Двойните стандарти на либералите

Непрекъснато се явяват нови карикатури, които късат гласове от общия кюп и пречат някой да изкара толкова, че да може да управлява стабилно

Общинската сеч на дървета по „Опълченска“ ме приведе във философско настроение и ме накара да си сипя стотина грама дестилат от биомалц, отгледан от щастливи селяни, представители на всички възможни полове. Веднъж попаднал в лоното на философията, се сблъсках с две антагонистични концепции – вярно, и двете либерални, и двете прогресивни, но все пак противоречащи си.

Според едната човекът е център на внимание и субект на всевъзможни „неотменими“ права, особено когато човекът е представител на някакво малцинство – гей, веган, трансджендър, циганин, бежанец (мигрант) или нещо от този напредничав род. Следователно когато този субект на граждански и човешки права пожелае да извърши здравословно колоездене, трябва да са налице всички условия и какво тук значат няколко дървета!

Обратно. Според другата либерална концепция човекът е пришка на лицето на земята, тумор, който задушава природата и или трябва да озапти вредните си въздействия върху околната среда, или доброволно да изчезне и да се превърне в хранителен компост. Да отсечеш дърво за кефа на такъв човек наистина е убийство както вече някои казаха.

По ирония на съдбата колизията между тези две концепции – антропоцентричната и натуроцентричната – намерих онагледена в един-единствен кадър в интернет (виж снимката). На улица „Францискански път“ в Лондон, върху тухлената фасада на двуетажна сграда е експониран агитационен билборд, изобразяващ втренчена в публиката кокошка, а надписът гласи: „Аз съм Аз (личност), а не месо. Виж индивида. Стани веган“. В същата сграда, непосредствено под билборда, има дюкян за храна. На фирмата му пише: „ПИЛЕТА. Пиле и пица“ и телефон за доставка. Ето така съжителстват в живота философските концепции.

От богословска гледна точка (а към тях може да има много и най-различни гледни точки) те са ереси, защото едната обожествява човека, а другата – природата; в единия случай се покланят на човекобога, а в другия – на творението, вместо на неговия Творец. И в двата случая Бог е детрониран и на негово място е поставено нещо друго.

И сега какво? Да аплодираме ли общинската сеч? Да възхваляваме ли Терзиев задето придава такъв модерен облик на града, или да нададем тревожен зелен писък, който да разцепи небесата?

Всъщност не това е важното, не това е въпросът. Отдавна е известно, че всеки, който веднъж се е хванал за лъжата, рано или късно изпада в раздвоение, противоречие и шизофренно състояние. В това няма нищо интересно. То и в другото вече няма нищо интересно, никой вече не се учудва, но ще кажем за него. Става дума за онези, най-умните, най-красивите, дето ще наследят Земята и ще поставят началото на ново човечество. Вижте, „Опълченска“ вероятно ще стане по-хубава, планът, който, надявам се, всички ангажирани в дискусията са разгледали, дава основание да го мислим. Но опитайте се да си представите какво щеше да бъде, ако годината беше 2019, „Спаси София“ тъкмо се устремяваше към Общината, а „Опълченска“ се ремонтираше в мандата на Фандъкова. Представете си! То щеше да е вой, то щяха да са писъци. Щяха да са снимки, клипчета и мемета в социалните мрежи. Щяха да са пъстри инфограми колко прекрасно щеше да е, ако прогресивните сили бяха на власт. Помня как тогава корпулентни яростни лели с либерални убеждения или просто мразещи Бойко Борисов и всичко произлизащо от него, вървяха по софийските улици и снимаха със смартфоните си всяка крива плочица, всеки извъртян капак на канал, всеки фас и всяка хартийка от вафла, за да ги качат на профилите си и да започнат да обират бурните овации на себеподобните си.

Какво стана с „Граф Игнатиев“? Не е ли вече толкова грозен? Върнахте ли „Витоша на гражданите“? Какво стана с кошмара на азотния двуокис, някой помни ли изобщо за какво ставаше дума? Какво стана с фините прахови частици през зимата, изчезнаха ли някъде, защо не се чуват вече? Оправихте ли всичките 60 общински дружества и кръговете около тях? Или само освежихте кръговете… Какво стана с „Термално-нормално“ и идеята Централна баня да се превърне в СПА и топлоцентрала – 2 в 1?

