И пак…

И пак…
Знаете ли, когато човек е от смесен произход, той носи два пъти повече национална гордост в себе си. Аз съм израснала с историите за Колокотронис, Фереос, Ласкарина, Левски, Ботев, Дебелянов... И все пак. Ако трябва да посоча една-единствена, свещена за мен историческа фигура, това ще е Ботев. И понеже каквото и да напиша за този титан, ще бъде смешно и жалко, ще цитирам един велик грък, написал тези думи за друг велик грък. Но аз точно така чувствам Ботев и 2 юни: 

"Изглежда, че човешкото сърце е една затворена, пълна с кръв яма и когато тя се открие, всички жадни и безутешни сенки, които непрекъснато се струпват около нас и затъмняват въздуха, се втурват да пият, за да оживеят. Втурват се да пият от кръвта на сърцето ни, защото знаят, че друго възкресение не съществува. И днес пред всички тях тича той, с големите си крачки, и отмества настрани другите сенки, защото знае, че за него се извършва днес поменът. Нека тогава му дадем от кръвта си, за да оживее. Най-широката душа, най-крепкото тяло, най-свободният вик, който съм срещал през живота си."

Irini Zikidis