Наближава ли краят на войната в Украйна?

Зеленски вече не е любимият герой на Европа

Чуват все повече гласове, че войната служи за оправдание да остане президент

Украйна посрещна миналата седмица с оставките на няколко министри, сред които тази на една от основните фигури в управлението – външният министър Дмитро Кулеба. Една от обявените причини е преназначаване на други позиции, какъвто е случаят с бившия министър, отговарящ за производството на оръжие, Олександър Камишин, който стана външен съветник по стратегическите въпроси на президента Володимир Зеленски.

Поне към момента, не така стоят нещата с ключовия за украинската дипломация Кулеба, който беше основен двигател в комуникацията с международните съюзници на страната. Още когато през лятото на 2023 г. се появиха слухове за възможното му уволнение, той заяви, че ще напусне при две обстоятелства: ако президентът го помоли да го направи или ако изпадне във „фундаментално” противоречие с външната политика. Дали наистина става въпрос за уволнение, както намекна няколко дни преди оставката му и вестник „Украинска правда“, или той вече не е съгласен със следваната от Зеленски линия, която буди все повече недоволство, е въпрос на спекулации.

Президентът беше лаконичен, коментирайки вълната от промени в правителството, като ги обясни с необходимостта от "нова енергия". Тези рокади вероятно са свързани и със споменатия от него "план за победа" над Русия, който Зеленски обяви, че ще представи на международните си партньори. Предстои му и пътуване до Вашингтон, където да запознае с идеите си и американския президент Джо Байдън.

А за това че ситуацията за Украйна се влошава, индикират няколко неща. Усилено се говори, че в армията зрее недоволство. Военни анализатори, като например Юлиан Рьопке от германския вестник BILD, отбелязват, че руската армия напредва по-бързо, отколкото през лятото на 2022 година, а напоследък териториите биват загубени много бързо. Налице са и критики от страна на бригадата „Азов”, които все по-често недоволстват срещу действията на президента, а преди броени дни в The Times се появи и интервю на началника на щаба им - Богдан Кротевич , в което той открито порицава редица решения на правителството.

Връщайки се назад във времето, тези упреци са част от поредицата, която започна миналата година, а отстраняването на вече бившия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Валерий Залужний и предупрежденията му, че Украйна е напреднaла само със 17 километра за близо половин година, заговориха за нарастващите проблеми пред Зеленски.

Не от вчера и кметът на Киев Виталий Кличко упреква президента, че тласка Украйна към авторитаризъм, като бившият боксьор нееднократно коментира, че положението на фронта е критично, а страната му не е била добре подготвена за тази война, именно защо президентът до последно е отричал, че ще се стигне дотук.

Упреци Зеленски търпи и по отношение на обстоятелството, че мандатът му официално изтече на 20 май т. г., той остана на поста, и макар планираният през март вот не се състоя, защото страната е във военно положение, се чуват все повече гласове, че войната служи за оправдание да остане президент.

Различни социологически изследвания също бележат драстичен спад в подкрепата за него, но най-сериозните проблеми касаят възможността Доналд Тръмп да застане начело на САЩ, което според всички анализи сочи вероятната опция Украйна да трябва да направи различни отстъпки, за да се стигне до мирно разрешаване на конфликта. Номинацията за вицепрезидент на Тръмп Джей Ди Ванс е още по-лошата новина, защото републиканецът е категоричен, че ако се наложи, Киев трябва да бъде готов да отстъпи територии, а в интервю преди две години ясно заяви, че не го интересува какво ще се случи с Украйна. Преди два месеца той се противопостави и на военната помощ за страната.

На този фон се забелязва и все по-въздържаната подкрепа от страна на ЕС. Изборите за Национално събрание във Франция, които бяха спечелени от лявата коалиция, както и местните избори в Германия, също чертаят нови реалности. Макар според редица голямата опасност за Украйна да се криеше в победа на т.нар. крайнодесни, някои от партиите в лявото обединение също са против финансирането на страната, а крайнолявата „Непокорна Франция” е и крайно против присъединяването към ЕС, което според нея означавало „катастрофа за Съюза”. Позицията на „Алтернатива за Германия” по темата, която постигна исторически успех в някои области в Германия, е отдавна известно и също не работи в полза на Зеленски.

Противопоставянето на САЩ Украйна да използва оръжия с голям обсег срещу Русия, обяснено с това, че нямало да промени съществено нещата, също предизвиква недоволството на украинския президент, но и дава ясни индикации, че макар и плътно зад него, американското правителство все пак има линии, които не смята да преминава. И това, при положение, че все още управлява Джо Байдън. С Тръмп нещата биха били още по-неприемливи за Зеленски.

Дълго време западните лидери виждаха в негово лице този, който ще успее да детронира Владимир Путин и ще парира амбициите на Русия, но подкрепата за Зеленски все повече намалява, все по-често се чува и че решението на войната минава през разговори (и отстъпки). И ако доскоро самият Зеленски беше категоричен, че на срещи на върха, присъствието на Русия е излишно, вече е склонен да има и техни представители, което също е знак, че скоро развръзката предстои.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg