Наближават местни избори и познатата преторианска гвардия от скакалци социолози вече трайно накаца по есенните ливади на екраните

Наближават местни избори и познатата преторианска гвардия от скакалци социолози вече трайно накаца по есенните ливади на екраните. 

Беше ми интересно да наблюдавам сред тези скакалци социолози някои превъплъщения или по-точно – коригиране на образи. Георги Лозанов например е доста по-мек и обран, вглъбен по професорски и никак не му се искаше да си спомняме как на времето призова специалните служби да влязат в телевизиите и да изловят руските шпиони. И си представих как самото предаване, в което участва и Лозанов, се прекъсва от нахлуване на специални служби, които отвеждат с белезници на ръце Първан Симеонов. 

Както знаете, забравата е изключително ценна черта на оцеляващия човек и на човека изобщо. Всеки иска по нещо от живота му да бъде забравено. Буруджиева вероятно иска да се забрави, че беше депутат от БСП, Първан Симеонов – че поне досега е изпълнявал ролята на момче за деликатни обществени поръчки в кантората на Райчев и Стойчев. Стойчо Стойчев пък от Софийския университет вероятно иска да се забравят времената му на пълен слугинаж на ГЕРБ и Бойко Борисов и героичните му ръкопашни и словесни борби с протестиращи по софийски кръстовища. 

И така нататък, и така нататък.

Но аз въобще не искам да пиша за това. Тези персони отдавна са престанали да ме впечатляват, по-скоро ме натъжават в своите все по-отчаяни усилия да пазят статута и парите си. Още по-жалко е, че към тях се присъединиха и фигури от научните среди, от писателските и артистичните. 

На всеки човек понякога му се налага да прави стриптийз (моля да ме извините за думата) за кефа на някого. Такъв е животът – няма как. Трябва да се разголваш, да се преструваш, да танцуваш, да се кълчиш на пилона пред някого, защото само с пепел в устата не се живее, нали така. 

Но когато гореспоменатите господа, наследници на писателски, комунистически подмазвачески фамилии правят стриптийз на площада, по телевизиите и в небето, ако щете, само и само да заслужат одобрително кимане с глава на новите господари, е отвратително. 

Местните избори, а и каквито щат да са избори, освен всичко друго са и избори на морал – на морал на всеки един от нас – как да се държиш, какво да кажеш и в края на краищата кого да избереш. 

Местните избори са и избори за личното ти място в света, днес, сега и тук. 

Николай Милчев