Да бъдеш потомък на военен

Да бъдеш потомък на военен

Кръстен съм на дядо ми. Български офицер, достигнал до чин полковник в родната армия. Когато бях малък рецитирах стихотворения на Ботев във Военния клуб. Причината беше да го зарадвам.

Той беше човекът, закърмил ме с поезията на Ботев, а впоследствие на Смирненски и Вапцаров. Бях силно притеснителен и преодолявах себе си всеки път, когато излизах на сцената. 

Ако не ме беше научил да се боря със страха и неувереността си, едва ли бих постигнал това, с което се занимавам. Когато събираше бившите си колеги с интерес слушах историите им.

Дядо Петко и дядо Петър редовно си украсяваха разни неща Моят дядо никога не ги прекъсваше в тези моменти, само добродушно се усмихваше, с което познавах кога се увличат. 

От своя страна той предпочиташе истината . Някои от разказите му не представяха армията ни в най-добрата светлина . Но ми казваше, че истински храбрият и доблестен мъж не разказва само хубавото. 

За мен покойният ми дядо е символът на храбростта на армията ни. Както и героите, водени от Владимир Вазов при Дойран и много други. Мъжете на честта. 

Единствените пъти, в когато съм виждал дядо ми уплашен беше, за здравословното състояние на баба ми. Самият той беше подвижен до самия си край, макар и след прекараха два инсулта и инфаркт. Завещал ми любовта към родината, историята и войнската чест! 

Днес българската армия е почти разформирована, но не се гаси туй, що не гасне! Стига пламъкът са гори още в нас, ще имаме силата да защитаваме родината и жените си! Честит празник на храбреците с войнска чест и на всички именици днес!

Тодор Беленски