ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ НА АНГЕЛИТЕ

В самия център на Вселената, в ядката на безкрайния Космос, който за смъртните очи е черна пустош, а за нетленните зеници се открива като симфония от преливащи багри и звуци, Господ призова своите ангели на Тайна вечеря.

 

Тъй беше винаги, когато трябваше да се реши съдбата на някой от земните народи.

 

Ангелите се тълпяха в нозете на Божия престол и в купите им трептеше не вино, не амброзия и нектар, а съкровена божествена светлина. Те докосваха устни до нея и тя ги изпълваше целите.

 

Едничък ангелът-хранител на България стоеше настрана. Той бе долетял днес от земята и за първи път бе напуснал поверения му народ, когото пазеше от хилядолетия.

 

Сияйните му криле бяха измачкани и потъмнели, от посърналия му лик струеше скръб и се процеждаше в сълзи, а мечът му бе преломен от дълги и напразни битки със злото.

 

- Седни, воине - подкани го Господ. - Отмори се, пий и забрави. Не се измъчвай повече. Твоята мисия там, долу, завърши.

 

А после извика със страшен глас:

 

- От днес вдигам десница от България и извръщам лице от нея! Някога тая земя беше най-скъпият кът на сърцето ми, а народът й - мой възлюблен народ. Мед и мляко бях наредил да текат от плодната почва и сухата пръчка - да разцъфтява, щом се побие в нея. Сам посадих всяко дърво и цвете и сам вдъхнах на човеците дух за добри дела.

 

Рай бе земята на българите, която подредих по подобие на моя небесен рай, та кога слизам на земята, да имам свой дом. 

 

Но какво виждам днес?

 

Българите обърнаха градината в пустиня, дето расте само дървото на злото, а те се тъпчат и давят с неговите плодове. Секачи плъпнаха и покосиха моите зелени гори, изклаха безобидните животни и простреляха птиците, които пееха за моя слава.

 

Блудници се гаврят с дечица и старици посред бял ден и вдигат взор, пълен с присмех, към моя взор.

 

Убийци отнемат последния грош на жертвата си и ми показват кървавите си ръце. 

 

Съдии вземат подкуп от тия ръце и се преструват, че нищо не виждат, забравяйки че аз виждам всичко. 

 

Търговци, угасили навеки моя светлик в душите си, нахлуха в моя храм и ми палят свещи, забравяйки, че аз не търгувам с прошката си.

 

Управници, помислили че са заели моето място и ще властват во веки веков, поругават моето име, забравяйки, че аз не забравям нищо. 

 

Кажете, кое посегателство не бе извършено в тая страна, коя моя заповед не бе престъпена, кое мое дело не бе опетнено?

 

Нека тя се изправи пред моя съд, нека я застигне моето възмездие, нека изпита ужаса на моя гняв! Нека загине! Българите не заслужават да живеят.

 

Тогава ангелите наскачаха с обнажени мечове и завикаха един през друг, а лицата им блестяха по-ярко от остриетата поради силното желание за мъст.

 

 

- Прати мен да ги поразя, Господи! Смрад, болести и мор ще им изпратя. Те и без това събират в земята си сметта и отровите от целия свят. Аз само ще ускоря неизбежното!

 

- Прати мен да ги поразя, Господи! Суша, зной и сахарски пепелища ще им изпратя. Те и без това затрупаха животворните ти извори, оскверниха дивните ти реки, а това, що остана от водата, продадоха на безценица на чужденци. Аз само ще ускоря неизбежното!

 

- О, чуй ме, прати мен да ги поразя, Господи! Ще им стоваря проклятието на войната. И без това самолетите на близките и далечните им "доброжелатели" чакат да профучат над склонените им глави. Аз само ще ускоря неизбежното!

 

- Господи, прати мен и виж как ще ги поразя! С безплодие ще заключа утробите им и вече няма да им се раждат чеда. Ръцете им не ще милват вече детски главици. И без това народът им старее, а за децата не се грижи. Аз само ще ускоря неизбежното!

 

- Послушай ме, Господи и ме прати да ги поразя! Ще ги накажа с вечна забрава и няма да знаят, че са българи и че са били велик народ. Немили ще бродят между чуждите и милост ще просят от немилостивите. Те и сега са унизили и стъпкали своето българско име. Аз само ще ускоря неизбежното!

 

Но ето че внезапно ангелът-хранител на България, макар и лишен от сан, пристъпи пред Господа и му рече:

 

- Помниш ли, Господи, когато бе решил да изличиш Содом и Гомор от лицето на земята? Тогава ти се закле в свещените начала на твоето Мироздание, че дори и неколцина добри и честни люде да се намерят в обречените градове, заради тях ти би пощадил тяхната родина?

 

- Тъй беше, помня - мрачно потвърди Господ.

 

А ангелът пристъпи още по-напред и крилете му затрептяха, образът му засвети:

 

- Тогава, Господи, помисли за невинните в България, за добрите и честните по тая земя, които са тъй много, макар че гласът им остава нечут. Чуй го поне ти. Справедлив е гневът ти, но ако го излееш над България, пак само невинните ще пострадат.

 

А виновните ще сграбчат своето кърваво богатство, ще хукнат в чужбина и от своето мнимо убежище ще се надсмиват над жертвите. Не осъждай жертвата за престъпленията на злодея.

 

Та какво е България? Нима тя е тези, които я карат да страда? Не е ли тя тези, които страдат в нея и за нея? Към великата ти доброта се обръщам, Боже! Спаси България, помогни й днес, подкрепи я сега! 

 

Запази я за тези, които я обичат и ме прати пак долу, за да бъда един от тях.

 

 

Милена Върбанова