КОЕ Е ВСЪЩНОСТ ВЪЗМУТИТЕЛНО

КОЕ Е ВСЪЩНОСТ ВЪЗМУТИТЕЛНО

Това, че всъщност не сме зле. А сме зле.

От години сме част от семейството на най-богатите и най-глезените в света. Европа мать зовет! Това, апропо, е шегичка, която ще разберат само хората на моя възраст, и то – по-образованичките, по-опраксаните, както казва дядо Славейков. Праксис означава опит, натрупано умение, практика. Също – и работа.

Европа мать завьот (както може да се транскрибира) е една фриволна шутка, шега, екстраполация от Родина мать завьот (пише се „зовет“) – а това е посланието на един прочут плакат от времето на Секънд Уърлд Уор.

Така де. Излишни знания от едни излишни времена, нали така? Искам да кажа, че просто сме от най-глезената и мазно-захаросана част на човечеството – но от ръба и, от прегорялата коричка – и се чувстваме зле – защото когато си от каймака – ако си от засъхналата, развалена част на каймака – зле ти е и ти е едно такова – пагубно и отчаяно. Глезено. 

Защо, защо, мамо Европо, не съм аз в центъра на каймака и не съм като другите каймачни части, защо не съм толкова високомаслен и богато нахранен и бузест, каквато си ти, мамо Европо и каквито са всичките ти любими деца, ами съм все такъв мърляв и все съм на опашката? 

Ами защото си мързелив, мама, защото си ми ти тъпо и злобно, по един особен, много характерен народопсихологически (по Иван Хаджийски) начин - проклет и опак, и си и сметкаджия, но и прост, мама, злобно, тъпо и дребнаво човече си, ама искаш много, без да даваш нищо, е затова е така, маменце! 

Така казва Европа и ни целува за лека нощ по челцата, а ние заспиваме и сънуваме как летуваме в Гърция, където зимуват и раците даже, но Гърция се е преместила на Ривиерата, а ние българите – както обикновено – сме на три океана и владеем и Ривиерата и ходим там, за да ядем салата от калмари с узо и Веско Маринов в собствен сос.

Амартя Кумар Сен е човекът, който, занимавайки се с икономика на човешкото благосъстояние, дава идея на един друг чудесен учен от Индийския субконтинент – Макбуб Ал Хак (вече не индиец като първия, а пакистанец) да създаде индекс, чрез който да се оценява човешкото развитие. ИЧР. Индекс на човешко развитие. Този индекс, по фин математически начин, оценява нивото на човешко развитие на определен народ, живеещ в определена държава. Не знам дали говоря икономически коректно – но аз съм лекар, не икономист – опитвам се да кажа друго, пълнейки ви главите с тези очевидно излишни (та нима според всеки втори българин всички знания не са излишни?) знания: Има начин за определяне на добруването, има начин за оценяване на благо-живеенето на един народ. Ето този ИЧР – който в себе си включва оценка на здравеопазването, образованието, достъпа до тях, продължителността на живота, покупателната способност и куп други неща. По този ИЧР, чуйте внимателно, ние сме в групата на страните с „най-висок ИЧР“ – ние, така да се каже, сме на опашката за Рая – но сме последни в опашката. Ние, братя и сестрици мои, за 2020 година сме на 56 място в класацията на страните по ИЧР, а страните в света са около 200!

Сега ще скоча надалеч – Ницше казва „аз ходя с големи крачки от връх на връх“ – и ще питам: А ние какво сме направили, собствено, за да искаме нещо повече? Създали сме Нокия – като финландците? Или сме създали Горение – като словенците? Или Филипс – като холандския еврейски чичо на Карл Маркс – Леон Филипс? Май…не сме, нали?

И ний сме дали нещо на света – на вси славяни…м-да, но ако бъдем честни – двама ромеи, Константинос и Методиос, които никога не са стъпили в България, и внимателно са избягвали да стъпят в нея, са написали една азбука, която да приобщи славяните от Великоморавия към Pax Romana. След това нашият велемъдър управник е пленил техните ученици и те са написали една съвсем друга азбука, която да обслужва всъщност отново приобщаването ни към света на Рим. Запомнете – Византия никога не е имало – Византия, като име, е измислица на германския учен Волф от 16 век; винаги това място, което сме обитавали, се е наричало Рим (или от турците – Рум, Румели). Та така де. 

Имаме много високи показатели, според тях ние – недалите нещо особено хубаво на света (освен Джон Атанасов, който си е просто американец) – би трябвало да сме много добре и …всъщност – да се чувстваме щастливи!

Но ние не сме добре и не се чувстваме щастливи!

И сега ще кажа моето лекарско мнение за това – защо не се чувстваме щастливи, след като според статистиката ние…хм, би! Би трябвало! Да сме щастливи!

Джон Стюарт Мил, мой любимец и приятел, жалко – починал доста преди мене – последовател на великия Джеръми Бентъм – казва, че е „по-добре да си нещастен човек със съвест, отколкото доволна свиня без съвест“.

Цитирам по памет. 

Сега ми се струва, че се оплетох. Ще излезе, че ние – българите – сме нещастни, защото сме с особено изострена, чувствителна съвест – и затова, макар и по световни статистически критерии да живеем прилично – да се чувстваме зле.

Не.

Аз не съм видял българин, който живее зле заради болящата го съвест, че живее прекалено добре, прекалено по-добре отколкото заслужава! 

Защото, повярвайте, ние наистина живеем по-добре отколкото заслужаваме. 

Ние живеем зле, защото, точно обратното – мислим, че живеем по-зле отколкото заслужаваме!

Но никога не сме казали нищо по-умно от това, че „ и ние сме бели хора“ - което не е нищо повече от един чудовищно вулгарен, просташки и дебелашки, съвсем български вопъл, това – за „белите хора“ – никога не сме измислили ни един свестен довод за това - откъде накъде ни се полага да живеем по-добре?

По-добре работим? Повече учим? Повече четем? Повече знаем? Повече измисляме? Повече чистим? Повече облагородяваме света?

Кое, дявол да го вземе, е това, което ни кара да мислим, че заслужаваме повече?

Ще завърша с едни мили думи. Казва ги Кандид. Ще черпя една малка боза всеки, който е чел Кандид. Това не е гръцки певец, който върви добре с узо и калмари, мои сънародници любими, това е герой на Волтер. Той казва: И все пак всеки трябва да обработва собствената си градина. 

Ние сме недоволни и нещастни, защото искаме да ни я обработи някой друг.

калин т. 

за филтър