И не ме е толкова яд на либералните хунвейбини (ако изобщо ме е яд на някого), колкото на индиферентната публика, която приема безочливите им предизборни лъжи за нещо нормално и е готова да се вслуша в предизборните лъжи и на следващия, който изгрее на небосклона. И какво се случи в крайна сметка? Терзиев успя да стане кмет и целият революционен патос беше дотук. Помня как мои познати, дето са се били в гърдите, пък и аз съм ги мислил за десни, гласуваха за Терзиев. Както и през 2019 гласуваха за Мая Манолова. Ако това са българските десни избиратели…

Но каквито избирателите, такива и избраниците. Шири се наляво и надясно един много смешен мит. Според този мит българският народ е стар, славен, трудолюбив и гостоприемен. Простите хора са мъдри и честни. Интелигенцията е учена и родолюбива. Елитът е на световно равнище, че дори и малко над него, защото е дал Джон Атанасов и Кристо (Бог да го прости!), дето опаковаше всичко, що му падне, за луди пари и за гордост на всеки буден българин, който не е „Ганя“. Само политиците – депутатите, министрите, кметовете и областните управители – са някакви уроди, криминални престъпници без капчица съвест, толкова са различни от обикновения народ (който знае как да управлява, обаче ТЕ не го допускат до властта), че сякаш ги карат от друга планета и ни ги спускат с летящи чинии.

Проблемът на мнозина от гражданите-гласоподаватели е, че лесно се поддават на индоктринация и по този начин са индоктринирани до безобразие и то по най-глупашкия начин. Някой им е начертал изсмукани от пръстите ярки червени линии и те се групират от двете им стани, готови да се ругаят до кръв. Често в тези линии няма никакъв смисъл. Често очевидни правилни решения не се взимат, само и само да не се прекрачат тези линии и после някой да обвини някого в безпринципност. И вижте сега как преминават те – нормалната линия е „ние сме срещу безобразията във властта, независимо от това кой ги върши“, обаче тя е подменена с линията „ние сме до гроб с НАШИТЕ, независимо от това какво вършат“.

Именно заради тази подмяна на линиите (и, разбира се, заради властовите ламтежи на Румен Радев) се намираме в тази абсурдна ситуация. Политическата система е разрушена. От класическите партии остана само ГЕРБ. БСП от единствена и ръководна партия съгласно чл. 1 на Димитровската конституция, от партия управлявала на няколко пъти държавата след падането на Тодор Живков, се срина до бутикова котерия, която има опасност да изпадне от Парламента. ДПС (невероятно, но факт!) се разцепи на ДПС-Доган и ДПС-Пеевски. Все едно защо, все едно как. Това беше партия – образец на прагматизъм, здрав разум, дисциплина и неотлъчно следване на интереса с цената на всичко останало. Дори и „демократичната общност“ вече не е същата без Настимир Ананиев. На фона на всичко това непрекъснато се явяват нови карикатури, които късат гласове от общия кюп и пречат някой да изкара толкова, че да може да управлява стабилно.

Има три вида интереси – лични, корпоративни и обществени. Преведено на езика на политиката това са лични, партийни и държавни (национални) интереси. За жалост има и още една група интереси, защото никоя държава не е цвете в саксия. Това са интересите на трети срани и по-специално – геополитическите интереси на трети страни. Те не действат самостоятелно, а чрез личните и партийните интереси на политическите играчи. За жалост, личните и партийните интереси често допускат тежки компромиси с държавните (националните). Подходящата дума тук е „предателство“ и тя се чува често, но нейното повтаряне не е довело до нищо съществено.

Именно тук е ролята на публиката, на редовите гласоподаватели – да видят кога се ощетява едното за сметка на другото и да реагират. Това е и смисълът на демокрацията, заради този смисъл сме готови да изтърпим всички нейни несъвършенства. Но публиката е неадекватна, заслепена в индоктринацията си. Тя се мисли за толкова по-праведна, колкото по-фанатично следва първоначално зададената посока, без изобщо да се замисля. И когато се подиграват с нея, когато се гаврят с нея, тя пак не се замисля. Ако това е демокрацията, ще кажа на тази демокрация едно „мерси“.

Дървета се секат и порастват нови. Кметове се въздигат и падат. Човек дори и киноа да яде, умира и друг се ражда. Обаче кретенизмът на масите пребъдва през вековете и не знам защо все така става, че кретените са повече от нормалните хора. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Автор: Иван Стамболов-Сула

trud.bg