Няма сбогом на илюзиите! КАКВО ОЧАКВАМЕ ОТ ЕВРОПАРЛАМЕНТА? ОНОВА, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА ДАДЕ!

Европейските избиратели живеят с илюзии.

Какви са те?

Изследване на Евробарометър сочи, че гласоподавателите в ЕС биха искали водещите приоритети на европарламента да бъдат отбраната и сигурността (37%), борбата с бедността и социалното изключване (33% от анкетираните), здравеопазването (32%), създаването на нови работни места (31%), селското стопанство (30%).

Българските изследвания посочват горе-долу същата картина като основни приоритети на европарламента (процентите са различни според различните социологически изследвания):

*** 26% до 30% - доходите и стандарта на живот

*** 20%-25% - войната в Украйна

Основната разлика с европейските гласоподаватели е в странен, причудлив мотив за гласуване у нас:

*** 13%-18% - ще подкрепя любимата партия

Истината обаче е, че европейският парламент няма решаващи функции. Дори и политиката към мигрантите не зависи от него, дори и Шенгена ни не зависят от него.

________________________________

Решаващите органи на ЕС са Съвета на Европейския съюз (представлява правителствата - техни представители от държавите-членки) и Еврокомисията.

Решаващ орган за цялостните политики е и Европейският съвет на ЕС - държавните и правителствени ръководители на страните-членки.

________________________________

Макар че се избира от европарламента, Европейската комисия фактически се назначава от правителствата на държавите-членки. Така е, защото те имат правото да предлагат кандидати за еврокомисари и защото всяка държава-членка има право на свой комисар в нея.

По принцип Комисията предлага нови закони, а Парламентът и Съветът на Европейския съюз ги приемат. След това държавите членки ги прилагат, а Комисията гарантира, че законите се прилагат правилно.

Например жизненото равнище, стандартът на живот, доходите, бедността и социалното изключване, работните места, здравеопазването и др. въобще не зависят по никакъв начин от европейските депутати.

Те зависят изцяло от националните политики на отделните държави - техните парламенти и правителства.

Освен това евродирективите са задължителни, но решаващият глас за тях е на Еврокомисията и Съвета на Европейския съюз, а не е на европарламента.

Безспорно за бедни държави като нашата безплатните евросубсидии са значителен финансово-икономически фактор, обаче те не се разпределят и контролират от европарламента, а от другите органи на ЕС.

А заедно с това съществува и още едно обстоятелство. Дори и България да получи програма за 100 милиарда евросубсидии, тяхното разходване у нас, размерите н открадването им, рационалното им използване и др. зависят изцяло от родното правителство, а не от ЕС. Т.е. наред с размера на парите не по-малко важен фактор е рационалното им използване, което вече е изцяло в отговорностите на националните държави

От евродепутатите не зависи и външната политика на ЕС и войната в Украйна.

Не зависи, защото такава обща външна политика на практика няма. А от друга страна каквито и резолюции да се гласуват, те нямат задължителна сила. Решенията за външна политика на ЕС се взимат от Съвета на Европейския съюз (представители на правителствата) и Европейския съвет на ЕС (орган на държавни и правителствени ръководители) и сме свидетели на това със заплахи от вето или наложено вето от страни-членка на Евросъюза (например България за нефтената дерогация, Унгария - за войната в Украйна и санкциите срещу Русия и др.)

Причините за тази функционална неграмотност на българските и европейски избиратели за начина на функциониране на европейският парламент са три:

***** много лява и много дясна пропаганда, която го вини във всички земни и неземни грехове, които обаче не са в неговите правомощия и прерогативи да решава;

***** популизъм;

***** политическата коректност, която крие истинската му, не толкова значителна роля, която иначе се представя пред публиката като грандиозна.

БЕЛЕЖКА: в десетки постове досега посочвам, че ЕС е като недовършена сграда - партерът с магазините (европейски политики за компаниите) е готов и работи, но етажите за живеещите в него (гражданите на ЕС) са на груб строеж. Вариантите, както винаги съм твърдял, са два: сградата да се довърши като федерация по американския модел или етажите да се съборят и на партера да се сложи покрив, за да не се наводнява. Иначе рано или късно всичко ще рухне.

Така че всички много леви и много десни избиратели, които ще гласуват за европарламента с разчет доходи, жизнено равнище, за здравеопазването, за мира и войната, ще гласуват според поговорките ни за този, дето духа - на вятъра, за филанкишията, за нищото.

Нормалните европейски политики и евродепутати си поставят за цел първо да доизградят и завършат зданието на ЕС и чрез това да дадат съществени функции на европарламента, а не ратуват за празнословия, говорилня и лъжлива пропаганда.

----------------------------

*** Според НСИ населението към 31.12.2023 г. е 6 445 481. Сега, в момента статистически е под 6 400 000.

За ЕП имат право да гласуват 6 138 050 избиратели, а за Народното събрание - 6 593 275 избиратели.

Издигнатите за евродепутати са общо 418. От тях 131 са жени, а мъже – 287.

От България ще се изберат 17 души. Европарламентът ще се състои от 720 души. Независимо от населението максималният брой депутати от една държава е 96, а минималният - 6.

У нас се гласува по пропорционалната система в рамките на цялата страна и така се отчитат резултатите, а не по избирателни райони с отделни мандати за тях, понеже ЕС счита, че тази система позволява да се манипулират и изкривяват истинските данни от вота.

В чужбина ще бъдат разкрити 769 места за гласуване, а в 245 от тях ще се гласува с машини. В 151 от секциите ще се гласува само за Народно събрание, но не и за евроизборите. Като причина се сочи, че те се намират в страни извън ЕС и не са на територията на дипломатическите представителства на България.

Григор Лилов