Чудя се, държавата ли ни е калпава, или хората дето правят тази държава, не са така да се каже напълно "издържани".
Защото, ме гони едно ужасно, ужасно деже вю, което в младостта ми беше партийна политика, а сега се прави по убеждение.
Та, в младостта ми имаше един стих, който не мога да цитирам дословно, но той казваше, че ТИ /партията/ си права, когато съгрешиш дори.
Добро стихоплетстване беше, което някак придаваше доста отвратителен смисъл на младежкия ми живот.
Днес, гледам как представители на онова, което нарича себе си демократична общност /към която си въобразявах , че принадлежа/, гледам как проявяват телешки възторг и пълна безкритичност към партийните дейци на онова, към което принадлежат, верски, партийно или пък правят обикновена платена любов.
Гледам, как лели на моя възраст , отбраняват групи във фейса с такава дивна самоотверженост, сякаш ако някой каже нещо против любимия им партиен водач, това би било началото на световна война.
Гледам, как в тези "демократични" партийни пространства има дежурни по 24 часа каки и батковци, които да изтрият всяка мисъл, всеки коментар или всяка въздишка, която посяга на великия им вожд ,от чиято глава не бива косъм да падне.
Гледам, как всякакви представители на "демократичната общност", наместо да призоват онзи съветник да подаде оставка, независимо дали е или не е заплашвал с името на министъра, да я подаде по причините поради които японският транспортен министър подава оставка за 3 минути годишно закъснение на железниците, та наместо това тези демократични /най-вече лели/ с особена хъс заплашват доктори и сестри, правят разследвания и отправят укори.
Очевидно, ако си демократ, за теб моралните правила не важат. Не подаваш оставка за да не навредиш на институцията си, а обратно, институцията ти, посяга на кръга на правата на другите за да защити твоите.
В смисъл, ти /партио/ ВИНАГИ СИ ПРАВА, КОГАТО СЪГРЕШИШ ДОРИ!!!
И в такива мигове съвсем, ама съвсем не се чувствам част от демократичната общност, съвсем... Сигурно съм руски агент, няма друго обяснение.
А чисто професионално , ако ми е позволено да кажа, дълг на всеки истински демократ е да подаде незабавно оставка, при най-малкото съмнение в неговата чест и доблест.
Ама в Япония , де!
ПП. Признавам пристрастието си към многобройните доктори в институт Пирогов и повтарям,че за да имам такова пристрастие, няма начин да не съм руски агент! И това признавам!
Диана Дамянова
