Може ли Народното събрание да „влезе“ два пъти в една и съща река?

Конституционният съд за втори път през тази година се занимава с решение на Народното събрание по един и същи въпрос, касаещ Сметната палата

На 20 януари 48-ото НС приема решение за освобождаване на Цветан Цветков като председател на Сметната палата 

Неспазването или заобикалянето на акт на Конституционния съд противоречи на принципите на върховенство на Конституцията

Древногръцкият философ Хераклит от Ефес (Heraclitus, ок. 530 - 470 г. пр. н. е.) остава в историята с редица крилати фрази, основани на движението (промяната). Сред тях са „Всичко тече, всичко се променя“ (цитирано и в други варианти „Всичко тече и нищо не остава“ / „Панта рей“) и „Не влизаме два пъти в една и съща река“ (In idem flumen bis non descendimus).

Съгласно философията на Хераклит за естеството на света, всичко в света и светът като цяло са в положение на непрекъснато движение (промяна). Това разбиране стои в основата на диалектиката  „теза-антитеза“ (Платон, Хегел, Маркс и противник Карл Попър). В съвременността диалектиката се представя през триадата „теза-антитеза-синтез“ (Фр. Енгелс).

Разбирането на Хераклит за движението се опровергава от второ Народно събрание, което потвърди, че може да влезе в една и съща река поне два пъти. През 2010 г. Конституционният съд се занимава два пъти с един и същи закон (и два пъти го обявява за противоконституционен съответно с Решение № 8 от 27 май 2010 г. по к. д. № 2 от 2010 г. и Решение № 14 от 21 декември 2010 г. по к. д. № 17 от 2010 г.) в първия мандат на ГЕРБ.

Във вторник (21 ноември) Конституционният съд за втори път през тази година се занимава с решение на Народното събрание по един и същи въпрос и за втори път имаше обявяване на противоконституционност (Решение №7 от 21 декември 2023 г. по №12 от 2023 г.). Делото бе образувано на 12.07.2023 г. по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност на т. 2 от Решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн. ДВ, бр. 55 от 2023 г.; изм. бр. 56 от 2023 г.) и за уреждане на последиците от Решение №5 на Конституционния съд от 2023 г. по конституционно дело №5 от 2023 г., прието от 49-ото Народно събрание на 7 юли 2023 г. и обнародвано в ДВ, бр. 59 от 11 юли 2023 г. (Решение на Народното събрание от 07.07.2023 г.).

Хронологията на това решение започна на 20.01.2023 г., когато 48-ото Народно събрание приема решение за освобождаване на Цветан Цветков като председател на Сметната палата и определя заместник-председателя Горица Грънчарова-Кожарева за председател на Сметната палата до избора на нов председател (обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г.). На 22.06.2023 г.

Конституционният съд със свое Решение № 5 обявява за противоконституционно Решението на Народното събрание, с което е освободен председателя на Сметната палата (от 20.01.2023 г.). В деня на произнасянето на Съда неговото Решение е обявено на неговия сайт, обнародвано е дни по-късно в Държавен вестник, (обн., бр. 58 от 07.07.2023 г.) и е влязло в сила на 11.07.2023 г.

На 23.06.2023 г. 49-ото Народно събрание приема Решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 55 от 27.06.2023 г.).

На 07.07.2023 г. Народното събрание приема Решение, с което изменя Решението за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 55 от 2023 г., изм. бр. 56 от 2023 г.) и за уреждане на последиците от Решение № 5 на Конституционния съд от 2023 г. по конституционно дело №5 от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 59 от 11.07.2023 г.), като със същото решение заместник-председателят на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева е определена да изпълнява правомощията на председател на Сметната палата до избор на нов председател.

Решението на Народното събрание от 20.01.2023 г. действа до 11.07.2023 г., когато по силата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията влиза в сила Решение № 5 (от 22.06.2023 г.) на Конституционния съд. Така към 07.07.2023 г., докато решението на Народното събрание от 20.01.2023 г. действа, Цветан Цветков правно и фактически не е председател на Сметната палата, а длъжността се изпълнява от Горица Грънчарова-Кожарева. Това положение се запазва до 11.07.2023 г. – моментът на влизане в сила на Решение №5 от 22.06.2023 г. на Конституционния съд, с което Цветан Цветков е възстановен на длъжността председател на Сметната палата с обратна сила от 20.01.2023 г.

Изводът следва от Тълкувателно решение №3/2020 г. по к. д. №5/2019 г., според което обявените за противоконституционни актове с еднократно действие са невалидни от момента на тяхното приемане. В съответствие с тази актуална практика на Съда от влизане в сила на Решение №5 от 22.06.2023 г. на Конституционния съд решението на Народното събрание от 20.01.2023 г. е невалидно от същата дата. Това означава, че освобождаването на Цветан Цветков като председател на Сметната палата и определянето на заместник-председателя Горица Грънчарова-Кожарева да изпълнява правомощията на председател на Сметната палата до избора на нов председател, са невалидни с обратна сила от 20.01.2023 г. Следователно от юридическа гледна точка за посочения период (20.01.2023 г. – 11.07.2023 г.), според мотивите към Конституционния съд, Цветан Цветков не е преставал да бъде председател на Сметната палата. След влизането в сила на Решението на Конституционния съд той обаче не е бил допуснат да изпълнява служебните си функции.

Неспазването, заобикалянето или неточното изпълнение на акт на Конституционния съд, включително от Народното събрание, противоречи на принципите на върховенство на Конституцията (чл. 5, ал. 1 от Конституцията) и на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Когато Конституционният съд обяви оспорен пред него акт за противоконституционен, органът, който по силата на чл. 22, ал. 4 от Закона за КС е компетентен да уреди възникналите правни последици, не следва да приема/издава какъвто и да било акт, възпроизвеждащ установения от конституционната юрисдикция порок. Точно обратното е направило Народното събрание със своето Решение (т. 2), оспорено от президента. Поради това Конституционният съд обяви за противоконституционно изменението на Решението на парламента от 07.07.2023 г. (несъответствие както с чл. 4, ал. 1 от Конституцията, така и с Решение № 5 от 22.06.2023 г. на Конституционния съд по к. д. № 5 от 2023 г.).

Хераклит поддържал, че „мъдростта е само в едно - да се признае, че разумът управлява всичко и чрез всичко“ и „нищо не е постоянно освен промяната“. След всяка промяна има следваща, но понякога народните представители ни опровергават. Стъпват два пъти в една и съща река като законодателстват, правят кадрови промени в противоречие с Конституцията (КЕВР, Сметна палата) или месеци и години не изменят съставите на органите с изтекъл мандат.

 Много земя трябва да претърсват златотърсачите, казал философът, но намират малко злато.

Автор: Доц. Наталия Киселова

trud.bg