиченцето е признато за дете на мъртвия Йордан Миланов. Елисавета получава фамилията му Миланова. Да уточним – това дело е образувано години след като бащата е починал. Бабата бърза да признае, че детето е нейно внуче, въпреки че не е направена ДНК експертиза, която да докаже дали наистина Елисавета е дъщеря на мъртвия.

 

Така или иначе, момичето е нужният длъжник и може да започне събирането на заема, който е 6 млн. евро! В един момент обаче става ясно, че няма договор за заем. Той е набързо изфабрикуван и години след смъртта на Йордан Миланов изведнъж се появява документ, който уж бил подписан от него, без обаче подписът му да е заверен от нотариус, при положение че се отнася за дълг от 6 млн. евро! Цялата сложна и звучаща абсурдно схема има една цел – Стоян Александров се опитва да прецака съдружници на Миланов и да им отмъкне скъп имот на ул. „Оборище”.

Сградата уж била ипотекирана като залог за онези 6 млн. евро.

 

Списъкът на измамените през годините от известния банкер и преподавател в УНСС е много дълъг и включва известни имена – и българи, и чужденци. Сред тях е и руският бизнесмен Константин Циганов. Неговата компания „Бояна Дрийм” през 2009 г. взема 300 000 евро заем от фирмата на Стоян Александров „СТАЛ 2007“. Парите трябва да се върнат за три месеца, а лихвата е 13 500 евро, като при това са ипотекирани имоти в Банкя. Запознати казват, че приходът само от тази сделка за Стоян Александров е 390 040 евро. В края на 2011 г. имотите са прехвърлени на неговата фирма „СТАЛ 2007”.

 

Година преди това Константин Циганов е изгонен от България, като заплаха за националната сигурност. Той самият живее още от 2000 г. в България, дори в един момент взема и българско гражданство, което по-късно му отнемат. В Русия в онези години медиите го описват като шеф на мощната Уралмашка групировка от град Екатеринбург, на която тежат не само разстрели, но и трафик на оръжия и ядрени материали. Оказва се обаче, че даже страховитият руснак превива глава пред лихваря Стоян Александров. Сестрата на покойния наркотрафикант Поли Пантев – Райна Пантева-Санино, също е взела заем от частния банкер, като при това е заложила наследствения си имот на ул. „Пиротска” – два магазина и масивна сграда.

 

Сред редовните клиенти на Стоян Александров е и молдовецът Валери Копейхин. През годините бизнесменът периодично е получавал заеми – 156 хил. евро, 228 хил. евро, 259 хил. евро и т.н. От Стоян Александров е взел на два пъти заем срещу ипотека и покойният политик и основател на СДС Румен Данов. Според запознати парите му били нужни за лечение в чужбина. В списъка с клиентелата на финансиста са и няколко известни строителни босове.

 

Кредитите, които известният финансист раздава на десетки хора и фирми срещу ипотеки, са описани на над 70 страници в регистъра. Размахът на лихварския бизнес е грандиозен. Пари и ипотеки се въртят не само в столицата сред близки и познати, но и сред хора от цялата страна, в по-големите градове и по Черноморието. Александров работи и с частни лица, и с фирми. Понякога на една и съща дата е отпускал по 2-3 заема.

 

Клиентите на бившия министър вярват, че като плащат редовно вноските си, погасяват и главницата по заемите си. Сметките им обаче се оказват криви и настъпва жестоко просрочване на кредитите, а оттам и загуба на ипотекираните имоти.

 

За данъци при тази схема и дума не може да става, понеже тарикатските детайли не са записани никъде. Приживе Стоян Александров упорито твърди, че всичко е чисто и точно, въпреки че прокуратурата категорично нарича лихварския му бизнес престъпен. Откъде у Стоян Александров това грандиозно самочувствие и усещане, че е над закона, което явно е предадено по наследство и на сина му Петър? Преди да се впусне

 

в лихварството, „Александров изгражда реноме на политик и банкер. От зората на промените той е не само във властта, но и ръководи едни от най-атрактивните банки в България. През 1994 г. е директор на Централната кооперативна банка, а само година по-късно в нея гръмва онзи прословут скандал с изчезналите милиони на бизнесмена Михаил Семьонович Чорни, известен като Майкъл Чорни.

Бившият собственик на мобилния оператор М-тел превежда на два транша по 3 млн. долара, общо 6 милиона. Следите на тези пари се губят някъде из България и така и не се намират. След това Стоян Александров се подвизава като председател на надзорния съвет на „D банк”.

 

Между многобройните си ангажименти като политик, банков директор и университетски преподавател, Стоян Александров развива и въпросния печеливш алъш-вериш със заемите срещу лихва. Докато раздава кредити под масата, алчният банкер не спира да се изявява в медиите като яростен защитник на лихварството.

 

Той говори с вещината на известен университетски преподавател, политик и финансист. Според него, ако един човек отпуска кредити със собствени пари срещу лихва, това не било банкова дейност. Разбира се, не е забранено да се раздават дори и срещу лихва собствени пари, но ако те са обложени с данъци, уточняват обаче юристи. „Когато договарянето на лихва стане постоянен източник на приходи, то вече говорим за системна дейност, а не за инцидентен случай”, казват те.

 

След като съдът не успя да озапти алчния Стоян Александров, това направи Съдбата.

Самозабравилият се лихвар умря само на 61 години, а мнозина изпитаха нескрито задоволство от неговата кончина – немалко злини е сторил през живота си.

 „Стигнаха го моите проклятия! 3 магии съм му направила, за да умре", публично заяви тогава столичанка, ограбена от безскрупулния бивш министър.

Източник: Уикенд, crimesbg.com