Дефицит на естествен интелект

Министерство на образованието публикува документ за обществено обсъждане „Изкуствения интелект в образованието и науката. Идеи за развитието и използването на ИИ в образованието и науката в Република България“.

Европа стана първият континент, който ще регулира ИИ със специално законодателство

Понятието „изкуствен интелект“ е създадено от Джон Маккарти през лятото на 1956 г. в рамките на научна конференция в Колеж Дартмут

ЮНЕСКО публикува насоки за използване на генеративен изкуствен интелект в образованието

Началото на феномена „изкуствен интелект“ е дадено преди век. За първи път думата „робот“ е използвана през 1920 г. в пиесата „Универсалните роботи на Росум/Rossumovi univerzalni roboti, R.U.R.“ на чешкия писател и драматург Карел Чапек. Първите модерни компютри са военни машини (ENIAC, Colossus и др.), използвани през и веднага след Втората световна война, базирани на теория, създадена от Алън Тюринг, смятан за баща на теоретичната информатика и теорията на изкуствения интелект, и разработени от Джон фон Нойман.

Понятието „изкуствен интелект“ е създадено от Джон Маккарти през лятото на 1956 г. в рамките на научна конференция в Колеж Дартмут, най-малкия университет от Бръшляновата лига, основан преди Американската революция (Хановър, Ню Хампшир, САЩ). Малко по-късно темата „изкуствен интелект“ се превръща в академична дисциплина (академичната 1956/1957 година). Част от присъстващите на конференцията (сред които освен Джон Маккарти, са и Марвин Мински, Алън Нюел, Артър Самюел и Хърбърт Саймън) в последствие ръководят изследвания в областта на изкуствения интелект в продължение на няколко десетилетия. Заедно със своите студенти те създават програми, които предизвикват интерес: компютрите побеждават хората на шахмат, решават текстови алгебрични задачи, доказват логически теореми и говорят английски.

От 50-те години на ХХ в. до наши дни изкуственият интелект (ИИ; на англ.: Artificial Intelligence, AI) преминава през редица научни и бизнес трансформации. Много е вероятно ИИ да е най-определящата технология за десетилетието, в което живеем, а може би и за следващото. Системи и софтуери, които до неотдавна виждахме само в научнофантастичната литература и кино, днес вече са реалност.

Така Mapтин Гиcвaйн, който пpeпoдaвa цифpoвa икoнoмикa и лидepcтвo във Bиeнcкия икoнoмичecки yнивepcитeт (WU), зaинтpигyвaн oт eвoлюциятa нa изкycтвeния интeлeкт, peшaвa зaeднo c нeгo дa нaпишe книгa, кoятo e пpeвeдeнa и нa бългapcки eзик (достъпна на: https://static1.squarespace.com/static/5dfce089a3385d14d19d2513/t/6574b95e8c01835409cc27dc/1702148450551/AI+2040+Martin+Giesswein+BG.pdf). В началото на романа (AI 2040. Как цифровият хуманизъм спасява света) са изведени 12-те принципа на Конституцията на ИИ (от 2033 г.). Основните начала, които виждаме в тези 12 принципа, поставят принципни въпроси, които се нуждаят от правен и морален отговор (в настоящето):

- кому принадлежи ИИ (Принадлежи на държавата и не служи за комерсиална цел); 

- кому се подчинява (ИИ е оперативно подчинен на Висшия човешки съвет);

- кому служи (ИИ служи на общото благо, без да накърнява стойността на отделния човек);

- кой има достъп до него (Всеки трябва да има равен достъп за успешен живот в ерата на ИИ);

- ИИ не е вечен (може да се изключи по всяко време без никакви недостатъци за хората);

- ИИ няма правосубектност (то AI е без съзнание, няма собствени права, свободи, интереси и има нечовешко име);

- кой е отговорен за решенията и действията му (Хората са отговорни за AI, решенията на AI са оспорими);

- Трансхуманизмът е забранен, освен в медицински обосновани случаи;

- Прозрачен е (т. е. принцип на публичност и прозрачност);

- Той е ресурсно ефективен;

- Той е защитен срещу кибератаки;

- Той управлява неутрална социална медия, която не оказва влияние.

