Днес прочетох няколко сходни по смисъл публикации в група за родители на тийнейджъри, които ме провокираха

Днес прочетох няколко сходни по смисъл публикации в група за родители на тийнейджъри, които ме провокираха точно на Великден да напиша тази публикация-разсъждение.

 Не ви уча, нито порицавам, просто споделям мнение и опит в този кратък текст, които не трябва да ви отегчава. Примери мога да дам много, но трябва да напиша книга, а аз нямам самочувствието на човек, който има талант на писател.

 В съвременното общество се наблюдава явление, което буди тревога сред родители и образователни специалисти – нарастващата липса на желание за учене сред децата, особено в началните класове като пети клас. Това явление често се съпровожда и от отказа на децата да участват в домакинските задължения, което поставя семействата в трудна ситуация, където родителите се чувстват безсилни да променят поведението на своите деца.

 Причините за липсата на желание за учене могат да бъдат много и разнообразни. На първо място, важна роля играят промените в начина, по който децата възприемат информацията и общуват. В ерата на цифровите технологии, вниманието на децата често е разсеяно от множество стимули – социални медии, видео игри, интернет. Това може да доведе до намаляване на способността им да се концентрират върху по-дългосрочни и изискващи усилия задачи, като ученето.

 От друга страна, семейната динамика също играе значителна роля. Децата, които не получават достатъчно внимание, подкрепа и насърчение у дома, или са свидетели на чести конфликти, може да проявяват апатия към учебния процес и домакинските задължения. Родителите, изпитващи трудности в управлението на собственото си време и стрес, често могат да пропуснат да насочат и мотивират децата си по подходящ начин. Запомнете, че родителските раздели са фактор, който повлиява много на поведението на децата и трябва изключително отговорно поведение от страна на двамата родители, за да не превръщат децата в заложници на влошените отношения между двама зрели индивиди. Злословещите възрастни вкл. роднини /баби, дядовци, лели и чичовци/ трябва да знаят, че подронвайки авторитета на другата страна създават несигурност в децата, карат ги да се чувстват объркани, а от там и демотивирани да учат, да участват в семейните процеси и така натакък.

 Съществува и въпросът за подходите в самото образование. Традиционните методи на преподаване, които не успяват да ангажират активно учениците и да развият тяхното критично мислене, могат да допринесат за липсата на интерес към ученето. Образователната система често е фокусирана върху оценки и стандартизирани тестове, което може да се окаже демотивиращо за деца, които не се справят добре в тази рамка.

За да се справят с тези предизвикателства, родителите и учителите трябва да работят заедно за създаването на по-подкрепяща и стимулираща учебна среда. Включването на интерактивни и практически упражнения, които дават възможност на децата да разберат практическото приложение на наученото, може значително да повиши тяхното желание за учене. Освен това, подкрепата у дома е от съществено значение – родителите трябва да намерят време да разговарят с децата си, да разберат техните интереси и предизвикателства и да ги насърчават по позитивен начин. Разбирането и вниманието към индивидуалните нужди на детето може да промени отношението му към ученето и семейните задължения.

 Освен това, важно е родителите сами да демонстрират положителни навици и отношение към работа и помощ в домакинството.

 Да, да за ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР говоря.

 Децата вероятно няма да чуят какво им говорим, но ще видят примера, който им даваме.

 Децата често подражават на поведението на възрастните в своя живот, така че ако видят, че родителите им активно участват в домакинските задачи и ценят ученето, те също могат да поемат по този път. Същото важи за пушенето на цигари, пиенето на алкохол, играта на хазарт и др. популярни деградиращи навици.

 Залагането на открити комуникационни канали между училището и дома също е от съществено значение. Учителите могат да предоставят редовни обратни връзки и да обсъждат стратегии с родителите за подобряване на учебната мотивация на децата. Съвместните усилия могат да помогнат за разработването на индивидуални планове, които отговарят на нуждите на всеки ученик, като по този начин се повишава тяхната ангажираност и желание за участие в учебния процес и домашните задължения.

 НО, това би се случило единствено и само, ако в МОН се мине с една голяма лопата и се изринат чиновниците, които подпират едни бюра.

 Накрая, ВАЖНО е да включвате децата в решенията у дома и да им давате възможност да изразят своето мнение, да имат глас в семейните дела - това може да им даде усещането, че са ценени и че техните мнения са важни. Това не само ще помогне за развитието на тяхната отговорност, но и ще укрепи семейните връзки.

 Обобщавайки, липсата на желание за учене и помощ в семейството при деца на крехка и тийн възраст е сложен проблем, който изисква обединени усилия между родители, учители и самите деца.

 Създаването на подкрепяща среда, разбирането и правилното насочване могат да доведат до значителни подобрения в поведението и отношението към ученето и семейните задължения.

 Лилия Божкова - майка на три пораснали деца на 31, 21 и 17 години.