На нас, българите, политиката никога не ни е била силна страна. Обикновено мъжете печелят битките и войните, а дипломати и политици ги губят. След промените след ноември 1989 година, българският политически животец стана особено колоритен и будещ недоумение и подигравки сред останалия свят.
С какво се отличават политиците на прехода? На първо място, всяка по-сериозна партия и коалиция започва да се цепи на перца и крилца скоро след създаването. си. Единствено ГЕРБ и ДПС досега отстояваха на тази тенденция, но ето, влезе един българин в ДПС и се разперушиниха и те. ГЕРБ се държат....засега. Макар и подобни лидерски партии да приключват с приключването на лидера. А то предстои.
Не мога да разбера защо драгият избирател храни някакви илюзии, че политиците са във властта, за да се грижат за него. Изумително и втрещително! Политиците са там, за да усвояват власт, пари и да обясняват на драгия електорат, че той е виновен за всичко. И, разбира се, да подритват конкурентите в усвояването на власт и пари.
Политиката в България си има свои особености: който не става за нищо на територията, уверено се включва в политиката, знаейки, че само той може да оправи тая държава; в момента, в който български политик докопа власт, решава, че е черешката на еволюцията, божествен и лекува подагра с едно докосване; абстиненцията при изхвърлянето от властта е тежка и отровна.
Парламентът винаги ми е приличал на територия, обитавана от няколко глутници хиени. Методите са същите, както и погнусата и отвращението при гледката.
А сега идват нови избори. С разцепено ДПС, "опозиционни" партии, които всички ги разбраха, че не са, с обезглавено БСП и ГЕРБ начело с един уплашен до смърт човек, който иска единствено да се спаси.
Щеше да е забавно, ако не беше толкова пошло и вредно.
Елена Гунчева-Гривова
