Евровизия и двата вида безбожие

Конкурсът вече не е сцена на масовия вкус

Модните неща се самоотричат през година-две

Има два вида безбожие. Това го знам отдавна, но наскоро се запитах към кой от двата принадлежи песенният конкурс „Евровизия“. И не, не си мислете, че когато АƋБА спечели с Waterloo през 1974, „Евровизия“ беше по-малко безбожна. Не, просто тогава модните неща изглеждаха другояче. Модните неща се самоотричат през година-две, иначе не биха били модни. Иначе биха били класика.

Вижте клипа на Waterloo! Изпълнителите са облечени в смешни от днешна гледна точка сценични костюми, костюми, граничещи с кича. Китарата на Бьорн Улвеус е като от някой цирков реквизит. Но за времето си са преследвали същата цел като рокличката на последния лауреат – да предизвикват, да скандализират, да вдъхновяват. Да задават насока, да чертаят път напред. Път, който неизбежно довежда до рокличката.

Е, има и известна разлика. Ако след 50 години (точно толкова делят двете издания на Евровизия, за които говорим), тоест през 2074, днешният лауреат се е подписал под такова творчество и заема в света на попмузиката място като това на АƋБА, ще му се извиним писмено. Но принципът си остава един и същ – фестивал на забавната песен (която невинаги успява да е даже и забавна), фестивал на непретенциозното изкуство (защото в сравнение с истинската музика песните от Евровизия, та дори и Waterloo, са като „Тръгнал кос“), фестивал на дебютанти, повечето от които очевидни аматьори и сред които АƋБА продължава да е покъртително изключение, фестивал, насочен към най-масовата и ниска публика, който ѝ помага да се почувства още по-масова. Интелектуалците, които мърморят и се възмущават от висотата на своя вкус, не са прави, защото спектакълът не е адресиран до тях. То е все едно Тома Аквински да придиря на догматическата непълнота в стихотворението „Дядо Господи, прости ми…“.

Има и друга разлика. Днешната Евровизия вече не е сцена на масовия вкус, не е негов изразител и музикално въплъщение. Не се опитва да го разгадае и задоволи, а се мъчи да го създаде. Докато песньовката на АƋБА е точно това, което очаква масовият човек – три акорда, тра-ла-ла, никакво интелектуално напрежение, – то авангардизмите и неформалщините на последните евровизии със сигурност оставят масовия човек леко стъписан и дълго трябва да му се обяснява колко са хубави и „модерни“, та да си каже, че ги харесва и той. Или иначе казано: с годините Евровизия се е превърнала от улично развлечение в тоталитарна пропаганда. Пропаганда на един нов мироглед, който по природа е чужд на човека, дори и на най-масовия.

Какво е пропагандата? Това е организирано и систематично насаждане на дадена доктрина с цел промяна на мирогледа на обществото и обръщане на общественото мнение. За да разберем целите на дадена пропаганда, на първо място трябва да проследим откъде идват парите – cherche l'argent, търсѝ парите. Помня как преди няколко години избухна задочен спор между прочут български режисьор и прочут български депутат. И преди да сте си помислили нещо невярно – прав беше депутатът.

Режисьорът твърдеше, че държавата не бива да се меси в творческия процес, дори и в избора на теми, а депутатът каза, че, тъкмо напротив, държавата може и трябва да се меси и то най-вече в избора на теми. Виж, при подреждането на осветлението и настройването на блендата на камерата може и да не се меси, но в изора на теми – категорично. Особено когато държавата финансира културата. Когато държавата финансира културата, тя иска конкретни резултати срещу инвестицията си. Едва ли държава, да речем, като нашата, която официално е избрала евроатлантическата ориентация, либералната парламентарна демокрация и западните ценности, ще поощри създаването на биографичен филм за детството на Волен Сидеров или пък за идейното узряване на Костадин Костадинов. И никой „копче“ не може да каже на такава държава. Ама по този начин държавата правела пропаганда! Да, разбира се! Нали държавата трябва да убеди гражданите в правотата на провежданата от нея политика, а това става чрез пропаганда. Коя държава ще плаща на капризни кисели творци да я плюят? Пропагандата невинаги е нещо лошо.

И доколкото Евровизия е твърде скъпо мероприятие, и доколкото някой плаща или дава съгласие да се плаща с публичен ресурс за това мероприятие, то с право можем да предположим, че мероприятието е някаква пропаганда, а не просто шарена джаста-праста. Остава да видим какво пропагандира, по чия поръчка и в чий интерес. Казвам „да видим“, но по-правилно ще е да кажа: „да поспекулираме“, защото никой няма доброволно да ни представи информацията, от която се интересуваме. Можем само да гадаем с една или друга степен на правдоподобност.

Да почнем оттам: хората са делят на две големи групи – набожни и безбожници. Всички останали деления или поне онези, свързани със свободния човешки избор, произтичат от това. Всяка от тези групи има своите начини да съобщава убежденията си. Тези две групи не са вътрешно монолитни. Набожните се делят на различни изповедания, докато безбожниците се делят на още две големи групи: атеисти (знам, знам, че „атеист“ е буквален превод на „безбожник“), които отхвърлят съществуването на Бог, и богоборци, които добре знаят, че Бог съществува, но отхвърлят волята Му и се опитват да я заместят със своята. Атеизмът е идеологията на по-низшите безбожници, онези, които лесно се индоктринират, докато богоборците са интелигентната, образованата и културната част на безбожниците. Богоборците искат да направят колкото е възможно повече хора атеисти, защото по този начин вярват, че показват среден пръст на Бог.
Така.  Чий проект е тогава Евровизия (тя и всички модернистични и постмодернистични изблици като нея), чия пропаганда? Очевидно на набожните не е. Остава да е на някого от другите двама.

На атеистите не е, защото те, дори да си падат по подобен вид „красота“, са по-скоро нейни консуматори, отколкото нейни създатели. Фактът, че всичко това се транслира по десетки телевизии и залива интернет, говори, че то не е просто изхвърляне, а организирана и целенасочена пропаганда. Която, както се видя, остава да е дело единствено на богоборците. И не си мислете, че тази пропаганда е адресирана към набожните. Те няма да се вържат толкова лесно, няма да се откажат от вярата си заради пъстри куиъри по телевизора. Пропагандата е насочена главно към безбожниците и нейната цел е да направи колкото може повече от тях атеисти, а не богоборци. Богоборците искат колкото може повече хора да не вярват в Бог, да го отхвърлят и по този начин да се откажат от Царството Божие. Как подобен вид пропаганда може да направи един прост човек атеист? Ами, като му покаже, че е възможно да се вършат публично и безнаказано всякакви безобразия, които религиите по-принцип не допускат. Къде е Бог, защо небесата не се отварят и не се изсипва огън и жупел? Няма го Бог! Няма Бог!

„Рече безумец в сърцето си: „няма Бог“. Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро“ (Пс. 52:1,2). Ще кажете: „Хайде, стига, бе! Ти Евровизия я изкара Армагедон!“. Всичко е Армагедон. Мигновеното колебание дали да си поръчате още една ракия в кръчмата – също. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Автор: Иван Стамболов-Сула

trud.bg