НЕКРОЛОЗИ

И Навални ги интересува, колкото ланшния сняг - изхвърлят две-три думи, трафаретни, бездушни - и са готови за следващия некролог.

И точно тия хора са слепи за онова Изтребление, което би трябвало да ги остави без дъх.

Няма некролози за него, то не е и възможно да има, толкова жестока е катастрофата - какъв некролог да съчиниш, какво изобщо можеш да кажеш за срамния факт, че продължаваме от години да оглавяваме класацията за най-висока смъртност в Европейския съюз.

За това властниците ни не отронват и дума, сякаш се случва някъде другаде, в някоя друга вселена, сякаш са освободени дори от грижата да отронват от време на време по една-две думици.

Не го правят, няма и да го направят.

За този Бич на Унищожението изобщо не се говори.

Както се е примирил и с всички останали беди, Народа приема мълчаливо и този факт, сякаш го смята вече за нещо заслужено и дори справедливо.

И човек си казва, че ставаме свидетели на една пълна капитулация.

Никой от властниците и дума не обелва за този геноцид – това е точната дума.

Сякаш са сключили таен договор със Смъртта – да не говорят за нея и да се надяват един ден тя да не е толкова придирчива към нас.

А и Мъртвите не могат да протестират – не могат дори само да оплакват дивата си участ.

Както е известно, „публичността е целувката на смъртта“ – но Денков, сякаш не разбира това и напоследък се държи направо предизвикателно. Дори след като Пеевски му каза „да се прибере в кабинета си, да си научи урока, за да не излага страната“ – а с толкова дръзка оценка рядко е удостояван политик в годините на Прехода.

Но тя е напълно заслужена в случая с Денков – той не просто иска да се домогне до поста на външен министър, а директно заявява претенцията си, независимо, че съвсем наскоро вече демонстрира тоталната си неподготвеност, като не успя да отговори на един банален журналистически въпрос.

Така нахалството в нашенското подобие на политика достигна нови висоти.

Веднъж, докато обясняваше мистериите на „ротацията“, Денков използва и една фраза, която очевидно му бе подсказана: „Не е важно дали котката е черна или бяла, а дали може да лови мишки“.

Тя е показателна за инфантилното безгрижие, с което, като цяло, кирчовци гледат на държавните дела, те сякаш са заложени в някаква тарикатска игра от рода на „Тука има – тука нема“, ако нещо се случи – добре, случило се е, ако не – майната му…

Тия хора нямат съзнанието, че си играят със Съдбата на една държава, те биха се надсмели, ако им кажеш това.

И коя е „котката“, която ще лови мишки - Денков ли?

С какво изобщо е доказал или дори само намекнал, че е подготвен за ловуване?

На 19 февруари Делян Добрев, председател на парламентарната комисия по енергетика, направо разлепи некролога на нашенската русофобия. Имам предвид онази, която е мръсна стока, с която търгуват разни негодници.

И по този начин, извън всичко останало, унижават изстраданата или промислена Кремлофобия на известни кръгове от обществото ни, които въпросните търгаши изначално злепоставят.

Добрев изнесе факти, които са направо убийствени.

За времето от февруари 2022 година до декември 2023 година, в режима на дерогация, България е платила около 5 милиарда и осемстотин милиона долара на „Лукойл“ за руски петрол.

Нашите притворни русофоби би трябвало да обяснят, защо толкова усърдно е подпомаган, по време на войната в Украйна, омразният им „Режим на Путин“.

Сякаш под добре ушитите си костюми кирчовци носят и червеноармейски униформи – за всеки случай.

Когато навремето изпълзяха на политическата ни сцена бяха посрещнати доста наивно от някои анализатори – смяташе се, че те носят нов дух в политиката, понеже са захвърлили вратовръзките си.

И какво се оказа, в края на краищата – че са усърдни ратаи на Кремъл, усърдни и коварни.

Тия хора са просто невероятни, ако не се мотат пред очите ни, ще решим, че са невъзможни персонажи – и не струват и грош.

Но, всъщност, са смъртоносни хакери, които могат да разбъркат всяка политическа система.

Същият Денков, след очевидната далавера с руския петрол, казва преди Би Би Си: „Правим всичко възможно да предотвратим заобикаляне на санкциите срещу Русия“.

На такива хора Здравко Найденов, един от режисьорите на „Всяка неделя“, казваше „притеснен тепегьоз“.

Налели кирчовци 10/десет милиарда лева на тъй омразната им Русия – и се правят на първи джандари по санкциите.

Няма какво да се чудим – отдавна Европа загуби достойнството си да оценява справедливо случващото се в днешния свят, включително и партньорите си.

Всичко това обърква и дори плаши Народа.

Навремето американският президент Хари Труман беше разбрал, че единственият начин да получи каквото иска, е да уплаши до смърт американския народ.

Дали не е уплашен до смърт и днешният ни народец - и вече е съгласен на всичко и с всичко.

Пак Добрев задава и един прелюбопитен въпрос, цитат: "Работили ли са службите, защо Асен Василев отиде и заплаши ЕК, че ще блокира санкциите за Русия, ако не получим дерогация?"

Заради тия търгаши ще я карате во веки веков с руснаците, с Путин и следващият Путин, а сетне и с по-следващият Путин.

Понеже заради тия продажници никой не гледа сериозно на България и на клетите й обитатели.

Тези хора доказват безсмъртието на измамата - това ще бъде единственото, което ще оставят след себе си.

И накрая, човек се пита, каква е българската мярка за безразсъдство?

Кеворк Кеворкян