Тези принципи дават един хуманен и евристичен поглед, т. е. „за всички, които искат да оформят бъдещето“. Уви, реалността не е толкова хуманно и морално настроена. По тази причина в края на 2021 г. Европейската комисия предлага правна уредба за изкуствения интелект, която цели установяване на обвързващи правила за забранени и „високорискови“ приложения.

По-рано Европейската комисия (2018) даде дефиниция, с която се работи и понастоящем: „Системите с изкуствен интелект са софтуерни (а вероятно и хардуерни) системи, създадени от хора, които с оглед на дадена сложна цел действат в рамките на физическото или цифровото измерение, като възприемат заобикалящата ги среда чрез събиране на данни, тълкуват събраните структурирани или неструктурирани данни, разсъждават въз основа на познанието или обработват информацията, получена от тези данни, и вземат решение за предприемане на най-доброто (добрите) действие (действия) за постигане на дадената цел.“.

На 8 декември 2023 г. късно през нощта (след близо две години обсъждания и 33 часа преговори) бе съобщено, че е постигнато съгласие за Закон на изкуствения интелект в ЕС от съзаконодателите. Така Европа стана първият континент, който ще регулира ИИ със специално законодателство. Този проект на акт е първото в света цялостно законодателство, регулиращо технологията, която може да донесе както редица ползи, така и заплахи за човечеството. Новите правила на ЕС ще разгледат рисковете, свързани с прилагането на изкуствения интелект, но и съответните задължения при употребата.

Законът за ИИ също така ще има за цел да насърчи инвестициите и иновациите в сектора. Предстои формално гласуване отново в Европейския парламент и приемане от държавите членки. Процес, който ще продължи поне още две години.

През 2023 г. станаха известни прояви на политици, които са ползвали ИИ, в своята дейност. Когато американският конгресмен Джейк Окинклос решава да говори в Камарата на представителите на САЩ по законопроект за създаването на американско-израелски център за изкуствен интелект, той избира речта му да бъде написана чрез изкуствен интелект (26.01.2023 г., БТА). Президентът нa Изpaeл Иcaaк Xepцoг cтaнa пъpвият cвeтoвeн лидep, кoйтo пyбличнo изпoлзвa СhаtGРТ, cлeд кaтo пpoизнece peч, чacтичнo cъcтaвeнa oт изкycтвeн интeлeкт (03.02.2023 г., Јеruѕаlеm Роѕt). Датският министър-председател Мете Фредериксен произнася реч пред парламента, частично написана с помощта на инструмента за изкуствен интелект ChatGPT, за да подчертае революционните аспекти и рисковете на изкуствения интелект (31.05.2023 г., Ройтерс).

Британският хуманоид, чието име е Ай-Да, влезе в историята като първият робот говорил в Камарата на лордовете (12.10.2023 г., Daily Mail). Осъденият на затвор за корупция бивш премиер на Пакистан Имран Хан, на чиято партия не е разрешено да провежда публични изяви в предизборната кампания за изборите през 2024 г., използва аудиоклип, генериран чрез изкуствен интелект, за да направи изявление в първото подобно събитие в страната (18.12.2023 г., Ройтерс). Могат да бъдат дадени и други примери от политическата 2023-та...

Същественото навлизане на ИИ в живота ни предизвика ЮНЕСКО да публикува първите си насоки за използване на генеративен изкуствен интелект за образование през септември 2023 г. Международната организация призовава правителствата да регулират използването на технологията, включително да защитят поверителността на данните и да поставят възрастова граница за потребителите. На сайта на Министерство на образованието е публикуван документ за обществено обсъждане „Изкуствения интелект в образованието и науката. Идеи за развитието и използването на ИИ в образованието и науката в Република България“. Усилията са похвални. Проблемите при използването на ИИ няма да са само нормативни или морални, а преди всичко от дефицит на естествен интелект.

Автор: Доц. Наталия Киселова

trud.bg