Стефан Диомов: Все още не мога да повярвам, че Ваня Костова я няма

Стефан Диомов е любим композитор на няколко поколения българи. Вечните му хитове вече могат да се чуят не само от концертната сцена, но и в мюзикъла „Здравей! Как си, приятелю?“. В началото музикалният му талант се проявява в свиренето на акордеон и започват често да го канят да весели хората на различни забави и събирания. Първата си вокална група – „Тоника“, сформира през 1972-ра година. Песните им „Балада“ и „Интимно“, създадени от него, печелят Първа награда от Младежкия конкурс за забавна песен. Освен „Тоника“, Стефан Диомов сформира и други от най-обичаните родни групи, като „Тоника СВ“, „Горещ пясък“, „Фамилия Тоника“ и „Петте сезона“, които също печелят много награди и изнасят безброй концерти. През 1996 г. композиторът възражда конкурса „Бургас и морето“, който се превърна в най-големия форум за българска музика в последните години. Известният бургазлия е направил и няколко фотоизложби със снимки от различни дестинации в чужбина. Стефан Диомов има син и дъщеря – Георги и Мария, които вече го зарадваха с 4 внука.

- Г-н Диомов, на първи август ще бъде открита вашата нова изложба с авторски фотографии - „Там, някъде на юг“, пред Морското казино в Бургас. Имате ли някоя особено любима снимка от нея и с какво ви впечатлиха екзотичните дестинации, които представяте през вашия обектив?
- Автор съм вече на 10 самостоятелни фотоизложби и във всяка имам по няколко свидни творби. Не мога да спра с изложбите, а новата е със снимки на острови, като Сейшелите, Мавриций, Мадагаскар и Реюнион. Откриването на 1-ви август ще бъде съпроводено с концерт на вокална група „ИзгревЧета“, след който ще разкажа за островите и ще излъча филм за тях. Искам да поканя хората да видят изложбата от 24 големи платна, в които показвам живота в тези далечни дестинации. Обичам да снимам красиви и неповторими пейзажи, до които човек трудно може да се добере. Не мога да се наситя на уникалните гледки, които съм срещал през живота си и искам да ги показвам на хората. Тези острови, на които е посветена новата ми изложба са невероятни и всеки от тях предлага своя характерен пейзаж и култура. Едните са много цивилизовани, докато на други по-малки островчета около Мадагаскар няма дори електричество и шосета! В 21 век, хората там живеят като в 18-ти, но са по своему щастливи в своята безпределна бедност.

Поредната фотоизложба

- Това кара ли ви неволно да направите сравнение между тях и нас – българите?
- Човек наистина си вади изводи и като сравни живота ни с този там, вижда, че ние сме много по-устроени. Около нас има всичко - имаме удобствата на модерния свят, а те са далеч от тези чудеса на цивилизацията. Посетих много изостанали страни и винаги, когато се връщам си казвам: „Ох, добре, че съм роден тук!“ Покрай концертите ни пътувам непрекъснато в страната, а в същото време обичам да пътувам и обикалям света и се радвам на това, което природата е дала, но след повече от две седмици в чужбина, започвам да мечтая за България. Както се казва - пътувай по света, за да обикнеш България!

- А какви отзиви получавате за вашия мюзикъл „Здравей! Как си, приятелю?“ и как се справя Камен Воденичаров като режисьор?
- Много хубави отзиви получаваме и Камен се справя наистина добре! За първи път в България се прави мюзикъл по готови песни и в началото си мислех, че е невъзможно. Оказа се възможно! Срещнах хора, като Еделина Кънева, Камен Воденичаров и автора на либретото Юрий Дачев, които положиха огромен труд този проект да се осъществи. Това, в което се съмнявах, се случи успешно и дори имаме по половин час бисове! В мюзикъла са включени много известни песни, които звучат по различен и провокативен начин и определено има интерес към него. 

- Тони Димитрова и известните изпълнители от вашите групи, какво ви споделиха, след като гледаха „Здравей! Как си, приятелю“?
- На всички им е било интересно и после се прегръщахме. Аз самият присъствах на всички спектакли и също ми беше вълнуващо да видя мои популярни песни от друга гледна точка и в други одежди (аранжименти), дело на това талантливо момче - Георги Милтиядов. Радвам се, че с него сме приятели и ще продължаваме да работим съвместно. След като гледа мюзикъла, Тони (Димитрова) ми поднесе голяма кошница с цветя. На нея също много й допадна, че чу своите песни, изпети по различен начин и с друга оркестрация.

