КЛОУНИ В ДЕЙСТВИЕ

В началото си мислехме, че само ще ни забавляват, че ще наблюдаваме несръчните действия на някакви клоуни. Всъщност, това не е съвсем подходящ израз за лудориите на кирчовци, защото така се шегуват с абревиатурата на ЦРУ: CIA - Clowns in Action.

Но дори за могъщата американска разузнавателна служба щеше да бъде непосилно да постигне в такива кратки срокове погрома, причинен от Кирчо и съдружниците му. Погром, който лиши окончателно от приличие българската политика.

Но все още никой от ордата на политолозите, заети с търсенето на смисъл и в най-вулгарните кирчовщини, не се е осмелил да си зададе въпроса: Какво щеше да се случи, ако тия клоуни не се бяха пръкнали тук – след най-безметежната операция за присвояване на Властта в новата българска история? Последиците от която дълго ще ни преследват, това е сигурно.

Понякога се изкушавам да си фантазирам, какво ще се случи, ако оставим на мира Клоуните и не им обръщаме внимание, докато не се самозаличат? Какво ще последва?

Каквото и да представлява то, едва ли ще е нещо, коренно различно от онова, в което ни замъкнаха и зарязаха те.

И оставиха, в халваджийския тефтер на жалката българска политика, една безподобна рецепта за злоупотреба с Властта, която би изкушила мнозина – поне в близките години.

Оставиха след себе си една изтощена, изхабена политическа среда, която трудно ще се възстанови, ако изобщо се случи това. В нея не се обговарят сериозни идеи, те изобщо липсват – единствено се чува безразборна стрелба. Както гласи обаче една поговорка, не е важно кой стреля - важно е, кой плаща куршума. Това пък, в болшинството от случаите, изобщо не е ясно.

Тия дни сме свидетели на поредния епизод от Шоуто на Клоуните – разкритието за фалшификацията на документи, свързани с неправителствената организация „Да запазим Корал“, които биха попречили на Главния Клоун да заеме поста на министър на икономиката в първото служебно правителство, назначено от президента Радев. Това се случва през 2021 година – след като ПростоКирчо вече бе фалшифицирал истината за гражданството си. Фалшификацията на документи изглежда е любимият грях на клоуните. Сега оповестената история е не по-малко гаменска от първата – сайта „Биволъ“ я представи с очевидно неопровержими доказателства. Това обаче не впечатли особено авторите на измамата – и човек за пореден път се пита, от какво са направени тия хора?

Тъй или иначе, получихме поредното свидетелство, че „Промяната“, която Клоуните усърдно продават, отдавна се е превърнала в бедствие.

Заради тях хората намразиха самата дума - а дори и себе си, заради проклетата си наивност. Остава само да го признаят.

По-важното е друго: по всичко личи, че ние ще си останем съвсем невежи за Времето, в което сме заседнали – и за Клоунадата, в която, тъй или иначе, участваме.

Хичкок смяташе, че продължителността на един филм трябва да е пряко свързана с издръжливостта на човешкия пикочен мехур. А продължителността на едно управление в днешна България – с издръжливостта на кой човешки орган трябва да е свързана тя?

Изключете веднага мозъка от тия сметки. Българинът сякаш прекъсва връзката си с него, когато е изправен пред важни решения.

Ние вече дори не се питаме, какво предвижда Господ за нас, страх ни е от този въпрос. Дори камбаните да бият оглушително. „Не питайте за кого бият камбаните, а просто си плюйте на петите“ – съветваше остроумно един писател. И Джон Льо Каре го казва: „Настигне ли те истината, не се прави на герой, ами бягай“. Хубав съвет – как да се спасим от клоуните.

Но кой ще ни приюти и къде? Ще гледат на нас като на радиоактивни тапири, след като толкова сме търпели всевъзможни клоунади. И ще са прави.

Клоуните не правят политика, никога не са я правили – те се занимават с пропаганда, която, при това, е непоносимо глупава. Не е възможно да се проумее тяхното мислене, тяхната логика. Те твърдят, че са прагматици – но за истински прагматичните политици сътрудничеството е по-важно от враждебността и измамничеството. А тия умират да те измамят.

Те са като терористична групировка, специализирана в измамите - не може да се преговаря с тях. И не бива.

