2024-та по български: Предвидимо, непредвидимо

Настоящата година ще е белязана от политически и вътрешнопартийни войни

2024 година може да е последната година, в която ще се разплащаме в левове

За света настъпилата 2024-та година е година, която ще протече под знака на войни и/или на избори, национални (парламентарни, президентски, за избори на членове на ЕП) или частични местни избори.

За България новата политическа година започва след 10 януари, когато приключва регламентираната парламентарна ваканция. Президентът измести нейното начало като сезира конституционната юрисдикция (8 януари) с искане за преглед на промените в Основния закон (т. нар. Шеста поправка). Затова и хода на конституционно дело 1 от 2024 г. ще е една от знаковите политически нишки, които ще бележат годината.

Макар през настоящата година да предстоят само редовни европейски избори у нас, настоящата година ще е белязана от политически и вътрешнопартийни войни. Най-видимите поводи са т. нар. ротация, по-коректно е да говорим и пишем за очакваното ново правителство с досегашните партньори, за обновяване на съставите на органите, които Народното събрание избира изцяло или частично и за подготовката за (евентуално) приемане на еврото + пълноценно членство в Шенген. Всяко от тези три събития и половина ще се отрази на парламентарно представените партии и коалиции и на органите на политическия терен – правителство и президент.

На 6 март предстои да се изпълни част от „джентълменското“ споразумение между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – смяна на местата на акад. Денков и на г-жа Габриел. Премиерът на 10 януари в свои публични изяви започна да говори за усложняване на формулата на правителството. Така смени да се правят „само там, където е необходимо“, тъй като изначално начертаната програма пред изпълнителната власт е за 18 месеца, а към момента на ротацията ще е минал само половината от договорения период, но и да има двама заместник министър-председатели (връщане към конституционното положение). По думите на акад. Денков първо двамата с г-жа Габриел ще уточнят как искат да изглежда модифицираният състав на Министерския съвет, и едва след което щяло да се търси мнението на политическите лидери за него.

Последиците от смяната на местата ще настъпят в правителството, но напрежението ще се генерира преди всичко между стените на Народното събрание. За какво става дума? Ротацията или смяна на местата ще има в председателството на Комисията по правни въпроси и на самото Народно събрание. През Ню Делхи и Ханой стана ясно, че не е уточнено с чий мандат г-жа Габриел ще стане министър-председател (първи или втори), а относно председателството на парламента – коя партия от коалицията ПП-ДБ ще „получи“ право на предложи депутат, който да стане председател на Народното събрание. Покрай тези кадрови ротации излязоха наяве процеси, които протичат в политическите партии – въпросът за ръководството за ДСБ и на „Да България“ е вероятната причина за изтичане на информация за такива „претенции“.

Председателството на Народното събрание не е само значима публична длъжност (по смисъла на държавния протокол), но и фигура, която може да влияе на законодателния процес и упражняването на парламентарния контрол. Комисията по правни въпроси също ще се окаже в центъра на важна процедура – след ротацията се очаква да бъде внесен пакет от предложения, които да доразвият конституционните промени в Глава „Съдебна власт“ и до средата на годината да станат действащо право.

Наред с детайлизиране на конституционните промени (съдебна система; премахване на законодателно ниво на несъвместимости за потенциални кандидат служебни премиери; промени в изборното законодателство, свързани с непрекъсваемостта на парламентарната дейност при изпълнен 4-годишен мандат или при предсрочни избори) следва да следим промени и в други нормативни актове – в сектор „Сигурност“ (с аргумент засилване на парламентарния характер на държавата, но поради причина ограничаване / извеждане на президента от кадровите въпроси), специални устройствени закони (отнемане на незаконно придобито имущество следва да е с приоритет), производството по придобиване / загубване на българско гражданство (последиците ще се отразят на отношенията ни с РС Македония) и др.

Обновяването на съставите на държавни органи, които Народното събрание изцяло или частично избира, също ще станат повод за междупарламентарни и вътрешнопартийни престрелки, които могат да прераснат във политически войни. В момента „конституционното“ мнозинство в Народното събрание гледа на тези процедури само през своя формат (2/3 от всички депутати), а следва да бъде мислено през призмата „мнозинство-опозиция“. През изминалите години (преди 2009 г., а и частично след това) винаги е имало номинирани от опозицията представители в държавните органи, които се формират от Народното събрание. Изключването на пъстрата опозиция (БСП, Възраждане и ИТН) от парламентарния живот (нямат ръководство на парламентарни комисии) беше грешно решение. Разпределението на повече от 80 длъжности само между ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС ще е фатална грешка, защото тя ще радикализира още повече „Възраждане: и ИТН, а БСП ще се изолира още повече.

Редовни вътрешнопартийни избори предстоят в ДПС и в БСП. Към момента новите / старите председатели са предвидими, но една седмица в политиката е дълго време, а какво остава за 40 или 300 дни.

2024 година може да е последната година, в която ще се разплащаме в левове и ще декларираме доходите в националната валута. През изминалата година в Конституционния съд беше оспорен отказа на Народното събрание да се произведе национален въпрос дали приемането на общата валута да бъде отложено до 2043 година. По различни причини конституционната юрисдикция не се произнесе до сега и постановяване на решение преди Евровота ще налее вода в мелницата на „Възраждане“.

Заради европейските избори в началото на юни, Съветът на ЕС ще вземе решение дали България отговаря на условията за въвеждане на еврото в края на юни. В средата на годината (м. юли) ако има положително решение, въпреки високата инфлация, цените у нас ще започнат да се обозначават едновременно в евро и в левове. Задълженията за стопанските субекти, не само за банките, ще се увеличат в следващите 12 месеца. Един месец (януари 2025 г.) ще важат паралелно евро и левове, като курсът лев/евро няма да може да се променя (1 евро = 1. 95583 лв.). От всички левови сметки ще се тегли само евро, вкл. чрез АТМ/ПОС устройство или в банков офис. Една година (юли 2024 г. – юли 2025 г.) цените се обявяват в евро и левове. Превалутирането ще включва два знака след десетичната запетая и заплатите ще се закръгляват в полза на служителя до най-близкия евроцент.

Никой в момента, извън прогнозираният тайминг за въвеждане на еврото, не коментира на 6 януари 2025 г. кой ще поеме щафетата от г-жа Габриел – отново акад. Денков или служебно правителство на президента, но формирано по новия конституционен ред.

Автор: Доц. Наталия Киселова

trud.bg