Няма такова нещо като “колективен Запад”

Това, че свободният свят помага на Украйна, не означава, че ние воюваме наравно с нея

И консерватизмът, и либерализмът са идеологии в свободния свят – това е спор между демократични и свободни хора

Русофилите много обичат да говорят как ние от западния свят не сме били познавали “необятната руска душевност”. Как не сме имали идея за мотивацията или мирогледа на руския народ. Въобще, как руснаците били някаква мистика тежка неразбираема и ние вкупом сме наивници и непознавачи. Самото твърдение обаче е не просто невярно, то издава и някакъв опит за демонстрация на едно имагинерно морално превъзходство на Русия. Видите ли, те били толкова сложни и различни, толкова възвишени и величави, че ние простите жители на свободния свят нямало как да ги разберем. Това са тежки глупости, разбира се.

Първо, трябва да си обърнем внимание на нещо важно - да ние сме част от т.нар. Запад. Затова трябва да си говорим за “ние”. “Дълбоката руска душа” много се дразни на това, но то е факт. Ние сме Европа, ние сме НАТО. Ние не сме някаква руска периферия или мека зона на влияние, както ни привиждат от Кремъл. Българският народ е направил своя цивилизационен избор с влизането ни в ЕС и НАТО. Отделно нашите сънародници, които са избрали да живеят извън родината, преимуществено са жители на европейски страни или САЩ. Процентът българи в Русия е нищожен на фона на онези, които живеят в свободния свят. Същото важи и за почивки и пътувания - от  София българите летят към Европа, не към Москва. Почиват в Гърция, не в Сочи. Разхождат се из площадите на Брюксел, Париж и Мадрид, а не из Москва или Петербург. Ние нашият избор сме го направили, каквото и да дърдорят малцинството русофили из социалните мрежи.

Второ, не знам ние колко не познаваме Русия, но мога да кажа едно със сигурност - те нас не ни познават въобще. Руското общество е дълбоко несвободно, а след войната в Украйна вече е и доста изолирано. Те кипят в собствения си казан и отказват да видят процесите, които се развиват в свободния свят. Един от най-емблематичните примери за това непознаване на свободата, което се демонстрира от руското самодържавие, е глуповатата опорна точка за т.нар. “колективен Запад”. Русия, видите ли, била воювала с този имагинерен “колективен Запад”. Тя спорила с него, тя воювала с него, тя била цивилизационна алтернатива на същия. Това е безспорно лоботомирана позиция, но извън нейната очевидна глуповатост, тук има и друго. Самият факт, че Русия говори за “колективност” на свободния свят е абсолютно доказателство, че тя не познава естеството на свободата и не знае за какво говори.

В свободата колективистичност няма. Ние сме свободни хора, живеещи в свободни общества. Ние спорим помежду си, избираме различни представители на различни гледни точки, които в един или друг момент доминират в обществата ни. В едно свободно общество няма колективност и уеднаквяване, каквито иначе добре разбират в Русия. А какво можем да говорим за колективност между различни свободни общества? Ние вътре в нашата си къщичка имаме разногласия, какво да говорим за някаква колективност на разнолики свободни общества? Това е първо, невъзможно, второ, демонстрира непознаване на естеството на свободата. Докато руснаците обясняват как те са неразбрани, те всъщност не разбират основния си опонент. Ние не сме колективен Запад и никакъв колективен Запад няма. Ние сме свободни бръмбари на свободна поляна. Те да му мислят със своите прашасали авторитарни нагони.

Нека сме наясно с две важни неща. От една страна, Русия не воюва нито с НАТО, нито с “колективния Запад”, ей Богу. Русия воюва с Украйна. Това, че свободният свят помага на Украйна не означава, че ние воюваме наравно с нея. Уверявам русофилите по всички земни кълбета, че ако воюваха с НАТО, щяха да са го разбрали. Най-малкото, защото войната щеше да е приключила за петнайсет минути. Америка щеше да разположи няколко самолетоносача в района, някоя и друга ядрена подводница, свръхмодерните последна генерация самолети на НАТО щяха да кръжат в небето над Украйна и щеше да сме приключили с тази руска агресия отдавна.

Но за щастие на Русия, тя не воюва с НАТО. И разговорът ни трябва да е не ние какво да не правим, за да не ескалира войната. Трябва да говорим какво трябва да направи Русия, за да не ни принуди нас да влезем в тази война. Защото тогава на Русия ще ѝ се стори земята тясна. И още нещо - хубаво си говорим за бомбите на Русия и с право се страхуваме от тях, но защо си мислите, че те не се страхуват от нашите? Зер само те имат страшни ядрени бомби, я? Въобще, няма нужда от ходене на пръсти. Или най-малкото тази внимателност трябва да е двустранна. Руснаците също трябва да са обрани действията си.

От друга страна, идеологическият спор между нас и руския мироглед не е по оста “Запад” срещу “Изток”. Или пък по линия на някакъв “руски консерватизъм” (дървено желязо, прочее) и “западен либерализъм”. Това руското не е консерватизъм. Това, че те се наричат така, нищо не значи. Защото и аз мога да се самонарека астронавт, но това не ме изпраща в космоса, нали? Каква брошка ще си закачи някой на ревера, не означава почти нищо. И консерватизмът, и либерализмът са идеологии в свободния свят. Ние, умерените и консервативни хора, имаме спорове с нашите либерални братовчеди. Но това е спор между демократични и свободни хора, които имат разногласия какво да бъде общото ни свободно бъдеще. В този смисъл в Русия не са “консерватори”, защото не са част от свободния свят.

По естеството си идеологическото противопоставяне между нас и тях е по въпроса за свободата. Ние искаме да живеем в свободен свят, те искат да живеем в техния авторитарен свят. Нищо повече, нищо по-малко. В битката между свободата и несвободата, първата винаги печели. Неминуемо е. Свободата е от Бога дадена и никой не може да ни накара да преклоним глава. Дори и авторитаризмът да успее временно да надделее за надмощие, в крайна сметка свободата побеждава. Не знам ние колко не познаваме авторитарния нагон в руското общество, но те със сигурност не познават свободата с нейния присъщ плурализъм на мнения, върховенство на правото, републикански правила и демократични избори. Та, хубаво е родните опорни хора на руското самодържавие да сдържат малко логореята си за “колективен Запад”. Не само, защото ние сме част от този свободен свят, който явно визират, но и защото очевидно нямат никаква идея за какво говорят.

Автор: Д-р Петър Кичашки

trud.bg