СВОБОДА НА СЛОВОТО, ЛИЧНО МНЕНИЕ ИЛИ КОЙ ДАВА СВОБОДИЯ Н ЛУДИТЕ
Чета днес едни пространни размисли относно певачките, ползващи националния ни флаг за подгряване на мижавите си кариери. Една ЛГБТ защитничка се облече с рокля в цветовете на знамето на прайд и след това демонтративно я захвърли на земята под овациите на лесбийки, амбриажи и прочие либерална сган. Явно пе....стлъкът изисква да се подиграваш и на Родината си. Друга пък позната само със скандалите и мъжете, които е сменил певачка, се чекнеше полугола върху саркофаг от мемориал в памет на загиналите в Априлското въстние, явно съществото е смятало, че така най-накрая някой ще я забележи.
Има много случаи на палене на националното знаме. На подигравки с национални герои. На отричане на исторически факти. Свободата на словото не позволява да отидеш при някой депутат и да му кажеш, че е долен ибрикчия, но ти два правото да псуваш Родината си, защото Конституцията ти давала право на свобода на словото.
Скоро имах интересно дело, в което съдията постанови, че ако в жалба до институция напишеш, че някой е измамник, крадец, некадърник, лъжец и т.н., то това не било обида, а лично мнение, което пишещият жалбата имал право да каже. Дори си спомням едно култово съдебно решение, в което на много страници се развиваше тезата, че думата "к...рва" не е обидна. Та толкова за свободата. Или за свободията.
Спомням си като ученичка в осми клас, се подиграш с родната партия - БКП. Нещо беше да събираме артефакти, жълъди и нещо друго, а с моята приятелка си пращахме в час бележки, че сме изнамерили индиански скоци и ласо за партията. Естествено, позорно бяхме заведени пред директора и комсомолския секретар, изслушахме дълго конско за това как трябва да се уважава партията, институциите и това, което ни се казва, след което почивните дни ни връчиха по една кофа боя и задачата беше да боядисаме цялата ограда на училището с блажна боя, "за да ви дойде акъла в главата"! Е, не се отучих да се подигравам с партиите, ама преди това се замислям и го правя, само когато има наистина основание. Та, мисълта ми беше, че държавата трябва да възпитава в гражданите си уважение към институциите, знамето, химна и държавата. И покзно да се наказват тези, които се гаврят с тях. Границата между критика и престъпване на всичко свято, е ясна и не мисля, че някой би се затруднил да я види. Просто някои, за да привлекат внимание, скандализират обществото. Но това е много вредно. Защото гледат децата, хората и мислят, че това е редно и може и да се размине, ако и те го направят. Всъщност е само гнусно и отвратително.
Има неща, които са свети. И спрямо тях свободата на словото е просто свободия и липса на възпитание.
Елена Гунчева-Гривова