Откакто дебаркираха тук, станахме свидетели на брутален упадък на познанието за политиката. Политическата Секта не успя да реагира подобаващо, тя се задоволи – без да разполага с реални факти – с това да надцени силата на Клоуните. Така и публиката остана в неведение, каква заплаха са те – реална или мнима.

Веднъж, в болшевишката върхушка, се водел разговор за влиянието на Ватикана и Сталин попитал: „Папата ли? Че колко дивизии има той?“ Излишно е да се питаме, колко дивизии имат нашите Клоуни – то е ясно, че разполагат само с десетина кашавари, напълно достатъчни обаче да разбъркат отровния бъркоч, в който удавиха държавата.

За Клоуните се оказа много удобен и отказът на новите ни Първи братовчеди да ни опознаят поне в някаква минимална степен, за да добият представа за особеностите на българския манталитет, за същинските убеждения на обикновения българин, а не за показните, подходящи за евроатлантическата витрина.

Братовчедите са заети, както казваше един автор, да създават свят на глобални последствия без глобално познание. Авантюрите в Ирак и Афганистан се оказаха обречени именно заради липсата на познание.

И какво ще се случи тук, с нас, ако се окаже, че е невъзможно да ни разбират/разберат? По-добре веднага да забравим този въпрос.

Но не и факта, че неусетно се превърнахме в територия на „непредвидимата свобода“, в която лесно могат да нахлуят и да се настанят всякакви лумпени и да се наиграят на воля. Анонимни режисьори ще продължават да поставят фалшивите си постановки, докато накрая не превърнат и държавата, и нас заедно с нея, в някаква измислица. Бухарин беше казал за Сталин, че е Чингиз хан, който е прочел Маркс. Нашите клоуни пък се държат като монголи, които са се отъркали в Харвард.

Толкова са празни, че дори и някакви тайни не крият – а и винаги намират оправдания за онова, което ги злепоставя. Курсовете в Харвард сякаш са ги научили да не обръщат никакво внимание на съвестта си, лишили са ги от всякаква придирчивост към самите себе си.

Но на публиката й беше нужно известно време, за да проумее, че не „промяната“ ги интересуваше – а размяната. Да приджобят цялата държава – в замяна на словесните си локуми.

Емануел Карер, в документалния си роман „Лимонов“, споменава един невероятен факт: след свалянето и екзекуцията на Берия – звероподобния шеф на съветската тайна полиция, абонатите на Большая советская енциклопедия получават инструкция да изрежат от своя екземпляр статията, възхваляваща Берия, и да я заместят със статия в същия размер, посветена на Беринговия проток, която ще им бъде предоставена от издателството.

Може би беше излишно да споменавам тази история – ние никога няма да се дистанцираме истински от нашите злодеи. От глупаците пък съвсем.

Тия дни по телевизията се появи личният Ломброзо на Клоуните – госпожа Лена, опитен антрополог и физиономик. Наскоро тя разчете по лицето на бившия главен секретар на МВР, че не е престъпен тип. Същото би казал за нея и човек, който е проследил телевизионното й интервю - защото дори феноменалната следователка, изиграна от Кира Седжуик в сериала „Разобличаване“, не би успяла да изтръгне истината от нея.

Но сетне гръмна бомбата с фалшифицираните документи за „Корал“ и мнозина зрители сигурно са се почувствали излъгани.

Ломброзо обаче демонстрира завидно самообладание, отрече всички обвинения и дори обеща да се откаже от имунитета си, ако бъде избрана за депутат. Направи го обаче не пред камера – и нямахме възможност да разчетем по лицето й истинността на нейните думи.

ПростоКирчо, както винаги, бе по-лесен – на него Ломброзо/истинският би му сложил прангите, само като го погледне. Сега изпадна в истерия и изкукурига, че аферата е стара, но „Изведнъж сега страшен ужас става…

Много е важно да не им се връзваме… да си кажете всички са маскари и да не отивате да гласувате…“

Беше жалка картинка. Заслужаваме си я.

И така ще бъде, докато се оставяме да бъдем заблуждавани от хора, за които всичко е „стара афера“. Дори Бъдещето отсега им изглежда като употребена далавера.

По дяволите, кой ги нагласи тия на яслата?

Пак да кажа: изглежда, че е бил някой, който много е мразил България.

Кеворк Кеворкян