За кой ли път самотен възрастен българин, живеещ на село, е пребит и ограбен. Както винаги, етносът на чудовището, което е млатило до смърт стареца с цепеница и лопата, не се съобщава. Но ние се досещаме – става дума за циганка. Това потвърди в телефонен разговор с мен кметът на с. Градешница, Любомир Младенов. Човекът беше притеснен от необходимостта да ми съобщи истината. Смотолеви, че и българите вършели престъпления. Със сигурност да, но каква е вероятността българка да пребие безпомощен старец и след побоя да му отмъкне двеста лева, заплашвайки го да мълчи - "иначе е мъртъв"? И каква е вероятността цигани да направят това?
Циганите превърнаха нашите села в ад за малцината българи, които самотно доживяват дните си в тях. Грабежи, убийства, изнасилвания. В кратките репортажи за случая в Градешница се казва, че дядото, целият в кръв и в синини, чувства най-силна, непоносима болка от факта, че е бил унизен от тая побесняла от алкохол и безнаказаност мегера. От побоя засега е оцелял, но позорът, стоварил се върху него в края на живота му, ще го отнесе в гроба.
Даваме ли си изобщо сметка как се нарича това масово изтребление на нашите бащи и майки, деди и баби, земеделски стопани, които са отдали половин век от своя скромен живот на най-тежкия, най-благородния труд - земеделския - и не са напуснали родните си огнища в полето и планината? Това се нарича геноцид - няма друго име за него. Трийсет и четири години беззакония, кражби, убийства и изнасилвания, трийсет и четири години сълзи и стонове, които никой не желае да чуе. Докато жителите на селата бяха сведени до 5 - 10 процента над 80-годишни българи и 90 процента цигани - млади, яки и нагли, изхранващи се от държавни помощи и грабещи "за джоб парасъ" стотинките на сиротите български пенсионери.
Този тотален геноцид над българското село се извършва със съдействието на еничарската "политическа класа", на правителствата и на местните кметове, които - в огромната си част - са турили кръст на българското население. В цялата държава, но особено в селата, вилнее дивашки антибългарски расизъм. Такова нещо няма в никоя европейска страна. Евроатлантическите им ценности все пак не включват унищожение на селото. В Швейцария съм виждала как полицаите слагат латексови ръкавици и натикват незаконно заселилите се цигани в микробуси, които отпрашват към границата.
Някога свързвах Градешница с откритията на врачанския археолог Богдан Николов, мой незабравим приятел. Свързвах името на селото с уникалните плочки от Градешница и то за мен бе свещено.
От днес, колчем се спомене Градешница, ще виждам пред себе си синьото лице на 86-годишния българин – смазаното и унизено лице на моята Родина.
