Нинова е разрушила повече отколкото е съградила в БСП, това е нейният грях

БСП издигна две кандидатури за еврокомисар – Драго Стойнев и пробутаната в ЕП с купени гласове Цветелина Пенкова. От това става пределно ясно и кой ще определя бъдещия председател на БСП. А именно този, който е определил и кандидатурите за комисар.

Гледам днес Ченчев, произведен от реброто на Нинова, лично нейно политическо дело, как не знае какво да говори. Нинова нарича хората, които бяха нейния ментално интимен отбор, личен избор за антураж и тесен кръг близки хора – „некадърни самозванци, които продължават да оправдават собственото си безсилие с нея самата“.

Склонна съм да припозная думите й, след като тези, които я отстраняват, не могат да овладеят партията по категоричен начин. И оставят пространство да ги мачка в килера, както ги е подреждала и преди. Нинова съвсем съзнателно се опитва да провали опита на БСП да се отскубне от нейното влияние. Тя се готви да се върне на терена на войната за „ръководител“ на БСП. Най-смешното е, че й съдействат жълтопаветниците без да разбират кого всъщност връщат в играта.

Не е ли очеизвадно за всички кой е човекът, който контролира тази раздърпана торба от зависими хора. Политическото лидерство е централно за успеха на една партия. Най-често конфликтите и дисфункциите в обществата произтичат единствено от лошо лидерство. Не от природни бедствия или друг вид кризи. Тоест лидерът е централно понятие, въпреки че в същността на лидерството има нещо априори антидемократично, движещо его, страст за власт и нагон за притежание.

„Партията ми е по-скъпа от всичко останало“, казва Нинова. Ако беше така, нямаше да докара БСП до пълна маргиналност, свита до умърлушените физиономии на плоско агресивния Свиленски и напълно безсмисления Ченчев. Нинова е разрушила повече отколкото е съградила в БСП, това е нейният грях. Тя е по-решителна, по-добър оратор е от свитата й, но има много вредни женски недостатъци – дребнавост, обидчивост, злопаметност, деформираща атмосферата недоверчивост, комплекси, които й пречат да се обгражда с умни и смислени хора. И най-лошият женски недостатък – вечна необходимост да бъде харесвана, да консумира комплименти, с което бързо се пробива, а слугинските характери лесно получават достъп до близостта й. Необходимостта от харесване превръща партиите в лакейски структури, създава нереалистичен климат за лидера, който губи връзка с действителността. Страховете по принцип на един лидер да приема до себе си умни хора, рано или късно го приключват безславно. Защото един лидер не може да върви напред без интелигентна подкрепа и чуваемост на критичните забележки. Ако реагира само на комплименти, значи сформира малък ухажорски клуб, а не конструира силна партия. Всъщност който и да е следващ председател на БСП трябва да предприеме коригираща политика срещу стесняването и менталното обезобразяване на партията от Корнелия. Може би някога тя ще осъзнае тези свои грешки, които са базови. Силният лидер в демократични общества трябва да умее да владее плуралистична среда, а не да се затваря до своя любезна и малодушна свита. Самата Корнелия сигурно вече е разбрала, че дори и след като безпрецедентно сви партията и гонеше всички, които й се струваха непослушни, след като се обгради със „свръхлоялни“, в крайна сметка не постигна доверие, стабилност и вярност. Това е така, защото когато не умееш да движиш напред организацията, която ти е поверена, да я нарастваш и да я правиш силна, ти губиш, включително и уважението на ухажорите. Не комплиментите, а резултатите разказват за уменията на лидера. Нашите лидери, изобщо в България, трябва най-после да осъзнаят, че ЛИДЕРСТВОТО СЕ ПРАКТИКУВА, НЕ СЕ ПРИТЕЖАВА! Извършва се дейност по движение напред, а не се преживява в усещане за собственост. Дори чисто лидерските партии, сформирани около създателя си, не са собственост. Те са живи организми. И лидерът трябва да взаимодейства с хората, а не просто да им нарежда. Защото СЪДБАТА НА ЛИДЕРА ЗАВИСИ ОТ ПОСЛЕДВАТЕЛИТЕ МУ, от хората, за които той е атрактивен и които го уважват. Лидерството не е принуда, а способност за влияние. Лидерът трябва да вдъхновява, а не да купува. Корнелия трябва да разбере, че не притежава БСП! Тя имаше правата за известно време да развива и води тази партия, но не успя да се справи. И вместо да отстъпи, продължава да рие с токовете в пясъка. От гледна точка на психологията, личностните черти влияят силно върху стиловете на работа на лидерите. Има изследвания в тази посока. Например тези с високо и нормално самочувствие отработват своята позиция, като се фокусират върху задачите, а тези с по-ниско самочувствие използват подход основан на емоциите. Корнелия се беше съсредоточила да решава проблемите си с хората вътре в партията и да търси уважение като се лишава от тези, които не проявяват уважение към нея. А всъщност, ако беше се фокусирала да направи партията силна и будна, а не малка и деинтелектуализирана, щеше да постигне уважението, от което има нужда.

БСП имаше идеалната възможност да бъде стабилна колона във времената на политическа криза, вместо това партията продължи да се свива, разтърсва, да ври от интриги и разпарчетосване до превръщането й в една формация, изключена от значение. А кой ще бъде бъдещият председател на БСП, явно не зависи от БСП.

Калина Андролова