- В основата на сценария на вашия мюзикъл е среща на две поколения абитуриенти. Какво мислите за това, че на днешните балове се слуша най-много чалга и се играят кючеци пред „Александър Невски“?
- Ужасно е, мъчно ми е за това... Да има кючеци пред „Александър Невски“, това даже не мога да си го представя - безкрайно обидно и тъжно! Понякога младите търсят веселбата не където и както трябва, но вярвам, че нещата не са фатални и това, което се нарича стойностно изкуство няма току-така да изчезне, а ще продължи да съществува и радва хората. Ще споделя един интересен факт, че в летния театър в Бургас няма свободна дата и там могат да се видят много стойностни концерти през този сезон. Наскоро ми взе акъла едно великолепно трио - акордеонистката Вероника Тодорова, Георги Милтиядов и Веско Ешкенази, заедно с Плевенската филхармония - феноменален концерт! Наред с тези ужасии пред „Александър Невски“ и чалгата, има и прекрасни неща, които се случват.

- По ваша идея се пуснаха билети със специална цена за пенсионери, ученици и студенти за „Здравей! Как си, приятелю?“ Тъжно ли ви е, че днес много пенсионери не могат да си позволят да отидат на театър, или концерт?
- Тъжно е, разбира се. Правим каквото можем, тази отстъпка беше одобрена и направена, защото в никакъв случай не искахме скъпият билет да е пречка за публиката от възрастни хора. Моите песни се радват на голяма популярност сред всички възрасти и желанието ми беше да няма зрители, които да останат извън салона, заради цената. Затова, изложбата ми от 1-ви до 31-ви август е с вход свободен, така че повече хора да се порадват.  На 1-ви септември ще представим мюзикъла „Здравей! Как си, приятелю?“ и на „Аполония“, а след това и във Велико Търново - на 4-ти септември.

По време на екзотично приключение 

- Вие сте имали покана да напишете две песни за легендарния Емил Димитров, от неговия импресарио Васил Андреев. Съжалявате ли, че това не се осъществи, а легенда като Емил също бе оставен с много ниска пенсия?
- Да, вярно е - това е безобразие! Ходих на гости в дома на Емил, когато вече не беше добре здравословно. Той беше изключителен човек, роден артист, джентълмен и има прекрасни песни. Не написах песни за него, поради огромната ми заетост, но за мен би било огромна чест да се отзова на тази покана. Съжалявам, че не успях да напиша песни и за Паша Христова – толкова я обичах, както и Мария Нейкова – велики!

- На 28-ми юли стартира националният конкурс „Бургас и морето“, който винаги предизвиква голям интерес. Какво ще разкриете за него?
- Тази година ще има нашествие на младите хора– много подмладен е конкурсът и това от една страна е хубаво, от друга не. Като че ли старите майстори се отдръпнаха, давайки път на младите, които пишат с всичка сила. Този конкурс е любим на публиката, която винаги препълва Летния театър и хората го обичат, а общината не пести средства.

- Предстои ново издание на вашата откровена автобиография „Белите и черни клавиши на моя живот“. Имате ли някоя забавна история от нея, която може да споделите?
- Сега обединих двете части на книгата в една, като добавих и нови истории, които също са прелюбопитни. Имам и много забавни случки, като в първата книга. Да ви припомня една от тях. Веднъж бях много преуморен от концерти с „Петте сезона“ и докато бяхме в Раднево, накрая на концерта казах: „Благодаря ви, наши приятели от Хасково!“ Хората започнаха да се бутат и ръмжат тихичко от тази моя грешка. Аз не се усетих и продължих: „Приятели от Хасково, прекрасни сте!“ Последва по-голямо негодувание, а аз се чудих защо така реагират хората. Тогава дойде Цани от „Петте сезона“ и започна да крещи към мен: „Раднево, Раднево, Раднево!“ Осъзнах какво съм направил и казах: „Извинявайте за тази досадна грешка, но това е причина дълго да не забравите този концерт!“ (Смее се.)

