Мисля си, че нашият любим български език се намира в най-интересната и любопитна фаза от своето развитие

Мисля си, че нашият любим български език се намира в най-интересната и любопитна фаза от своето развитие. Та, представете си само: един език, който поради исторически причини векове наред е бил в относителна изолация и доста затворен географски като употреба, сега взаимодейства активно с много "по-големи" като мащаб на употребата и популярност езици. Това е истински стрес-тест за езика ни.

Нашият език се развива бавно, дори мудно, като причините за това са исторически: ние сме така "закопчани" и на такова място в Османската империя, че векове наред общуваме основно с гърци и турци. Силно ограничената интеракция с други езици забавя еволюцията на българския и той остава сложен и труден.

Английският език е точно на другия полюс. Той еволюира динамично, паралелно с разрастването на колониалната мощ на Британската империя. Именно колониалните завоевания поставят английския в една интересна роля: те принуждават езика да взаимодейства активно с най-различни езици и езикови групи, с най-пъстри диалекти, дори с езици, които нямат писменост.

Не знам дали сте се замисляли върху това колко мелодичен е английският език. И той е такъв, защото — когато си на хиляди, дори десетки хиляди километри от Британия — твоето най-силно оръжие е езикът. Няма логистика, няма оръжия, няма нищо: само думи. Английският звучи като приятелска песен, което доста е помогнало на британците да завземат 26% от земното кълбо практически без бой. Английският е от онези много малко езици, които така са се развили, че да можеш да го говориш, без да го знаеш, да го разбираш без да си го учил, и с арсенал от 100-150 думи да стигнеш до успешна сделка.

В късното Възраждане българският започва да "осиновява" френски думи, в асонанс с тенденциите на епохата. Употребата на "французки" по нашия все още несвободен край е един от потоците на вдъхновение за Добри Войников и написването на "Криворазбраната цивилизация".

За езика ни социализмът е по-страшен и от османско време, нищо, че е продължил едва по-малко от половин век. Ние, макар да бяхме "братски държави" с останалите клетници от тъпата страна на Желязната завеса, практически не общувахме помежду си. Аз не се сещам за чешки, словашки, полски думи, които да са навлязли и да са се утвърдили в езика ни по времето на тоталитаризма. Ние просто не общувахме помежду си, ние не се и опознахме, ако трябва да бъдем честни.

В ранния соц има тренд за масово вкарване на русизми, най-вече с цел да се подмажем и да се харесаме на големците в Москва. Това не води до обогатяване на езика ни, а до куриозни ситуации, в които много прости партийни другари говорят на български мякайки и добавяйки безразборно падежи. Въпреки, че тая работа е партийно дело, руският език е сред тези, които имат влияние върху развитието на българския.

И ето ни сега: към днешна дата имаме език, в който все по-естествено влизат все повече думи от английския, но и от компютърните езици. В този процес няма нищо лошо, защото той води до динамика на езика, която безспорно го развива. Лошото е в това, че все повече хора са функционално неграмотни, което прави опазването на езика ни трудно. Защото, няма проблем един език да взаимодейства с други, но има проблем, когато не може да бъде опазен.

А език се опазва чрез грамотност. Затова, учете български. Лично аз съм на мнение, че само след няколко години Китай ще има повече висшисти, завършили "Българска филология", отколкото ще има България. Защото там има хора, които може би не са кой знае колко много, но за Китай "не са толкова много" са няколко хиляди, които учат "Българска филология". Между другото, чудесен въпрос към МОН и Външно: да попитат Китай колко китайци в момента следват "Българска филология" там.

Това, което искам да кажа е, че ако ние не си опазим езика, някой друг ще го опази вместо нас. И един ден той ще ни учи на български, защото ние сме дремали в "Тик-Ток".

Честит 24-ти май! Дайте да се пробваме да не бъдем прости.

Мартин Димитров