ОПРОСТЕЙШЪН. ГОТВЕТЕ СЕ!

Имам един сладък приятел, който в Италия влиза в един магазин заедно с друг наш общ приятел и иска да си купи дънки. Сладкият ми приятел не говори добре английски и след като му предлагат всякакви видове дънки, той, който си е екстравагантен иначе, се обръща нервно към продавачката, в желанието си да му покаже по-шармантни модели, докато тя му мъкне разни класически дънки, с: „Но опростейшън!“.

И сега си е лаф това „Но опростейшън!“ в нашата забавна компания.

То, хубаво, че искаме „но опростейшън“, ама когато гъмжи от „опростейшън“, как да се наредят нещата, а?!

Преди години Боко го беше казал по друг начин „лош материал“. Дали го беше чул от някой, или сам го измисли, не е важно, но си беше вярно.

При положение, че имаме абсолютно нечетящ книги „материал“ с претенции обаче за „топ“, но ПЛАТЕНО /винаги/ образование, „материал“, който само като го зърнеш и чуеш пет приказки от него ти е ясно, че простоватостта е най-меката дума, която можеш да кажеш за него, какво искаме, по дяволите?!

При положение, че някакви поколения се изживяват единствено като „инфлуенцъри“ с 300 думи в речника, и това е върховната мечта – колко последователи да имаш в разните приложения, абсолютна постна манджа от възприятие с тотална липса както на интелект, обща култура, дълбочина на ума и изобщо култура, какво искаме, по дяволите?!

При положение, че бездуховността е повсеместна, заменена от криворазбрани и кривоназобени езотерични откъси от Гугъл, които трябва да те внушат като дълбокомислен философ и гуру, а всъщност си кух, тъпчо, наизустил четири – пет „мантри“ кое е cool за да си печеливш, успешен и любимото! – креативен, какво искаме, по дяволите?!

При положение, че цели поколения започват и свършват всяко изречение с „в смисъл“ и зомбирано се припознават в култ единствено към парите, като еманация на успеха, какво искаме, по дяволите?!

При положение, че цели поколения започват и свършват всяко изречение с „в смисъл“ и зомбирано се припознават в култ единствено към парите, като еманация на успеха, какво искаме, по дяволите?!

При положение, че купища неуравновесени типове, с очевадно фройдистки проблеми с дължината на половите им органи, влизат бездарно в роли на „патриотари“ и „бели вълци“, които ще завземат света с „армии“ и оплитат в тюрлю-гювеч хъшове, легиони, гладиатори и мужици, виждайки се като ахиловци, с което прикриват комплексите си от увисналите си дебели шкембета, но са способни да увличат безпросветни, наивни до инфантилност, безкритични до тъпотия „опростейшън“, какво искаме, по дяволите?!

Поколение след поколение създадохме откровено казано тъпи индивиди, податливи на всяка появила се конспирация, оперирани от памет за стойностното в миналото, просто защото никога не са прочели достатъчно вагони с книги, за да бъде умът им не само бръснач, но и критично отсяващ истината от евтината манипулация, орди поколения – безчувствени, егоцентрични, егоистични, нарцистични, и най -важното – безверни!, какво искаме тогава, по дяволите?!

Няма как от „опростейшън“ да се роди „но опростейшън“!

Изтърван влак, безвъзвратно изтърван влак.

„Политкоректността“, която владее „тренда“, е просто бездушно лицемерие и въдворяване на фалша вместо истината.

А истината е, че от маса „опростейшън“ няма как да очакваме да се пръкне харизма, дълбочина на духа, магия от дух, вяра, характер, талант и способности, които да поведат тоя клет народ.

„Опростейшън“-а ще го лашка от психопатиен нарцис на друг, от префинен измамник на следващ, от прикрит тъпак и идиот на пореден.

Реалността е тази. Тъжна. И неназобена до надут балон, който се рее в „политкоректността“ на „анализите“ по телевизии и медии, които прикриват с много заучени празни думи безпощадната истина.

„Опростейшън“.

И още по-страшна „опростейшън“ иде.

Гответе се.

Веселина Томова

afera.bg