Много пъти съм се замисляла какво щяха да правят водещите политици, ако не бяха такива?

Много пъти съм се замисляла какво щяха да правят водещите политици, ако не бяха такива? Как щяха да се издържат и щяха ли да могат да се издържат от труда си, а не от говорене и говорене и говорене......

Как си представяте един Сергей Станишев да работи например в частния бизнес, без търговия с влияние? Как си представяте Корнелия Нинова да работи, пък било то и юрискосулт? Как си представяте Карадайъ, Доган, Костадинов и т.н. да работят?

Интересно е, че най-известните политици принципно свенливо крият професионалните си умения и опит отпреди политиката. Всички виждаме, че след влизанне във властта, внезапно и рязко са станали предприемчиви, случили са на изгодни сделки, късметът ги е споходил, тъщите им са се разбогатели или едни такива хубави работи.

И затова е интересно ако трябва тези хора да се издържат от труда си, какво биха направили. Ако трябва да бъда честна, малко са тези, които са работили нещо сериозно и са със сериозен професионален опит. С изключение на няколко видни лекари - депутати, другите принципно дори хората не ги знаят какво са завършили и какво правят. Ето например, за новия конституционен съдия /хвала, хвала, да живей!!!/ Десислава Атанасова се разбра, че е била юрисконсулт в лечебно заведение, което някои дори си позволиха да нарекат психиатрия. Без съмнение безценен професионален опит за по-нататъшната политическа кариера.

Или пък например Сергей Станишев. Винаги когато си мисля за трудовия стаж на политиците, се сещам първо за него, защото е ноторен факт, че е работил цял живот натискач на бутони, тоест политик.

Та затова и законодателството ни е такова. Не доказани и известни в професията си хора стават народни представители, а общо взето не особено успели, които успяват като политици. И обикновено хора, които са работили за хляба си и са успели, трудно успяват да се разберат с хора, за които схемите, гласуванията и далаверите са начин да си изкарат хляба. Но пък е лесно обяснимо защо някои така се вкопчват в политиката - ами без нея гладни ще умрат, образно казано. Ни имоти, пък дори дарени от тъщи и майки, ни пари по консултантски договори, където една устна консултация се заплаща в десетки хиляди евро, ни нищо. Някак си оставаме с убеждението, че с напускането на политиката, ги напуска и късмета. Странна работа.

А дали някога ще видим почтени хора в политиката ни?

Елена Гунчева-Гривова