Българската политика, напълно в духа на общобалканската, има своите абсурдни особености. Те се изразяват както в хищното властолюбие, така и в магарешкия инат, когато става дума за постове и позиции до личностната омраза и нетърпимост между отделните политици. Всичко това води до безпрецедентния изборен маратон, който бута държавата ни с вързани очи през минно поле.
Обстановката между политическите сили в парламента от последните дни е уникална. Първата и втората имат написани като по учебник условия и възможности да съставят най-после правителство. И те далеч не са обединени само от т.нар. евроатлантически ценности. В четвъртък по БНТ един от лидерите на ПП/ДБ Даниел Лорер ясно заяви, че между програмите на двете коалиции има 99% съвпадение. И да е попресилено, като смисъл е вярно, защото дни преди това Борисов събра депутатите си в централата на ГЕРБ и ги информира за резултатите от лидерската среща с думите: „Имах чувството, че сме от една партия“.
Тоест – имат парламентарно мнозинство, а с подкрепата на ДПС за съдебната реформа – и конституционно. Имат възможност да съставят правителство и имат обща програма. Не се налагат никакви идеологически компромиси по подобие а не една, или две коалиции в Европа.
Обаче…има една чисто балканска пречка и тя се нарича политическа нетърпимост и личностна омраза. Трудно е да се каже дали политиците я предадоха на феновете, дали е обратното, или се подхранват взаимно, но типично по балкански се оказа непреодолим факт. При наличие на почти пълно съвпадение на програмите е логично да се направи коалиционен кабинет, излъчен от първата политическа сила. Втората обаче казва: „Ние обещахме на избирателите си да не управляваме с ГЕРБ“ и затова искат властта с втория мандат. Контрааргументът е: „А кога ГЕРБ/СДС са обещавали на избирателите си, ако спечелят изборите да дадат безусловно цялата власт на втората политическа сила“? И кръгът на безизходицата се затваря.
