Хората се управляват от емоциите. Колкото и да е интелигентен един човек, трудно се абстрахира от емоциите

Хората се управляват от емоциите. Колкото и да е интелигентен един човек, трудно се абстрахира от емоциите, дори ако си въобразява, че е само хладен разум. Подсъзнателно всички решения ги вземаме въз основа на чувства, а не на разум. И за добро, и за зло. В личните отношения това е и основното. Може хиляда пъти да си прав, но ако не си щастлив, за какво ти е правотата? Може разумът да ти говори, че трябва да постъпиш по определен начин, но емоциите да те карат да се чувстваш зле, ако го направиш.

Всъщност най-добрият вариант е достатъчно разум, съчетан с емоции. Защото понякога инстинктът не лъже. Вътрешното чувство вижда неща, които разумът или не вижда, или не иска да осъзнае. И ако интуицията ти говори, че нещо не е наред, обикновено това е така и никакви логични обяснения на разума не могат да го променят.

И политиците се възползват точно от това - от най-дълбоките страхове и надежди на хората. А човеците се управляват чрез страха и надеждата, просташки казано - от тоягата и моркова. И е много важно човек да няма сигурност. Защото тогава започва да се отделят повече хормони на стреса, а постоянното им отделяне в организма води до хронично състояние, което се отличава с неспособност за възприемане на реалността, невъзможност за вземане на адекватни решения и неспособност за съпротива. Точно и затова постоянно ни държат в стрес. Съвсем умишлено и целенасочено. След като са ни хвърлили в блатото, е много лесно да стоят на брега и да ни обещават как ще ни измъкнат от там. Инстинктът за оцеляване се вкопчва в тези обещания. Едно е да слушаш обещанията на политиците на брега, на сигурно, друго е, когато всеки момент ще потънеш и над ушите. Елементарно го обяснявам, за да разберете. 

Научете разумът си да работи под стрес. Абстрахирайте се от първосигналните инстинкти. Помислете какво бихте решили, ако обстановката около вас беше нормална. Опитайте се да преценявате нещата в цялост. Не е лесно. Но ако не успеем да го направим като народ, ще вземаме все по-неадекватни решения, докато накрая блатото ни погълне...

Елена Гунчева-Гривова