- Истина ли е, че известните изпълнители от вашите групи са писали оценки на новите ви песни и кой беше най-строг в оценяването?
- Ваня Костова беше най-строга към мен. Ние до такава степен бяхме станали група на колела, че даже си спомням един такъв случай в Сандански. Там направихме т. нар. събиране-сесия, на което аз им представих цели 12 нови песни и те трябваше да изберат 2-3 от тях. Това, че ще ми пишат оценки, ме караше да мисля, че съм ученик на изпит, смущавах се и се подготвях много старателно. Те трябваше първо да  харесат дадена песен и тогава да я изпеят. Например за песента „Чуй ме, Дилмано“, трудно убедих Ваня Костова, че е хубава. Тя даже ми беше писала двойка на нея! После се убеди, че е шлагерна песен и също я пееше, но трябваше да мине време и да направя няколко корекции.

Диомов с Тони Димитрова и Ваня Костова

- А вие пишехте ли оценки на изпълнителите?
- Аз не пишех оценки – избирах този, който най-добре пее дадено соло. Трудно балансирах нещата, защото Ваня беше най-изявената от всички, но нямаше как останалите да са бекграунд. Трябваше да бъда еквилибрист, за да няма сърдити от колегите, защото за някоя хубава песен, направо се биеха кой да пее солото - няма лошо! Аз се мъчех всячески да балансирам нещата и до голяма степен успявах, след като групата има такова дълголетие и до ден-днешен е на сцената. Песента „Добър ден, море“ вече е на 51 години! Създадена е през 73-та година и продължава да се пее и харесва на хората, което е трудно да се постигне; песента трябва да има много качества, за да стане любима на няколко поколения. Мелодията, мелодията… Това е моето верую. Ако една песен не може да се запее, значи нещо не е както трябва.

- На осми септември „Тоника СВ“ има голям концерт в Античния театър в Пловдив, включващ много от големите ви хитове. Сега работите ли над нови песни?
- Да, имам нови песни, над които работя. Наближава моята 80-годишнина и по този повод първо ще издам един коледен диск - с най-хубавите си коледни песни, а после още един диск с най-новите ми шлагерни песни. Не затварям все още капака на пианото и все още съм на сцената, макар и по-рядко. Вече планирам и финала на годината, който ще е с коледен концерт в Операта в Бургас.

- Сигурно не минава и ден без да си спомните за Ваня Костова. Как реагирате, когато чуете нейна песен?
- Често си спомням за началото, когато тя кандидатства в групата. Аз я познавах още преди конкурса за „Тоника СВ“, а когато се разформирова първата „Тоника“, направих конкурс за нова „Тоника“, под шапката на Ансамбъла на Строителните войски. Яви се Ваня, обаче не се представи добре и трудно убедих журито, че тази певица заслужава да бъде в новата ни група! Ваня дойде при нас още като ученичка, но постепенно и неочаквано тя избуя и стана неподражаема певица. Когато по конкурси слушам да пеят песни на Ваня, виждам, че не се справят - това е много трудна работа, защото тя е разпознаваем глас и държеше всяка дума и сричка да достигнат до слушателя. Имаше неповторима орнаментика на пеене – истинска, уникална певица! И сега се натъжавам, когато чуя нейна песен, защото всичките са прекрасни и няма лошо изпята измежду тях. Жалко, че ни напусна, а беше още в разцвета на силите си... Няколко дни преди да си отиде, представях книгата си във Велико Търново, Ваня пя божествено, но стана грешка в озвучаването и тя помоли да пее без микрофон. Запя ангелогласно и имаше няколко биса! Оказа се, че този концерт беше последния в живота ѝ... Понякога сънувам нейните песни. Тъжно е, но си говорим истината, все още не мога да повярвам, че това се е случило и нея я няма! Сега пиша нова песен за сина на Ваня - Боян Михайлов, безкрайно талантлив като майка си.

- Съгласен ли сте с думите на новия ни Патриарх Даниил, че покрай тези пожари и природни катаклизми, трябва да се замислим за духовния си живот, да се обърнем към Бог и да престанем с разделението и суетата…
- Умни думи са. Съгласен съм, че има доста неща, които са в неправилната посока - хората се отчуждиха и започнаха да са повече лоши, отколкото добри… На всеки концерт завършвам с думите: „Хора, да бъдем по-добри и да се обичаме повече!“ Съжалявам, че това се случва, къса ми се сърцето и за хората, които изгубиха домовете си, покрай пожарите... 

- В какво вярвате и къде откривате надежда?
- Вярвам в хората около себе си и вярвам, че доброто ще победи! Винаги когато съм бил добър към хората и те са били добри към мен. Вярвам, че доброто предстои. Дай Боже!

trud.bg