Денчев и Тагарев искат да продължат неистово „да въртят клечката“ по-харно от тези (а такива бол), които чакат на опашката за същия трудов ангажимент, който изисква, съгласно медийната легенда, твърда защита на националните интереси.

В началото на тази седмица Денков и Тагарев се разходиха до Киев и Париж. Първият се фейна до Киев, а вторият до Париж. До тук добре! Но след броени дни предстои преформатиране на „сглобката“ в нейната правителствена конструкция. В парламента Голямата сглобка си остава същата. Денков няма да е премиер. Би трябвало да го смени Габриел. Тагарев не го искат в следващото правителство, но той се е заинатил и не иска да напуска своя кабинет в МО. Остава да си зададем въпроса като какви се разхождат по Европата тези двама наши изтъкнати управленци. Денков има мерак да бъде форинър министър. Нещо като актуализиран вариант на „Меракът на чичо Денчо“... – „Море нека те враг носи... пуста оса, що си се навъртела като стар бекярин край моминско хоро!" Жужат и двамата по евроатлантическите калдъръми и се самопредлагат: „Само ние можем да ви свършим работата, само ние ще ви се кланяме от тук до края на света“, мълвят иносказателно нашите хубавци. Неистово желаят да им продължат чужденците трудовия ангажимент на Дондуков-1. Че работата им е харна (само) за тях, хем айляшка, хем дава голям личен профит. Работата е ясна и не трябва да я обясняват като чичо Денчо на министъра. И двамата истински професионалести в занаята. С приличен трудов стаж.  

- „Оня ден, като минувам през Градската градина, гледам, набрал се свет в един куп, а бандата на войниците засвирила, па свири-свири, та перчинът да ти се разиграе. Приближим се, па гледам как свирят. Има едни, коджамити зор виждат, еле ония с големите бурии... Мани, брате, то да си издухаш и джигера. На тупанджиите по им е лесна работата, ама пък тупанете са големи, та и това не е малка беля, да мъкнеш толков тупан. Един с тупан, друг със свирка, трет с тремпе, всеки по нещо на зор турнат. Ама, гледам, един стои пред них, па хванал една клечка, на, такава така, нема ни колко две педи, па ни духа, ни у тупан бие, а само си върти така на ветър клечката, божем и он нещо върши. Гледам го, гледам, па си мислим: „Ех, весела му майкя, тоя да знае, че живот живее - без мъка печалба!...“ Та ако можеш да ме туриш уместо него на тая работа, баш бих ти казал сполай!... А, право да ти кажем, знам, че ще въртим по-харно от него клечката, та затова, санким, и толкова мерак имам на тая работа...“. (Михалаки Георгиев)

По-ясно казано, Денчев и Тагарев искат да продължат неистово „да въртят клечката“ по-харно от тези (а такива бол), които чакат на опашката за същия трудов ангажимент, който изисква, съгласно медийната легенда, твърда защита на националните интереси.  

Боян Чуков